Джуандзъ и неодаоизмът (сюенсюе)

В тази книга за първи път у нас се анализират онтологическите теории на Гуо Сян и Уан Би, концепцията за човешката природа на Лиу Шао и естетическият бунт на седмината мъдреци от бамбуковата горичка. Жуан Дзи, Хъ Йен, Сян Сиу са известни с интелектуалната критика на своето време, с поезията на планините и водите и с философията на свободата, която е прецедент в духовната атмосфера на Древен Китай.

Сюенсюе (мистичното учение) - синкретично преосмисляне на даоистката метафизика - е най-голямото рефлексивно предизвикателство, което ни отправя древнокитайската мисъл. Неодаоизмът доминира културните кръгове на епохата Уей-Дзин, като обединява спонтанността, изменчивостта и конфуцианския култ към знанието.

Притчите на Джуандзъ за мъдреца и Пътя, както и визията на Лаодзъ за неналичното и безименното трасират пътеките, по които ще поеме философията от времето на Шестте династии (220 - 589). Сюенсюе оказва дълбоко влияние върху установяването на будизма в Китай и върху неоконфуцианството от династиите Сун и Мин.

Дискусиите за способностите и човешката природа (спорът за таланта и характера) задават непроучени до момента насоки в полето на даоистките изследвания, а Баопудзъ на Гъ Хун открива нови тълкувателни хоризонти пред многозначната непроницаемост и дълбоката мистерия на Дао.

Университетско издателство Св. Климент Охридски
София, 1164
жк. Лозенец, ул. Златовръх 30
unipress@unipress.bg