"Ангеология
Ангелологията, както и демонологията са учения на Стария и Новия завет за разумни живи
същества, които не принадлежат към човешкия свят. В това отношение повечето религии по света споделят вярата в реалността на особен свят на свръхчовешки създания, които участват в Божественото домостроителство. Макар в книгите на Библията от периода преди пленничеството често да се говори за появата и действията на ангелите, мнозина подхождат към тях със страх, че прекаленото съсредоточаване върху темата би довело до обожествяването на ангелите. Забележително е, че старозаветните ангели понякога се наричат така, както са се наричали боговете на Ханаан: "Божи синове" или дори направо "богове" (Пс. 28:1; 81:1; Йов 1:6).
Едно от понятията в библейската ангелология - херувим (евр. "керубим", мн.ч. от "керуб"), е свързано с представи за крилати същества, олицетворяващи стихиите. В религиозната символика на Египет, Месопотамия, Ханаан и др. страни често се срещат изображения на създания с тяло на лъв (или теле), орлови криле и човешко лице. Аналогично изображение има и в старото еврейско изкуство. Свидетелството на Йосиф Флавий ("Юдейските древности", III, 6, 5 - "крилати животни") показва, че именно така хората са си представяли херувимите, които увенчават Кивота на Завета и се намират в Храма. В Битие 3:24 виждаме керубите като стражи на Еден; в Псалми 17:10 те са означение на Божествената колесница (ср. Псалми 103:3). Подобия на керуби се появяват във видението на пророк Езекиил (Езекиил 1:4 и сл.). Всичко това позволява да видим в керубите образи на одушевения и одухотворен космос, служещ на Твореца. Крилати са представени и серафимите (мн.ч. от евр. "шараф" - "горящ"), които обграждат престола на Повелителя (Ис. 6:1-6).
През Втория период на Храма Ангелологията получава по-нататъшно развитие. Появяват се лични имена на ангели като Гавриил и Михаил (Дан. 8:16; 9:21; 10:13). Особено е богата ангелологията на апокрифите на Стария завет. Много тълкуватели свързват интензивното развитие на ангелологията през междузаветния период с идеята за трансцедентността на Вечносъществуващия. "Колкото повече се увеличава разстоянието между Бога и света, толкова по-живо се проявява стремежът да се запълни това разстояние с все по-нарастващо количество различни същества, които са посредници между Бога и човека" (Андреев). Но според общоцърковното учение ангелологията като цяло е резултат от духовния опит на човека, който се докосва до други, незрими светове, населени с живи твари.
Думата "ангел" е гръцка и значи "вестител". Названието е доста точно, защото най-често Бог ги праща да известяват волята му на човеците. Ангелът всъщност е посланик - носител на Божия вест, посредник между Бога и човека. Например архангел Гавриил е бил пратен от Бога при света Дева Мария да ѝ извести, че тя ще роди Спасителя на света (Лука 1:26 35).
Кога всъщност са се появили ангелите - на втория или на петия ден от Сътворението на света? Изследователите на Светото писание не са съвсем сигурни. Откровението не казва ясно и определено за времето, когато безплътните сили са сътворени. Има косвени указания, че те са създадени преди човека и преди веществения свят. Сигурно е, че целият ангелски сомн има функцията на Божии пазители срещу Луцифер. Праотците ни били изкушени в образа на змията от самия паднал ангел (Бит. 3). По този начин по времето на Адам и Ева ангелският свят не само съществувал вече, но и отпадането на някои ангели било вече осъществено. В книгата на Йов е казано, че когато се полагало началото на земното устройство, то ангелите Божии възклицавали от радост, прославяйки всемогъществото на Твореца (Йов 38:6-7). Ако в този момент земята била неустроена и пуста, то духовното небе не се нуждаело от устройство, тъй като ангелският свят бил създаден в целия си ред - три ангелски хора и девет ангелски кръга."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа 
