Последното момиче

Последното момиче Надя Мурад Времетраене: 0:55 мин. Шептящите фенери: Лабиринтът на изгубеното и намереното Джордан Лийс Времетраене: 1:17 мин. 1989 Вал Макдърмид Времетраене: 1:32 мин. Волята на мнозина Джеймс Айлингтън Времетраене: 1:33 мин. Тайните на мобилната фотография Времетраене: 1:22 мин. Санто Версаче. Братя: Автобиография Времетраене: 1:25 мин. Планетология: Слънце. Луна - част 1 Сергей А. Вронски Времетраене: 1:16 мин. Престъпление 101 Дон Уинслоу Времетраене: 1:24 мин. Преоткриване на живота Антъни де Мело Времетраене: 1:15 мин. Хоуп и Морето Андрю Хакет Времетраене: 0:55 мин. Коледно джудже отива на море Веселина Караиванова Времетраене: 1:11 мин.

Моята история за живота ми в плен и борбата ми срещу "Ислямска държава". Предговор от Амал Клуни.

Надя Мурад е родена и израснала в Кочо - малко язидско селце в Северен Ирак. Семейството ѝ води скромен, но спокоен и щастлив живот, а тя мечтае да стане учителка по история или да отвори свой собствен салон за красота.

На 15 август 2014 г. животът на Надя се преобръща. Бойци на "Ислямска държава" избиват жителите на Кочо - мъжете, които отказват да приемат исляма, и жените, които са твърде стари, за да станат секс робини. Майката на Надя, както и шестима от братята ѝ са убити, а телата им - захвърлени в масови гробове. Двайсет и една годишната Надя е отвлечена и отведена в Мосул, където е принудена да приеме исляма и да стане секс робиня като хиляди други млади язидки. Животът ѝ е поредица от изнасилвания и унижения, а смъртта изглежда като желано избавление. Но тя успява да избяга и да разкаже на целия свят за геноцида на "Ислямска държава" срещу язидите и за ужаса, на който са подложени язидките в плен.

Невъобразимите жестокости оставят неизличими белези по тялото и душата на Надя, но не успяват да я сломят. Днес тя е гласът на всеки язид, на всеки изоставен бежанец, на всяка изнасилена жена и се бори неуморно за осъществяването на най-голямата си цел - да бъде последното момиче на света с подобна съдба.

Нобелова награда за мир за 2018 г. Награда за човешки права "Вацлав Хавел". Награда за свобода на мисълта "Сахаров".

"Надя Мурад не е само моя клиентка, тя ми е приятелка. Когато се запознахме в Лондон, ме попита дали бих ѝ станала адвокат. Обясни ми, че няма да може да намери пари и че делото вероятно ще се проточи и ще завърши неуспешно. "Но преди да решите - каза ми тя тогава, – изслушайте моята история."

През 2014 г. ИДИЛ напада селото на Надя в Ирак и животът ѝ на двайсет и една годишна ученичка е съсипан. Тя е принудена да гледа как отвеждат майка ѝ и братята ѝ към смъртта им. Продават Надя от боец на боец в ИДИЛ. Принуждават я да произнася мюсюлмански молитви, да се облича предизвикателно и да се гримира, преди да я изнасилят, а една нощ група мъже я малтретират зверски, докато не губи съзнание. Показа ми белезите си от фасовете и от побоищата. Разказа ми, че през цялото време бойците на ИДИЛ я наричали "мръсна неверница" и се хвалели, че са пленили жените на язидите и са изтрили тяхната религия от лицето на Земята.

Надя е една от хилядите язидки, пленени от ИДИЛ, за да бъдат продавани по пазари и във фейсбук в някои случаи само за двайсет долара. Майката на Надя е една от осемдесетте по-възрастни жени, екзекутирани и заровени в безименен гроб. Шестима от нейните братя са сред стотиците мъже, убити в един ден.

