"Makc Верстапен навлезе във Формула 1 като вихрушка, налагайки се като бъдещ велик пилот още преди състезателният свят да е разбрал какво точно се случва. За много фенове името Верстапен е връщане към 90
-те и началото на 2000
-те години, когато бащата на Макс, Йос, внасяше колорит и спорове в спорта със своя прям характер и агресивен стил, но без никога да изиграе роля в изхода на състезанието. В действителност Йос така и не успя да се изяви във Формула 1 - звездата му угасна, преди да е изгряла, и в крайна сметка той просто вдигаше шум, за да запълни празнините, докато публиката чакаше лидерите.
Но почти от момента, в който Йос изчезна от полезрението на Формула 1, беше даден ход на втората офанзива на семейство Верстапен. Ако можеше да се проведе експеримент за създаване на перфектния състезател, вероятно щеше да изглежда като израстването на Макс Верстапен. Защото Макс не е просто син на Йос: той е и син на Софи Кумпен, една от най-добрите картинг състезателки в света по нейно време. Състезавала се е с Дженсън Бътън, Джанкарло Физикела, Ярно Трули и един способен, но не чак толкова звезден състезател като тези момчета - Крисчън Хорнър. По свое време Софи е в състояние да победи най-добрите от тях. Тя е страхотна, талантлива и умна.
Но има ли такова нещо като ген на бързината? Роден ли е Макс да спечели световната надпревара? Дали двойната доза състезателно ДНК е накарала всички негови неврони и синапси да заработят точно както трябва още от раждането му, като му е завещала не само яростната състезателна натура, но също така и необикновеното усещане за физическите граници на гумите върху асфалта, необходими за превръщането му в шампион? Или пък истинският подарък е, че Макс е израснал на пистата за картинг - отгледан с миризмата на изгоряла гума и двутактово гориво в ноздрите си от един от най-строгите, най-взискателните и понякога направо плашещи бащи на състезатели, които някога са се подвизавали на състезателната писта?
Стотици хиляди часове научни изследвания са били посветени на опитите да се разбере дали изобщо съществуват спортни гени, дали експертите в дадена област се раждат, или се създават и каква комбинация от природа и възпитание е необходима, за да се реализира напълно вроденият потенциал.
В книгата си Спортният ген: талант, практика и истината за успеха от 2014 г. Дейвид Епстийн е свършил забележителна работа, като е събрал наличните доказателства. Резултатът от експертното проучване... може да бъде обобщен в една-единствена фраза, която звучеше отново и отново като развалена плоча в интервютата ми с психолозите, изследващи професионалната компетентност: Това е софтуер, а не хардуер. Тоест спортните умения за възприемане, които отличават експертите от дилетантите, се научават или придобиват чрез практика, подобно на софтуер, който изтегляме на устройството си.
Това изследване се основава на лекоатлетическите дисциплини; не е правено аналогично изследване, за да се определи дали това важи и за автомобилния спорт. Въпреки това са проведени някои изследвания, които подпомагат селекционния процес на пилоти на изтребители, като голяма част от тях, изглежда, има паралели със света на автомобилните състезания. Установеното там като че ли е по-близо до теорията за хардуера - че уменията са вродени и има значителни разлики между хората по отношение на природните им способности още преди да започне обучението."
Из книгата
Рейтинг: 7.00 / 3 гласа 
