Беше юни. Наближаваше най-магическата нощ в годината! Всичко започна заради огнебълващата планина на черния остров - отначало само валяха сажди, после се чу тътен и земята се пропука. Откъм морето дойде вълна до небето! Потоп заля Муминската долина и удави всичко в пълна тъмнина... Муминското семейство оцеля на покрива, и тогава се появи опасна призрачна къща - стълбищата й свършваха във въздуха, всичко беше от картон, дърво или гипс, подът се въртеше, а от най-тъмния ъгъл се носеше един особен смях... После Муминтрол се загуби в тъмната гора, а както си береше среднощна китка за празника, попадна в затвора. Снусмумрик ... |
|
Изстрел от пистолет е звукът, който никой не очаква да чуе насред тихата английска провинция. Когато смъртоносното ехо отеква из стаите на имението "Ред Хауз", от предишното спокойствие не остава и следа. Домашното парти на заможния домакин Марк Аблет е помрачено от убийство, а красивата къща се готви да разкрие дълго пазените си тайни. Между следобедния чай, голфа и игрите на билярд един аматьор с остър ум влиза в обувките на най-великите детективи в литературата, за да разплете загадката на "Ред Хауз" и на неговите обитатели. Написана през 1922 година, "Тайната на Ред Хауз" е първата и ... |
|
"Приятелю повярвай ми Аз съм само гост който идва Потропва на вратата и си отива А не оставя след себе си нито глас Нито потропване нито дума да го спомене Нито диря от своите нозе под лампата на стълбището Нито сянка на стената Нито глас нито дума нито крачка Гост който идва почуква и си отива В една вечер която започва преминава през олука И се забравя Като някой когото очакват и не идва Онази раковина на вашата маса ми напомня за далечни пътувания Но аз само ще потропам на вратата И ще си отида Отида Съвсем." ... |
|
Случва се да си представим какъв би бил животът ни, ако бяхме посещавали друго училище, ако бяхме свързали живота си с друг човек, ако бяхме избрали друга страна. А може би точно такъв друг живот наистина съществува. Това е една от многото идеи, вдъхновили чудесния роман на Никол Краус . И тя подхваща разказ за един адвокат, превърнал се във филантроп, който няма търпение да се раздели с притежанията си ("за да си разчисти място за размисъл"), но и за една писателка, озовала се в задънена улица - и в творчески, и в личен план ("...ами ако, вместо да съществува в едно универсално космическо пространство, ... |
|
"Талаш" е смела сатира на модерното време и модерния човек, засипан с талаш. ... Кшищоф Варга ни приканва да се качим във влака с неговия герой Пьотър, петдесетинагодишен търговски пътник с разрушително отношение към всичко и всички: досадниците във влака, миризмата на пържено по стълбището на блока, тийм билдингите, селските тарикати и гражданите от селски тип, еволюирали до висящи в кафенетата юпита. Комичната история на неговата омраза разкрива слабостите на съвременния свят: Пьотър успява да изгради пред нас пълнокръвни портрети на родителите си еснафи, на алчната си бивша си съпруга, на видиотените ... |
|
"Героинята изминава разстоянието от миналото до бъдещето, по най-фактологичен начин и то съвсем уместно, за да пусне здраво дълбок корен в най-отеснялото пространство за човека - празнотата на настоящето. Всяка дума, детайл, рязка смяна или плавно прекосяване на рамката, в опит да докоснем портрета, дава, носи и потвърждава отговорите на нейните въпроси. Тази разходка из времето и пространството е опит да докаже не само на себе си, но и на нас, че след живот без туптящи сърца, безкрайно лутане, превързване на пробойни рани с плач и лицемерни обети е неизбежно да не стигнем някъде. Независимо дали Вегас, Хавай или ... |
|
Тумасин е на единайсет години и отначало се забавлява да прекарва времето си със своите братовчеди в голямата стара къща на пра-леля си Хенриета: изеалното място за игра на криеница, пълно със стълбища, ниши, тавански стаички, килери и гардероби. Хенриета някога е била прославена актриса, а сега лежи на горния етаж очаквайки сетния си час, докато куп роднини са се събрали в къщата ѝ да се грижат за нея. Но докато роднините полугласно спорят колко може да струва къщата, започват да се случват твърде необикновени неща... Защо всички огледала са свалени и скрити? И кое е малкото момче, което децата срещат в една от ... |
|
"За да получиш, Каши, трябва да дадеш и ако това не си научил за твоя цял месец живот, значи напразно си износил телевизор последно поколение, който са измъкнали от корема ти със секцио, и мъдростта на Черньо - след последната възможност винаги има още една последна възможност, е глупава мъдрост, формулата е - след най-лошото винаги идва нещо по-лошо и като проумееш тази истина се успокояваш, че не е най-страшното да останеш гладен и без покрив, има и тъга по пропилените години, през които си сменила печатницата с миене на стълбища, има полска шапка, с която лягаш и ставаш – но не можеш да се скриеш под нея, защото ... |
|
"Слязох по стълбището. Не пропуснах да се спусна по парапета, защото помнех, че така е по-весело. И ето ти ме мен, застанала до Бога. Съвсем близо, както никога не го бях виждала. Бях готова отново да повярвам в него. Все пак беше толкова огромен, а просто не може нещо толкова огромно да се изпречи на пътя ти и ти да не повярваш в него. Нищо не каза, като го дръпнах за крачола. Само за момент протегна ръка и аз побързах да се метна на показалеца. Бавно и тромаво ме доближи до ухото си, като с другата длан не преставаше да прелива. Лявото му коляно все се пълнеше, дясното все се изпразваше. – Може ли да ме полюлееш? - ... |
|
"След целия опит, който имаме с писането и любовта, тази стихосбирка с изящна лекота ни повежда отново из лабиринта на любовното тяло и неговите градове, стаи и стълбища. Много силен поетически дебют." Георги Господинов "Димитър Ганев превъзхожда "младата" ни поезия в редица аспекти: овладяността, ерудицията (да не се обърка със самоцелни препратки), широтата на мирогледа. Докато "Никол слиза по стълбите", авторът ѝ се изкачва спокойно и уверено към своите литературни образци." Иван Ланджев Димитър Ганев е роден през 1992 г. в София. Учи философия във Виенския университет. ... |
|
Чудовище, което яде спомени и живее в килера под стълбището, се освобождава от оковите си; сомалийско момиче в училището ѝ в Донегал се оказва по-силно, отколкото изглежда; под жасминовия храст в Андалусия жена очаква откраднатия ѝ преди 33 години син; на края на града двама братя несъзнателно се замесват в игра, която завършва със смърт. Всеобхватността и разнообразието на тези разкази са безгранични, като се простират между реалното и въображаемото. "Онемяла тишина" представя свят от неочаквани ъгли, където обикновеното се превръща в необикновено, а необикновеното се възвисява до сюблимно. Това са ... |
|
Един баща поема на славна мисия - да открие най-добрите подаръци за своите деца. Но за негово разочарование, всички вълшебни играчки, за които е мечтал като дете, са вече отдавна излезли от мода, а новите са толкова странни и объркващи. И тъкмо когато е на път да се отчае, той получава примамлива покана да пробва една особена джаджа, която на пръв поглед подозрително прилича на най-обикновено дистанционно за телевизор. Но не е - а е ключ към най-неочаквани възможности."Имало едно време един господин, който излязъл да купи играчки, за да ги подари на своите деца и внуци за Коледа... Но да не разтягаме и усложняваме ... |