"Тейлър Суифт израства в малък град. Подобно на много други родени звезди, няма търпение да излезе и да види света отвъд мола и методистката църква, гимназията и трибуните на футболното игрище. Тези ранни години са останали с нея не само като спомени от детството, но са отразени и в първия издаден от нея албум - Тейлър Суифт. Това е единственият от албумите ѝ, който няма собствена специална секция на турнето Епохи, въпреки че повечето от песните са се появявали в частта, в която Тейлър изненадва публиката с мелодии, които не са в постоянния списък на композициите за шоуто.
Темите и препратките, които използва в дебютния си албум, са изразени по-просто, отколкото ще бъдат в зрялото ѝ творчество, но въпреки това тя си остава Тейлър Суифт. Сцените са поставени и историите са разказани по начин, който примамва хората като песента на сирена. Тейлър носи къси черни рокли и дънки - те никога не излизат от мода, с каубойски ботуши, а не с високи токчета, а историите са посветени на вечната тема за копнежа по любовта.
Тейлър Суифт е интересен за историци, които искат да научат историята на нейния произход, но също така е изумително постижение в писането на песни сам по себе си. Тейлър е само на шестнайсет години, когато излиза нейният едноименен дебютен албум. Подобно на повечето тийнейджъри тя обръща голямо внимание на хората около себе си и най-ранните ѝ истории се развиват в свят, който много прилича на родния ѝ град Уайомисинг, Пенсилвания - с население 11 122 души, или на Хендерсънвил, където учи в гимназията (с население 62 257 души). По времето, когато Тейлър Суифт излиза на пазара, Тейлър е изгряваща звезда на световноизвестната музикална сцена в Нашвил с население 689 447 души - място, известно с това, че уважава таланта за писане на песни.
Тейлър си е осигурила договор за запис на песни още на зрялата четиринайсетгодишна възраст и никога няма да забрави, че именно способността ѝ да разказва истории и да сътворява въображаем свят ѝ е помогнала да стане звезда. Второто ѝ най-полезно умение е огромният ѝ устрем, който ѝ помага, когато тръгва на радиотурне, обикаляйки страната и представяйки се на програмните редактори - хората, които решават кои песни да се пускат по радиото. Да изнесеш страхотно представление пред шепа възрастни хора в конферентна зала не е лесно за никой изпълнител, но Тейлър има естествена увереност, която помага на тези важни играчи от бранша да я заобичат, особено когато продължава да се завръща и да ги угощава с нови песни и още час в учтивата си усмихната компания2. Може и да стоят в конферентна зала в центъра на Нашвил, но музиката на Тейлър ги отвежда на съвсем друго място.
В дебютния си албум Тейлър ни пренася в идилично малко градче край езеро, където хората карат пикапи и първата любов може да продължи вечно - ако просто другият човек се отнася правилно с теб. Началните редове на официалната първа песен на Тейлър Суифт, Тим Макгроу, ни пренасят в звездна нощ в Джорджия. Любовта ти се вглежда в очите ти и ти казва колко са красиви. Кой не би искал да отиде на това място и никога да не се върне? Тейлър създава рай от черни пътища и веранди, безопасен и уютен, точно като най-ранните ни романтични мечти. Ако това ви звучи като прегръдката на песен, Тейлър също е мислила така. По време на първото си турне слиза в публиката по средата на Тим Макгроу, за да прегърне феновете си и да им благодари, че са дошли, преди да скочи обратно на сцената, за да завърши безпроблемно песента за горчивината на първата любов.
Песента е и заявление за процеса на писане на песни на Тейлър Суифт: може да пише цветисти сравнения като всеки измъчен поет, но ще им придава обрат. Момчето, което харесва, сравнява сините ѝ очи с блещукащи звезди, точно както Ромео прави с Жулиета в известната им сцена на балкона. Но вместо да му се отдаде, Тейлър го прекъсва, като закачливо му казва, че говори лъжи. Въпреки че дебютният ѝ албум идеализира първите връзки и това, което би могло да се случи, Тейлър не го запълва с песни, изпъстрени с грандиозни и раздути метафори за любовта. Вместо това изгражда вселена от конкретни, значими детайли, които си спомня от собствения си опит - от малката черна рокля, която облича, за да танцува с момчето в Тим Макгроу, до шала, който по-късно ще остави в дома на нечия сестра.
Като за първа песен, Тим Макгроу е перфектна предпоставка за темите на албума и цялата ѝ бъдеща кариера. В нея се разказва за истинско юношеско преживяване, но също така и за по-голямата мечта на Тейлър: да бъде призната заради музиката си. Песента е пълна с метафори, които показват, че Тейлър копнее да бъде видяна и чута заради лирическия си талант. Не просто обявява, че луната и звездите блестят, а че светят като прожектор. Не просто казва слушайте ме, а казва, че един ден ще я чуете по радиото. Всъщност думата радио се появява в четири от песните в албума Тейлър Суифт, което показва накъде водят мислите на Тейлър. Този избор на думи разкрива къде се е намирала в живота си.
В тази книга ще открием, че думите на Тейлър имат дълбоко лично значение за нея, но също така разкриват нейния житейски път - Тейлър е тийнейджърка, когато написва Тейлър Суифт, така че е естествено думата момиче да присъства в пет песни от албума: такъв е бил светът на Тейлър. С течение на времето начинът, по който тя използва думата момиче, ще се промени драстично, особено в продължилата през цялата ѝ кариера борба за доброто и лошото момиче. На този етап обаче да бъдеш момиче не е сложно. Ако си момиче, си точно там, където трябва да бъдеш по логиката на Тейлър Суифт - край езерото, със своя любим, под лунната светлина. Тънкият гений на избора ѝ на думи в Тим Макгроу е, че не е нужно истински да искаш светлината на прожекторите, за да споделиш копнежа на Тейлър за нея: просто искаме да се чувстваме специални. Ярките светлини на славата тепърва предстоят за Тейлър. Вместо това този албум е осветен от звездите, които са пръснати в текстовете на песните. Засега тя е тийнейджърка, която пише песни на пода в спалнята си и се надява, че някой ще ги хареса."
Из книгата
