Малкият Аман и майка му са напуснали дома си и живеят в пещера, подобно на много други афганистанци, опитвайки се да оцелеят в един жесток свят на бедност и насилие. Един ден пред входа на пещерата се появява измършавяло и покрито с рани куче. Аман се грижи за него, докато раните му заздравеят, и кучето става негов постоянен спътник, негова сянка. Така и го наричат Сянка. Когато Аман и майка му решават да поемат на дълго пътешествие през опустошения Афганистан в търсене на нов и сигурен дом, Сянка се превръща в техен закрилник. Скоро ще разберат, че Сянка въобще не е обикновено куче... Романът Сянка е носител на ... |
|
|
"Сянка" е третият роман след "Убиец" и "Другата" на един от най-отличителните гласове в съвременната българска литература: Васил Панайотов ! 1, 30, 29, 28... дните, които отдалечават от живота и доближават до смъртта. Един месец, посветен на прощаването със света по единствения възможен начин - чрез хладнокръвната му дисекция. Един мъж, който не вижда светлина пред себе си, но чрез своята сянка получава шанс за изкупление. Или поне за последна сделка с Бог."Решението за самоубийство никога не е спонтанно и се предхожда от страх и колебания, но след това на тяхно място идват твърдата ... |
|
|
”Карин е изключително талантлив разказвач със силно усещане за стил и многопластовост на смисъла. Тя влиза под кожата на своите герои и ги представя по един невероятен начин. Този роман предизвиква силно морално възмущение и задава въпроса какво правим всъщност с живота си..” Norrtelje Tidning ”Карин Алвтеген е една от най-добрите писателки в жанра, дефиниран като психологически трилър. Романът „Сянка” е отлично четиво - интелигентно и изключително добре написано.” Eskilstuna-Kuriren ”Авторката на „Сянка” отново се движи между странни чудати характери и „нормалните хора”, между всекидневни рутинни действия и катастрофални ... |
|
|
"Призракът ли? Кой ли е той? Какво да ви кажа, чувствам се като Призрака, като героя преди Призрака в този роман. Представете си ме още в първата сцена, представете си ме до края. Това е този роман! Роман от началото до края. Нека бъдем заедно и заедно да разберем какво е това. Ще ни направи хора. Поне това. Да знаете - не е малко!" Тома Марков ... |
|
|
Книгата съдържа единадесет на брой разкази, в жанровете мистерия, фантастика и ужаси. Действията се развиват по нашите родни земи. Героите носят български имена и в сюжетите на някои от разказите, често са вплетени мотиви от български легенди и предания. Основната идея на книгата е да вълнува читателите, проявяващи подчертан интерес към мистериите, свръхестественото и необяснимото. Тя подтиква към размисъл по следните теми и въпроси: Защо понякога виждаме неща, които уж не съществуват? И значи ли, че само защото дадено явление не може да бъде доказано и подплатено с факти, то не е реално? Колко тънка е границата ... |
|
|
"Проблемът с призраците е, че те трябва да останат мъртви. Точно това съм аз, но не мога да стоя далеч от Магнолия Мари Мейсън дори и един ден, да не говорим за една година. А вече ни делят петнадесет. Тя обаче най-вероятно ще поиска да ме убие на мига. И тъй като я познавам добре, не се и съмнявам, че е способна да го направи. Но аз съм човек с мисия и разполагам с всичко за целта. И така, Магнолия, идвам. Този призрак е готов за всичко, което си му подготвила. В края на краищата има само един начин, по който това ще приключи, ако зависи от мен - с "докато смъртта ни раздели"." Из книгата Книга ... |
|
|
Вампир е името на дебютната стихосбирка на поета Васил Валери Витанов, книгата е под редакцията на поета и преподавател Марин Бодаков, който ни напусна наскоро, а илюстрациите са в стила на колажната и комикс техника и са дело на Карина Добрева. По дъното, Смешни гробища, Далече и нагоре са част от заглавията в стихосбирката, а стиховете са една изповед на младия съвременен човек към света и към любимата. Васил борави със символите от реалния живот, за да ги предаде метонимно като светоусещане на героя си."При създаването на стихотворението Вампир излезе голяма горска алегория и изключително красив разказ в крайна ... |
|
|
"Бурята вилня страшно през цялата нощ, но нищо особено не се случи. На следващата сутрин обаче, като слязоха за закуска, отново откриха на пода ужасното кърваво петно. – Не вярвам вината да е в ненадминатия чистител "Пънкъртън" - каза Уошингтън, - защото съм го изпробвал на какви ли не петна. Сигурно е привидението. Той повторно изтърка петното, ала на другата заран то пак се появи. На третата също беше там, въпреки че вечерта мистър Отис лично заключи библиотеката и взе ключа със себе си, на горния етаж. Сега вече цялото семейство бе силно заинтригувано; Мистър Отис взе да подозира, че се е отнесъл твърде ... |
|
|
Из записките на един емигрант. Истинското лице на емигрантския живот в Испания! ... „Всичко изглеждаше необикновено и тъжно. Угарките в пепелника, чашите, бутилките, часовникът на Тереза. Всичко бе като спомен, подреден като фалшива мозайка, отблъснат поради неприязън от изживяното и нечовешка болка, пъплеща в атмосферата с дързостта на опасен бацил.” ... |
|
|
Трето издание. ... Защото не искаме и не можем да пуснем мъртвите си любими. В това лично изследване моята цел е да разгледаме по-детайлно лицето на вампира и цялостният му образ да бъде преосмислен. Вдъхновението ми за този труд се породи от мистичните български народни песни. Видях лицето на вампира не като зловещ коректив, създаден, за да се спазват стриктно погребалните ритуали, а като поетичен образ, олицетворяващ безсмъртната ни връзка към смъртните ни любими. Българският фолклор се оказа океан от сложни вярвания, в който искам да потопя българския читател и поне за миг той да се гмурне в мистичните извивки на ... |
|
|
В дивите и затънтени гори на Абруцо местните жители все по-често попадат на следи от тайнствен хищник. Този силен, ловък и безмилостен ловец остава неуловим и винаги се изплъзва - призрачна сянка сред сенките на горите. Съществува ли наистина, или е само легенда от отдавнашни предания? Петима шестнайсетгодишни младежи, които прекарват ваканцията си като доброволци в Националния парк "Абруцо", се включват в търсенето на загадъчния хищник. Сред величествения свят на дивата природа те преживяват незабравими приключения, опознават себе си, влюбват се, възмъжават. А някъде край тях живеят своя труден живот Луми и ... |
|
|
Да се свлечеш до дъното си има и добри страни, защото оттам която и посока да хванеш, все е към по-добро или по-малко лошо, както от Северния полюс всички посоки поемат на юг, а от Южния - на север, значи полюсите със седемдесетградусовия си студ са мястото, от което по-надолу няма къде и ти иде да хукнеш по улиците и да викаш - Щастлив съм! Свободен съм! Влюбен съм! Богат съм! Голяма работа съм! Бог съм! Но е достатъчно да погледнеш как стрелката на компаса се върти като пощуряла на полюса, забравила къде е север, къде е юг или решила, че навсякъде е север и юг, и сърцето ти се отпуска - я стига си кряскал по улиците, а ... |
