Злато от Загрей

"Има сакрални места в България, в които са открити прекрасни древнотракийски артефакти. Тайнственото присъствие на тези места ме запали да напиша фентъзи роман, който да е създаден върху древнотракийски мит - мита за Загрей (познат от гръцката митология като Дионисос). Всъщност историята ми почива колкото на мита за Загрей, толкова и на старите митове за Богинята майка и вярата на траките в безсмъртието.

Първи е нашият свят: представен предимно с планината, скритото село Горен Загрей, град Мюнхен (Германия), както и една богаташка вила около Мюнхен. Втори е вълшебният свят, в който се намира град Долен Загрей (тогава градовете не са били големи) - процъфтяващ древнотракийски планински град. Той е нещо като планинска столица на древнотракийско царство (подобно на града, открит на Кози грамади). Планината, в която е разположен градът, е много магична и населена с вълшебни същества. В нея има дори златна мина (планинските траки са се занимавали предимно с рударство, животновъдство и пчеларство). В селищата има и работилници - за злато, за керамика и други.

Главните герои от романа са трима: Меда, Панчо и Бримо. Те са призовани да оправят нарушения баланс между световете.

Майката на Меда и Бримо - Мара, е самата Богиня майка (защото всяка майка си е богиня майка). Името ѝ се превръща в кошмар за иманярите и техните босове у нас и в чужбина. Когато е с децата си, косата ѝ е дълга, черна и прекрасна, но когато се изправя срещу своите убийци, косата ѝ става от змии (прилича на Горгона Медуза, но при траките тези жени със змии са красиви). Меда е нещо средно между амазонка и горска нимфа. Като всяко момиче, тя е бъдещото лице на Богинята майка (нали е дъщеря на Мара).

Малкият Бримо, заедно със своите играчки, е превъплъщение на самия бог Загрей (Бримо е син на Мара). Играчките са важни - те са част от оригиналния мит и оживяват във вълшебния свят. Затова има едно говорещо жабче, една жива шишарка, едно огледално момиче и едно живо бебешко вълнено одеялце. Това са и истинските играчки на детето бог от мита.

Освен за приятелството, любовта, отговорността към другите, смисъла на живота и в съответствие с вярата на древните траки - в безсмъртието, в романа е засегната и една тема, която често е табу за детско-юношеските романи. Това е темата за смъртта. Как приемаме смъртта и как се страхуваме от нея.

Но най-вече в романа се разглежда желанието за творческо безсмъртие. Ако го искаш, трябва да воюваш за него във всеки нов ден. Уникалното за всеки човешки живот творчество може да има най-различни проявления и всеки трябва да намери своето, ако иска да остави поне мъничка следа след себе си."
Весела Фламбурари