„Бушидо е цвете, присъщо на японската земя, както нейният символ – вишневият цвят“ – така започва книгата на Инадзо Нитобе. Годината е 1900. Японският учен живее в САЩ. Подтикът да напише книгата идва от въпроса на американски професор, изразил учудване как японците образоват децата си. „Посредством бушидо“, отговаря Инадзо. Бушидо е войнският кодекс с морални принципи, съблюдавани от самурая – честност, храброст, човеколюбие, уважение, почтеност, преданост. Това издание на „Бушидо“ включва оригиналния текст на Инадзо Нитобе и множество цветни илюстрации. ... |
|
|
Днес името на Миямото Мусаши, майстора на меча, непознаващ поражението, е известно на всеки японец. Мусаши произхожда от стар самурайски род. Седемгодишен остава сирак и е приютен от чичо си - свещеник в будистки манастир. Там усвоява основите на кендо или Пътя на меча. Едва тринайсетгодишен, въоръжен само с тояга, той побеждава в първия си двубой с опитен майстор на меча. Скоро Мусаши напуска стените на манастира и тръгва по пътищата на Япония. Старо кимоно и два самурайски меча били цялото му имущество, но това не му попречило да се превърне в живата легенда на XVII век. Наблюдавайки движенията на барабанчика в ... |
|
|
Ягю Муненори наследява школата от баща си, усъвършенства техниките ѝ, но най-важното: доразвива философията ѝ. Именно с тази цел написва Хейхо каденшо през 1632 г. Повлиян е силно от дзен будизма с представите за напълно естествен ум и за освобождаването му от привързаности. От най-голямо значение в Хейхо каденшо обаче е оригиналната концепция на Муненори за Меча, който отнема живот, и Меча, който дарява живот; именно тя става философската основа на Ягю Шинкагерю. Мечът, който отнема живот, е пряката употреба на сила за победа над противник и налагане на мир. По-важен обаче е Мечът, който дарява живот: ... |
|
|
Второ издание. ... След като веднъж узнаем същността на живота си и схванем природата на онова, за което сме призвани, следващата неизбежна наша грижа е, да открием начин, по който да изпълним този призив. Получили сме живота си от Вселената в две насоки - тялото и духа. Можем да изразим отношението между тях, като кажем, че тялото се движи в съгласие с напътствията на духа и, че духът използва тялото. Двете са неразделни. Продължението на човешкия живот е невъзможно, ако липсва едното от двете, но когато се обединят, сме способни да проявим най-висшите си способности и вродените си вътрешни сили. ... |
|
|
Изследването на Ървин Ханкок върху приложението на Джю Джицу за условията на Япония трасира бъдещото развитие на Будо и просветата като необходимост и нарастването ролята на педагогиката в Будо. ... |
|
|
Самите състезания в Будо са противопоказни на понятието за Път. Съревнованието не бива да присъства в новата педагогика и това самият Морихей Уешиба го е забелязал създавайки основите на Айкидо като магистрала за развитие на навици и морал. Новото време ще изисква високо организирана личност включваща овладян човешки комплекс, пряко свързан със света на дълбочинните чувства и душата. Без душа на тази планета човекът не може да продължи да съществува. А самата душа в Будо се изявява в най-голяма близост до центърът Сюйжецу. ... |
|
|
"Тъй като по пътя за напред на обществото ни ще бъде нужно изградено трасе съчетаващо перото и меча, издателство Хелиопол с ясното съзнание за нуждата от подобни методически помагала, издава настоящата книга с автор Леонид Караваев, с пожелание да се увеличат такива методически помагала. Педагогиката в бойните изкуства, които са всъщност воински изкуства и не са просто някакви си бойни изкуства, трябва да спомага за адаптирането им към новите времена съобразно новата конструкция на човека. Педагогиката във воинските изкуства тепърва трябва зорко да бди за тяхното съхранение в бъдеще като един перфектен ... |
|
|
Настоящото издание е плод на дългогодишния опит на доц. д-р Анжелина Янева-Прокопова в областта на теорията и методиката на източните бойни изкуства. "Японски бойни изкуства. Кратка енциклопедия" представя в синтезирани статии широкообхватния свят на далекоизточните изкуства от Древността до наши дни в аспектите им от старинен начин за физическо надмощие и военна стратегия до съвременните им измерения на спорт и метод за самоусъвършенстване. ... |
|
|
Трудът на Гордън Варнер и Дон Дрегър е класика сред книгите, посветени на воинските традиции. Това почетно място на "Японската катана" се дължи на рядкото съчетание на академични качества, професионален интерес към историята и личен опит, свързан с дългогодишни занимания с бойни изкуства и на двамата автори. Доналд Фредерик "Дон" Дрегър (1922 - 1982) е легенда в бойните изкуства. Служил е в окупационния американски корпус в Япония. Остава там след края на военната си кариера и продължава изучаването на японски бойни изкуства - джудо, кендо, джукендо, иайдо, джодо, както и древните школи Шинто мусо ... |
|
|
„Трябва първо да се преборим със собственото си его, ако искаме да можем да променим другите. Това не е лесна работа, а по-скоро огромна и за да я доведем до край е необходимо преди всичко да се вгледаме в себе си, да определим какви са препятствията пред нашите енергийни вериги и тогава да отворим сърцето си за другите, да ги виждаме не като чужди същества, а като неделима част от Вселената, към която ние също принадлежим. Това схващане ще ни помогне да разберем че нашата цел е не да разрушаваме, а да пазим, да защитаваме и да превръщаме хаоса в ред.“ Шихан Паоло Коралини ... |
|
|
Ямаока Тешю е забележителна личност от бурната епоха, поставила началото на съвременна Япония. Той постига задълбочено просветление на четирийсет и пет годишна възраст и осъзнава скритите закони на бойното изкуство с меч, дзен и калиграфията. Тешю е изключително многостранен и плодотворен майстор: несравним боец с меч, който основава школата Без меч; мъдър и състрадателен учител по дзен в традицията на Текисуи; ненадминат калиграф, който свързва всичко земно и божествено в четката си. Дори днес, близо век след смъртта му, невероятната жизненост на Тешю може да бъде забелязана в произведенията му. Ако се наблюдава ... |
|
|
Инадзо Нитобе (1862–1933) е японски просветител и дипломат, получил отлично образование в САЩ и Германия и посветил живота си на изграждане на културни “мостове” между Япония и Запада. Именно от неговата книга (публикувана за първи път през 1900 г. във Филаделфия, преведена на всички световни езици и многократно преиздавана до днес) западният свят научава за първи път думата “бушидо” и се запознава с моралните ценности, които векове наред са определяли живота на японците. Известни са множество примери как тази неголяма книга, смятана за “енциклопедия на японския дух”, пробужда интереса на редица видни личности от Запада ... |
