Духът на айкидо

Генералният въпрос пред нас: Защо айкидо може да бъде наречено божествено стъпалце и защо айкидо няма нищо общо с другите съществуващи в съзнанието на хората "бойни изкуства"?
И защо айкидо е единствено от другите толкова нароили се изкуства на воина ще може да прекрачи през прага на отминаващата епоха в следващата?
Отговорът на тези въпроси е следният:
Защото в айкидо главният принцип е хармонията и оттам и умиротворението в служба на хармонията.
Защото в айкидо няма място за атакуващи инициативи, нито за самоотбрана като самоцел. Защото в айкидото се използва всяко едно сторено движение като поредна стъпка за оптимизация на цялостна траектория, тоест тук няма погрешни тенденции, а съществува постоянна оптимизация. Даже и от най-погрешната ситуация се извършва опит за повдигане в качествено ново направление. Оставя се противника да действа, като се използва до максимум неговата траектория с оглед разнообразяване на света на хармонията. Точни тъй както нашият небесен отец оставя всички действащи траектории да се развиват върху неговата длан, внимателно ги направлява облагородявайки ги и използва точно там, където е необходимо за изпълнение на неговия божествен съзидателен план.
Очевидно от бойните изкуства ще остане само тази част, която е изкуство. Останалото ще бъде претопено. Само историята ще се интересува от това, едно изкуство до колко е било бойно. Самоотбрана, атака, всичко това звучи отживяло на фона на въпроса - а с кого ще се сражаваме и с кого ще се съревноваваме?