В началото на XVІІІ век една огромна държава започва своя път към величието, път, който ще повлече друга велика държава към пропастта. С Великата северна война (1700 - 1721 г.) трябва веднъж завинаги да се реши съдбата на Балтика – това неблагодарно, студено и мрачно море, за чието господство се борят много нации и още повече търговски лобита. Но най-вече кралят на Швеция Карл ХІІ и царят на Русия Петър І. Колосалното противопоставяне на воли, политики и ресурси, размяната на удари по бойното поле, разпростряло се от Норвегия до Молдова и от Днепър до Елба, са безпрецедентни. ... |
|
Характеристики на карта "Българските земи под Византийска власт": географска мрежа; хидрография; сенкорелеф на територията; територия на Византия в края на управлението на Мануил I Комнин; територии на съседни държави; райони на въснатията на Петър Делян, Георги Войтех, Нестор, Добромир, Лека, павликяните; центрове на въстанията; центрове на военноадминистративните области на Византия; граница на Охридската архиепископия; пътища на Първия и Втория кръстоносен поход; варварски нашествия и нашествия на нормани; столици и други населени места; надписи на хидрография, държави, историко-географски ... |
|
Общ окултен клас. ... Книгата съдържа 20 беседи от Общия Окултен клас, държани от Учителя през 1931-1932 г. (останалите 20 ще откриете в том втори ). "Всички животни и растения, всички живи същества живеят в Бога, но те не съзнават, че живеят в Него и вследствие на това произтича един вътрешен дисонанс в тези същества. Ние живеем в Бога и величието на Бога се състои в това, че Бог ни е допуснал да живеем в Него и да правим престъпления. Това е величието на Бога. ...Както Бог ни е оставил да живеем в Него и да правим каквото искаме, така и ние трябва да оставим Бога да живее вътре в нас и да прави каквото иска. И ... |
|
Книгата е посветена на едно емблематично име за гр. Габрово и Априловската гимназия. Петър Чаракчиев е вдъхновител и организатор на музикалния живот в града, диригент, композитор, учител по музика, запазил и възпитал любов към музиката у своите ученици. ... |
|
"От дете мечтая за тази книга... Книга необикновена, своеобразна енциклопедия - и то не само митологична, а такава, която предлага знания от всички области на живота, от почти всички други науки. Защото след всеки преразказ на прочут старогръцки мит следват справки, в които се говори простичко за сложни неща. Първата част може да се нарече увлекателна - една приказка, която се възприема с лекота и възбужда интереса. Следва информационната, речниковата част, която допълва и дообяснява прочетеното. Данните са събрани от десетки източници, систематизирани, подредени. Краят на всяка част поднася обобщена информация по ... |
|
"В тази книга – като в тъмница – са заключени моите стихотворения. „Душата ми се избави като птица от примката на ловци…“ Слушам техните песнопения и се мъча да пея с тях. Но сега ли случи да онемея? Аз, който довчера възторжено пях, днес не мога да пея. Днес коленича пред своите горди чеда, които избраха страданието пред позора. Едно е да пееш на свобода, а друго – да пееш в затвора, където войници стоманени, послушни, жестоки и глупави устите разбиват с камъни, коленете трошат с чукове. Моите думи мълчат – мъченици – там, в ореола на християнското житие, или тук, в кадифените белезници на едно натежало от доноси ... |
|
Това е първата книга от поредица "Родина", в която водещи историци представят най-новите открития за българското минало и разглеждат вече познати факти в нова светлина, съизмервайки ги с постиженията на най-напредналите световни цивилизации и култури. Строгите събития и обекти оживяват в увлекателния разказ на Николай Големанов, в който родната история звучи интересно и разбираемо на фона на прекрасните рисунки на художничката Дея Вълчева. Книгата проследява историята на първите хора, населявали българските земи през палеолита, неолита и халколита – средата, в която са живеели, първите им жилища, начините, по ... |
|
Съставител: Росица Иванова. Подбрани пасажи от беседи и лекции на Учителя по библейски теми от Стария завет. ... |
|
Съставител: Огнян Ковачев. ... Сигурно мнозина читатели си спомнят, че заглавието на тази книга бе название на рубриката, която Петър Увалиев водеше в българската секция на Радио БиБиСи през последните години от живота си. Този двутомник включва радиобеседи, писани и четени в периода 1988 - 1998 г., като по-голямата част от тях са именно прочутите "пет-минутки". Освен откровенията, които съдържат, те имат и още едно характерно свойство - показват истински нежното отношение на автора към езика. Страстта му да придава на полуизченалите от българския език думи нов живот е видна на всяка страница. "Говоря пет ... |
|
Беседи, изнесени на Опълченска 66 в периода 1912 - 1914 г. ... "Знаете ли какво е да влезе в един дом Учителя ? Всичко става напълно променено - непрекъснато гости. Защото при него идваха от сутрин до вечер хора. Дойде някой болен, каже си мъката и Учителя даде съвет - той оздравее. Дойде друг някой, има някой труден въпрос и той пак така, в разговора, даде съвет и се оправи работата. После начинът, по който говореше Учителя, абсолютно го отличаваше от нас. Защото Учителя аз поне не го чух да говори като нас. Той винаги говореше идейно, принципно. И каквото да му кажеш, той така ще го обърне - пак ще го разкаже ... |
|
"Non sibi" е поредица за живота, делата и съдбата на военния разузнавач на дълбоко прикритие. Как се създава легенда за внедряване в тила на противника Обучението в Академия "Фрунзе" и уроците от ГУЛаг По какъв начин Франция се сдоби с водородна бомба Как ГРУ още през 1965 г. "освети" оперативния център на НОРАД - противоракетния щит на САЩ, в планината Шейен. И има ли смисъл да се влагат над 50 млд. долара за ПРО в Чехия, Полша и Унгария. Александър Херцен казвал: "Кой има право да пише спомени? Всеки. Защото никой не е длъжен да ги чете." Но спомените в тази книга са уроци. ... |
|
Стихове и поеми ... Вечерен праг Стоя пред своя дом сега. И нищо, че ветровете вече пълнят мрака... На своя праг застанал, аз ще чакам да ме засипе пепел от огнище, стрела от смях, искра от късен огън, и радостта от нови светли думи, от вярата, че есенната шума ако поискам да премина, мога. По хълмите жълтеят диви круши. Небето носи септемврийски птици. Аз се оглеждам в техните зеници и виждам как далечен огън пуши. Другарите ми са край оня огън и вдигат тежко вино в тежки кани, а в песните им като в люта пяна кипят неясни мъки и тревоги. И тръгвам бавно. Някак бавно помня чертите им, от вятър неизтрити. Те ... |