Бъдещето на успеха

Безспорно "Бъдещето на успеха" идва навреме в България. Една книга написана смело и провокативно. Авторът Робърт Б. Рейч ни поднася мъдър поглед над природата на нашето съществуване, като открехва вратата, за да ни представи своето разбиране за множеството социални, икономически, политически и философски проблеми, свързани с отделната личност и обществото като цяло. Книгата не предлага решения, нито голи истини, с които да общуваме, напротив - аналитичността в твърденията се превръщат в смирение, което от своя страна удвоява силата на убежденията на автора.
Това, което завладява в тази книга, е фактът, че духът на Робърт Б. Рейч струи във всяка нейна фибра и ни призовава: Carpe diem! (Улови мига!). Да се събудиш от съня, в който съществуваш, за да избереш своя собствен път на възприятия, на труд и изобщо на съществуване. Път, който изключва обществото без идеи и се вглежда в бъдещето, за да открие и разбере настоящето. Път, в който работата е само една част, при това не единствената от нашия живот.
"Бъдещето на успеха" е не просто книга, посветена на разбирането на новия тип култура и социални взаимоотношения, които идват заедно с новата икономика, търсеща все по-добрата и по-добрата сделка. Тя е дълбоко философска книга, която си поставя за цел да изследва духа в екстремните ситуации на всекидневието. Погледната във философски план "Бъдещето на успеха" търси като краен резултат плода на духа - "любов, наслада, мир, спокойствие, доброта, милост, вярност, нежност и самоконтрол"!
По много ясен и задълбочен начин с примери от всекидневието Рейч очертава какво ще означава успехът в нашето време - капаните и кризите, скрити зад очевидните предимства и напредък, и посочва как да създадем по-балансирано общество и по-добър живот. Наистина тенденциите, които Рейч разглежда са пленяващи, но не неустоими и най-малкото подлежат на промяна. Целта му е да прикани за дебат, който да е повече от препоръката "да намалим темпото и да си гледаме живота". Да се разглежда борбата за по-добро равновесие между платената работа и останалия ни живот само като лична, всъщност означава да се пренебрегнат по-големите тенденции, които наклоняват везните. Това не е личен избор, нито въпрос на уравновесеност. Това е въпрос как работата е - и трябва да бъде - организирана и възнаградена. Това е въпрос за изграждането на едно балансирано общество.