Завръщане в Абсолюта

"Абсолютът е толкова Дълбинно Вглъбен, че там, в Своята Мистерия, Той е Сам и Съвършен. Абсолютът е Праизчезналост над всички светове. Абсолютът е Върховната Прадълбина – Дъно без дъно. Има само един Неочакван Гост – Абсолютът. Абсолютът в нас е над всички Храмове. Абсолютът е наш, а не светът. Абсолютът е бил, преди всичко друго да се появи. В Абсолюта е всичко. Тук няма никаква нужда. Без Него няма нищо друго. Абсолютът винаги е бил. Той е Богът преди всички богове. Той, Абсолютът, е Върховният Учител, в Когото всички вярват. Истинският човек е цялостен в Бога и свръхцялостен във Върховния Учител – Абсолюта. Тук умират и светът, и религията. Ако обичаш света, ставаш илюзия. Ако обичаш Бога, ставаш Свобода. Ако обичаш Учителя, или Абсолюта, ставаш Мистерия. Когато всичко е ликвидирано, или отстранено, остава Абсолютът – Праучителят. Свободна воля има само в Него, в Нищото. Дълбинният човек иска да познае не Бога, а Истината и Абсолюта, но като Приближаване и Сливане. Той, Върховният, е Скрит в Нищото, чрез което ни дарява Съкровени Истини. Това Нищо е Неговата Сияеща Тишина. Човекът на Истината влиза в Дълбините на Нищото и открива себе си и Премъдростта на позволената от Върховния Истина. Върховният е най-наситеното Нищо – Праизобилието. Чрез Нищото привличаме Абсолюта и Той ни дарява нещо от Себе Си. Смирението е Духовно и Божествено. Нищото е Божествено и Върховно, когато е във Върховния, и е Мистично, когато е в Мистерията. В Нищото на Абсолюта присъстваш, но не съществуваш сътворено. Когато всичко изчезне тотално, остава само Той – Абсолютът. Абсолютът е отвъд Свободата. Бог е в Свободата. Абсолютът никога не е бил създаван, но Той е Прасъздателят на всичко. Всичко, което е създадено външно или вътрешно, ще си отиде. Абсолютът остава, Той е отвъд.

Каквото и да си разбрал, Мистерията е отвъд, Абсолютът е отвъд. Само Истината е Подобието на Абсолюта и Дълбините Му. Върховната Истина на Абсолюта е извън Словото. Това, което не знаем, е преди Словото и преди Древността. В Неговата най-дълбока Тишина думи не възникват. Не съществува абсолютно нищо освен Върховния Абсолют. Що е Абсолютът? Това е нашата Древна, естествена, пречиста природа. Без Абсолюта ние сме нереални. Само Той, Абсолютът, е Върховно Реален. Ние сме родени, за да станем Абсолютна Реалност. Нашият Произход е Абсолютът. Абсолютът е нашето Върховно естество, а после е Бог. От тази Върховна Мистерия е произлязъл и слязъл Бог. Любовта унищожава Вселената, защото тя е била преди нея. Изчезването е често да мислиш за Единствения в себе си. Единственият в най-дълбокия смисъл е само Абсолютът. Единственият – Той е Върховната Опора на всичко. В човека на Единствения думите не са от света. Ако Той ни дава Истинската Любов, Той ни дава Своята Несътвореност, защото Истинската Любов е отвъдна. Само Любовта и Истината на Единствения хранят Същността ни. Истината е Тронът на Абсолюта. Ние сме Единственият и затова сме преди Писанието. Ние трябва да станем Писанието. Човекът на Абсолюта е Незнайна Мистерия, която е отвъд себепознанието. Абсолютът е Върховният Наблюдател на всичко, което е във Вселената и извън нея, затова Той е Тоталността и всичко се случва в Него. Всичко, от Върховете на Абсолюта до дъното на сътворението и океаните, се движи от Него, защото Той е Всеобхващащ. Върховният Абсолют – Той е даващият Съвършеното Знание, което е Древният Път, Древната Дълбина."
Елеазар Хараш, Варна 2025 г.