Зайчето Питър

Зайчето Питър - книга по филма Времетраене: 1:42 мин. Зайчето Питър. По широкия свят - книга по филма Времетраене: 2:17 мин. Джани Родари Писател Времетраене: 3:06 мин. Как говорят животните и растенията Габи Доуней Времетраене: 1:07 мин. Възрастта е само число Дара Торес Времетраене: 1:08 мин. Клеопатра и Франкенщайн Коко Мелърс Времетраене: 1:05 мин. Това е за всички Тим Бърнърс-Лий Времетраене: 1:13 мин. Ангелските числа и общуване с архангелите Лиза Робъртсън Времетраене: 1:10 мин. Храбър. Три пъти синьо Невена Делчева Времетраене: 1:00 мин. Да научим лесно: 5 първи умения Времетраене: 0:54 мин. Николай Райнов Автор Времетраене: 2:06 мин. Черната луна Уинстън Греъм Времетраене: 1:11 мин. Как мисли бебето от раждането до 2 години? Танит Кери, д-р Ангард Ръдкин Времетраене: 1:16 мин.

Книга по хитовия нов филм. Любимото място на Зайчето Питър е градината на господин Макгрегър, пълна с вкусни и пресни зеленчуци. А любимото зайче най-много обича... да ги краде! Но това всеки път го вкарва в бели и неприятности, които засягат и любимите му роднини - Зайчето Бенджамин, Флопси, Мопси и Пухинка. Но всичко ще се промени...

Ще успее ли Зайчето Питър да завладее градината, или за пореден път нещо или някой ще се изпречи на пътя му?

"Да живеят зайците!

Беше един прекрасен ден в най-хубавото кътче на английската провинция. Слънцето огряваше хълмовете, изумруденозелените поля и реките на Лейк Дистрикт. Чуваше се сладката песен на врабчетата, прелитащи на ята над това специално кътче на Англия. Всичко бе спокойно, докато една пухкава топка козина не се изстреля през полето. Тази пухкава топка козина е нашият герой, Зайчето Питър. Той беше малко зайче със синьо яке и без панталони. Зайче, което очевидно бе тръгнало на някаква мисия, и затова така препускаше през зелените поля на дома си. Той бе хитър и устремен – лесно се измъкна от Лис-Лисан, който бе винаги гладен за заешко, пъргаво се изкачи с подскоци по едно дърво, подминавайки Катеричето Лешничко, втурна се към един поток и без да се замисли стъпна на гърба на Джемайма Патравата патица, за да мине на другия бряг. Една жаба седеше спокойно върху листо на лилия и ловеше риба в потока.
– Градината, а? – каза Джереми Рибаря на Питър. – Някой ден той ще те хване!
– От нищо не ме е страх! – усмихна се Питър и подскочи уплашен, когато една риба изскочи от водата. Е, поне нищо на сушата не плашеше нашия герой. Питър скочи върху една каменна стена и мисията му бе спряна за кратко от мисис Тиги-Мигъл, таралежка в бяла престилка. Но скоро ще научите, че нищо не може да спре задълго нашия герой.

Питър припкаше през тучните зелени поляни и бързаше към дървото, където намираше братовчед си Бенджамин. Това бе специално дърво, понеже имаше най-добрия изглед към целта на Питър. Питър погледна надолу и видя старец, приведен над косачка за трева. Кожата на стареца бе набръчкана от слънцето, а лицето му – много намръщено. Това беше старият господин Макгрегър, а зеленчуковата му градина бе целта на мисията на Питър.
– Не мисля, че ще имаш достатъчно време – каза Бенджамин с притеснено изражение.
– Мисля, че този път е по-добре да се откажеш. Почакай до следващия път.
– Прекалено много се притесняваш – отвърна му Питър.
– Един от нас трябва да го прави – отговори Бенджамин, но Питър вече бе побягнал. Бенджамин скочи след него, но падна от дървото. Бенджамин бе умно зайче, което обичаше да помага, а ушите му изглеждаха сякаш са сложени наобратно!

Бенджамин не беше единственият член на семейството на Питър, който бе излязъл днес. Точно до градината на стария господин Макгрегър стояха три зайчета, които се опитваха да достигнат една много жалка на вид къпина на върха на висок храст. Всяко зайче стоеше върху друго зайче. Това означаваше преди всичко, че накрая сигурно някое от тях щеше да падне.
– По-високо! – каза първото зайче Пухинка.
– Защо винаги аз съм най-отдолу? – изфъфли третото зайче Флопси.
– Защото си най-малката – отвърна второто зайче Мопси.
– С шестнадесет секунди! – възрази Флопси. Питър притича до трите си сестрички тъкмо когато Флопси падна на земята. Тя повали със себе си Мопси и Пухинка. Трите зайчета се съвзеха от падането и погледнаха големия си брат. И трите обичаха Зайчето Питър.
– Влизам в градината! – заяви Питър.
– Намерихме малко къпини – каза Флопси и вдигна две изсушени, набръчкани плодчета, които не изглеждаха никак вкусни.
– Това не са къпини. Това са призраци на къпини – каза Питър. Той знаеше, че може да намери по-добра храна за сестрите си. – Това...
– посочи той, гледайки надолу към градината на господин Макгрегър. – Това заслужаваме. И това ще получим.
– Може ли този път да вляза с теб? – попита го Пухинка.
– Не, трябвате ми за съгледвачи, както винаги. Не искам да ви поставям в опасност, когато се изправя лице в лице със смъртта за доброто на семейството ни. Ще бъде забавно! – каза Питър и им намигна.

Той беше развълнуван от мисията, но знаеше, че трябва да пази семейството си. Трябваше да влезе в градината на господин Макгрегър сам. По-късно трите сестрички заеха позициите си като съгледвачи на Питър. Правили го бяха много пъти преди и знаеха точно къде да застанат. Те гледаха как брат им се приближава до портата на градината на господин Макгрегър. Питър погледна към косачката и видя, че господин Макгрегър има да коси още трева."
Из книгата

Труд ООД
София 1528
ул. Поручик Христо Топракчиев № 11
nelly@trud.cc

Да живеят зайците!
Опасност в градината
Време е за парти!
Много лошият ден на младия господин Макгрегър
Проблеми в рая
Нови приятели
Затворен в пикап
Проблеми в града
Най-добри приятели?
Заешко отмъщение
Няма повече милост
Беа спасителката
Големият план на Питър
Зайци в града
Голямото бягство
Беа научава истината
Градината е за всички