Това, за което ми разказваше Надя, е всъщност геноцид. А той не е случаен. Той трябва да се планира. Преди началото на геноцида Службата за проучване и издаване на фатва на ИДИЛ изучава язидите и стига до извода, че като говорещо на кюрдски малцинство, което няма свещена книга, те са неверници, чието поробване е "твърдо установена част от шериата". Именно затова според изкривения морал на ИДИЛ язидите - за разлика от християните, шиитите и други - е позволено да бъдат систематично изнасилвани. И наистина планът е бил това да бъде един от най-ефективните начини те да бъдат унищожени.

Следва създаването на цяла бюрокрация на злото с промишлени размери. ИДИЛ дори издава памфлет със заглавие "Въпроси и отговори относно вземането на заложници и роби", който да даде повече инструкции. "Въпрос: Позволено ли е да се сношаваш с робиня, която все още не е навлязла в пубертета? Отговор: Позволено е да се сношаваш с робиня, която все още не е навлязла в пубертета, ако тя е годна за сношение. Въпрос: Позволено ли е да продаваш робиня? Отговор: Позволено е да купуваш, да продаваш и да подаряваш заложници и робини, защото те не са нищо повече от имущество."

Когато Надя ми разказа своята история в Лондон, вече бяха изминали почти две години от началото на геноцида срещу язидите. Хиляди жени и деца все още бяха в плен на ИДИЛ, но нито един неин член не беше съден за тези престъпления където и да било по света. Доказателствата се изгубваха или унищожаваха. А изгледите за въздаване на правосъдие бяха мрачни.

Аз, разбира се, поех делото. Двете с Надя се борихме заедно за правосъдие в продължение на повече от година. Провеждахме срещи с правителството на Ирак, с представители на ООН, с членове на Съвета за сигурност на ООН и с жертви на ИДИЛ. Аз изготвях доклади, осигурявах проекти и юридически анализи и изнасях речи, в които призовавах ООН да предприеме действия. Повечето от нашите събеседници ни казаха, че това е невъзможно - Съветът за сигурност от години не беше предприемал действия въз основа на международното право.

Но докато пишех този предговор, Съветът за сигурност на ООН прие повратна резолюция, с която създава екип от разследващи, който ще събира доказателства за престъпленията, извършвани от ИДИЛ в Ирак. Това е огромна победа за Надя и за всички жертви на ИДИЛ, защото означава, че доказателствата ще се съхранят и че членове на терористичната организация ще може да бъдат съдени. Седях до Надя в Съвета за сигурност, когато резолюцията бе приета с пълно единодушие. И щом видяхме, че имаше петнайсет вдигнати ръце, с Надя се погледнахме и се усмихнахме.

Като адвокат по правата на човека често моята работа се състои в това да бъда глас на онези, които са били заглушени: на журналисти, хвърлени в затвора, или на жертви на военни престъпления, които се борят да стигнат до съда. Без съмнение ИДИЛ се е опитала да заглуши Надя, когато е била отвлечена и поробена, когато са я изнасилвали и измъчвали и когато за един ден са убили седем души от семейството ѝ.

Но Надя отказва да мълчи. Тя се бори срещу всички етикети, които животът ѝ е залепил: сирак. Жертва на изнасилване. Секс робиня. Бежанка. Вместо това тя си е създала нови: жена, която е оцеляла. Водач на язидите. Активист за правата на жените. Кандидат за Нобелова награда за мир. Посланик на добра воля на ООН. А сега и автор на книга. За времето, откакто познавам Надя, тя не само откри своя глас - тя се превърна в гласа на всички язиди, станали жертва на геноцид, на всяка изнасилена жена, на всеки изоставен бежанец.
Онези, които си мислеха, че могат да я заглушат с жестокостта си, грешаха. Духът на Надя Мурад не е прекършен, а гласът ѝ няма да бъде спрян. Всъщност чрез тази книга гласът ѝ се извисява - по-силен от всякога.
Амал Клуни, адвокат, септември 2017 г."
Из книгата

Киви
София, 1202
бул. Княгиня Мария Луиза 57
office@kiwidesign.bg