Проклятието спи в постеля от черна земя. 1919 г. Малкото и изолирано градче Бунс Фери е връхлетяно от мистериозна болест, която покосява първо конете, а след това и хората. Доктор Томас Ендикот и племенницата му Франки отчаяно търсят обяснение на случващото се, но суеверията изместват науката, а според мнозина куршумът е най-добрият лек. Над всичко тегне мрачната фигура на местния колач, който събира и разфасова труповете на животните и пръв започва да проявява симптомите на непознатата зараза. 2016 г. Две години след загадъчната смърт на майка си Ашли и Малкълм наследяват стара къща в Бунс Фери и решават да посетят ... |
|
Диан винаги е мечтала за съвсем простички неща. Съпруг, две деца и работа, която обича. Това е повече, отколкото някога се е осмелявала да очаква. Но в деня, когато съпругът ѝ я напуска, светът ѝ се срива. Погълната от мъката си, тя не забелязва, че не е единствената, която страда. Съвсем близо до нея, в стаята срещу нейната, дъщеря ѝ вече не се усмихва. Лу е на шестнайсет години и преживява много драматично първото си любовно разочарование. Но това не е единствената причина за страданието на младото момиче. Когато Диан осъзнава това, тя е готова на всичко, за да ѝ помогне. Дори да се върне към ... |
|
Едно изчезване. Три десетилетия. Една нощ, която никога не свършва. Най-зловещото събитие на Хемлок Съркъл се е случило в двора на Итън Марш. Една юлска нощ десетгодишният Итън и най-добрият му приятел Били заспиват в палатка, разпъната в двора на семейство Марш в тихото идилично предградие. На сутринта Итън се събужда сам – през нощта някой е срязал палатката и е отвлякъл Били, за когото повече нищо не се чува. Трийсет години по-късно Итън неохотно се завръща в дома от детството си. Преследван от кошмари и безсъние, той започва да забелязва как нощем в района се случват странни неща, а в двора му се появяват следи от ... |
|
Ани винаги е знаела, че е различна. Тя израства на ветроходна лодка насред океана, заобиколена от морски създания, звезди и най-добрия си приятел Евън. Родителите ѝ са щастливи с нетрадиционния начин на живот, въпреки неразбирането на хората. Когато опустошително цунами връхлита крайбрежието на Британска Колумбия, Ани оцелява, но от родителите ѝ няма следа. Закотвена на сушата, тя копнее за водата, но не смее да я доближи. Един ден на брега се появява блед мъж на име Уокър. Той няма спомени кой е, нито как се е озовал там. Докато се опитва да разбере повече за него, Ани постепенно се влюбва. Но точно когато ... |
|
"Баща ми беше градинар. Сега е градина."Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ... |
|
Докато английският фантаст Хърбърт Уелс си представя машината на времето като велосипед, Рьоне Баржавел, един от създателите на френската научна фантастика - като скафандър, Дж. К. Роулинг - като времеврът с пясъчен часовник, в творбата на Кавагучи тя е едно легендарно токийско кафене, носещо името на неаполитанска песен, Фуникули-фуникула. Магичен стол пренася четири жени през времето, за да срещнат отново любим човек, да се опитат да поправят разстроени взаимоотношения, да престанат да изпитват съжаление за случилото се... Авторът поднася вълнуващи житейски истории, чудати пътувания във времето, които с нищо не ... |
|
21-годишната Жустин живее в дома на своите баба и дядо заедно с братовчед си Жул, тъй като родителите и на двамата са загинали в автомобилна катастрофа. Жустин се грижи за обитателите на Дома за възрастни хора Хортензиите и харесва работата си. Тя обича да чете, но повече от всичко обича да си говори с пансионерите - за нея всеки от тях е жива ходеща книга и ако никой не чуе историята им, това означава, че една книга е загубена завинаги. Особено привързана е към Елен, близо стогодишната крехка дама, която в съзнанието си най-често седи на брега, вперила поглед в морето в очакване на своя любим. Миналото има много по- ... |
|
Откакто се помни, Сибил ван Антверп пише писма и понякога имейли на своите близки, на приятелите и съседите си, на любими писатели и напълно непознати хора, за да осмисли живота и мястото си в него. Малко по малко пред нас като вълшебен пъзел изниква нелеката съдба на тази жена, която накрая имаме чувството, че сме познавали винаги. Пригответе се да се посмеете, да поплачете и да се замислите над важните неща по пътя ни – както става винаги благодарение на голямата литература. Тази книга е като нежна прегръдка, като свеж повей в зноен ден, като добра дума за онези, които се нуждаят от подкрепа. Изпълнен с мъдростта, ... |