P. S.

"(...) Тази обърканост следва по-скоро от факта, че ни се налага да проникнем в странен свят, чиято смисленост само се отгатва, усещайки, че тя е в тясна зависимост от една култура и едно историческо битие, твърде необичайни за нас. Загадка остава за нас въпросният упадък, споменат в третата част на стихотворението. Питаме се дали става въпрос за частен случай от историята на българското общество, или се намеква за световния упадък на епохата. Какъвто и да е отговорът, трябва да признаем, че тази неяснота, която прави от четенето по-скоро акт на любопитство, отколкото на проникновение, е извор на необикновено удоволствие, близко до съприкосновението с оригиналността. А това действа освежително, дори подмладяващо. Защото има в тази въображаема, гениална енергия, с която се натрупват свръх-бароковите картини (Издува се челото на сърцето/глътнало с паранормална/вяра старовековно-/то хапче, Българийо мила) и невероятните асоциации (Ангелът, блатните щъркели, българското кученце), нещо от случайната среща на един чадър и една шевна машина върху дисекционна маса (Лотреамон), нещо като оживяване отново на сюрреализма. Оттук следва и неоспоримият чар на тази поезия, дошла от другаде и отдалеч."
Проф. Лоран Фурко, Place de la Sorbonne 3, 2013

"Поетеса на многозначността, перото на Кева Апостолова е само привидно пълно с яснота. Това, което долавяме под филигран, е сложността на отношението ѝ към света (...) свят, в който осъществяването човешко е обект на желание, надминаващо силата на разпада от материалното докосване."
Жан-Ив Гиго, cn. Littérales, 6p. 12, 2015, France

Проф. Петко Венедиков
София 1164
бул. Св. Наум 45 вх. А
tvenedikova@hotmail.com