След като по-голямата част от селата във Врачанска област се сдобиха със своя писана история, в края на 2012 година и малкото, но с хилядолетна история селце Сираково най-после получи такава. Преди повече от 20 години с нея се е захванал докторът по етногеография Иво Ниновски, чийто здрави родови корени са именно от това село. След дълги и трудни търсения из библиотеките и архивите, събиране на откъслечни исторически и етнографски данни, търсене на информация и спомени от възрастни сираковчани, много от които не са вече сред нас.
В началната глава на книгата са включени необходимите и задължителни за краеведското изследване географски особености – местоположение и релеф, полезни изкопаеми и води, климат и почви, както е отразена по интересен начин и местната флора и фауна.
Следва интересната глава за за съхранената топонимия – имената и разположението на местностите в землището, както и легендите и обяснения за селищното име Сираково, съхранено през столетията.
В третата и най-обширна глава за историята и развитието на селото е обхванат обширен период още от 3-4 хилядолетие преди Христа, преминава се през тракийското селище на трибалите в местността Пчелиня, през римската пътна станция с характерно землено укрепление на един от главните пътища в равна Мизия, за да се достигне до заселването на славяните и българите в района на селото. Със сигурност се знае че Сираково съществува през ХІІІ-ХІV век и е заварено от османските нашественици със вековното си име. Разгледана е историята и развитието на селото, а от редица османски документи разбираме, че е било средно голямо и богато селище, както и имената на мъжкото население през целия XVІ век .
Отделено е необходимото внимание на Освобождението на селото на 25 Х 1877 г. , както и икономическото и политическото му развитие в годините на капитализма и социализма, с неговите постижения и несгоди. Отделено е място на етнографските характеристики като жилище и двор, облекло, календарни и семейни обичаи, както и на черковното, училищното и читалищно дело.
В последната глава е отделено място и на самите сираковчани- техния брой, етнически и религиозен състав, полова и възрастова структура, както и на генеалогията – местните, придошлите и изчезналите родове в селото. Показани са основателите на фамилиите (над 40 на брой) и следващите 4-5 поколения.
Изследванията на автора продължават, като той издирва и събира спомени и фотографии, за да бъде съставена и издадена нова подробна книга за родовете в селото от най-старите и основатели до родени деца в ден днешен.
Рейтинг: 10.00 / 4 гласа 
