Българска граматика. Морфология предлага обновено теоретически издържано и непротиворечиво цялостно описание (доколкото е възможно на този етап) на българската морфология и отразява постиженията на българското езикознание през последните десетилетия. Тя е от семантично-функционален тип - обърнато е най-голямо внимание на значението и употребата на морфологичните категории, като има описание и на формалната им страна. Граматиката е предназначена за студентите по българска и други филологии, по журналистика и за всички останали специалности, които изучават съвременен български език. Освен това представлява интерес за ... |
|
Яна Сивилова е преподавател в Катедрата по български език на Софийския университет Св. Климент Охридски. През 2009 г. защитава дисертация по общо и сравнително езикознание в областта на семантиката. Археология на фразата е второто ѝ цялостно изследване. Книгата представя произхода на над 400 български фрази и тяхната употреба в литературни и нелитературни текстове. Проучването събира любопитни истории за възникването на много съвременни български изрази, изследва изпълнения със завои и грешки път за установяване на тяхната етимология, показва ги в контекста на други култури, от които водят своето начало, и разкрива ... |
|
Части на речта и функционално-семантични категории. ... Настоящото изследване представлява първата академична монография върху граматиката на китайския език, издадена в България. В нея е представена цялостно морфологичната система на съвременния китайски език, разглеждат се актуалните теоретични въпроси за относимостта на основните понятийни категории от класическото езикознание като морфема, дума, части на речта, граматични категории и др. спрямо специфичните реалии на китайския език. В монографията се описват семантичните и граматични характеристики на класовете от думи в китайския език, техните функционално-семантични ... |
|
Настоящата книга изследва системата на английските фамилни имена, техните етимологични и функционални особености, мотивационни и интралингвистични характеристики, съпоставени с фамилните антропоними от българския ономастикон. Проследени са проучванията в областта на фамилните оними в английската и българската лингвистична литература. Проучено е историческото развитие на английския антропонимикон, обяснени са съвременните форми на фамилните оними във функционален и културологичен аспект и са формулирани основните мотивационни фактори при формирането на английските фамилни имена. Анализирано е чуждо-езиковото и ... |
|
Книгата Българска транскрипция на английски имена има научноприложен характер и е разделена на две части. В първата, теоретичната част, в широк лингвистичен план се разглеждат различни аспекти на съпоставителната фонология на двата езика, на фонетичната интерференция на съотношението на нормативност, теория и обществена практика, както и на други фактори, свързани с културата на двуезичието. Втората част - практическата, представлява български правописен и правоговорен справочник на включените английски имена. Понятието "английски" се тълкува в широк смисъл, включващ всякакви британски, американски, ... |
|
Трудът представлява систематично изследване на фонда от турски лексикални заемки в българския език с оглед на историята на тяхното заемане, разпространение и употреба до наши дни. Той има за цел да покаже как и защо в тях е останало отразено влиянието на османската турска култура върху българската, т.е. в какво се заключава т.нар. османско наследство в езика ни. Турцизмите ни предлагат уникални възможности да изследваме от различни гледни точки в какво се състоят проявите на междукултурен конфликт и какви са неговите най-значими следствия. Въз основа на богат езиков материал, негови анализи и обобщения читателят придобива ... |
|
Силбия Ботева е преподавател в Катедрата по романистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Научните и проучвания в областта на общото, съпротивителното и френското езикознание са свързани главно с категориите тепоморалност, модалност и аспектуалност, както и с въпроси, разглеждани от когнитивната лингвистика. Книгата е посветена на един слабо разработен лингвистичен проблем - мястото на метафората при изграждане на връзката пространство - време. Концептуализирането на времето е в тясна зависимост от концептуализирането на пространството. Езиковото възпроизвеждане на тази връзка често се осъществява ... |
|
Авторът на тази книга е роден на 5 юни 1934г. в с. Каменово, Разградско. Начално и средно образование завършва в гр. Тутракан, а висше филологическо - в Софийския университет "Св. Климент Охридски". 13 години е гимназиален учите в Тутракан. От есента на 1969г. работи в Института за българския език при Българската академия на науките като научен сътрудник в Секцията за общи, индоевропейско и балканско езикознание с класически и нови езици (преименувана по-късно в Секция за българска етимология, а в началото на 2001 г. в Секция за българска етимология и ономастика). Ръководител е на Секцията от 1 януари 1990г. ... |
|
Живот, посветен на науката. ... Академик Стефан Младенов (1880-1963) е бележит български езиковед, с огромен принос за развитието на филологическата наука у нас. Творческата му дейност е свързана с първата половина на ХХ в., като той е един от учените, допринесли за доустрояване и усъвършенстване на българския книжовен език и създали облика на българското езикознание. Високообразован и необикновено надарен - знаел и ползвал около 30 езика, - той придобива международна известност като етимолог и специалист по общо и сравнително славянско и индоевропейско езикознание. Автор е на повече от 1100 научни изследвания в областта ... |
|
Лекционният курс е опит да се очертаят контурите на историческата съдба на човечеството в рамките на едни от най-съществените ѝ аспекти. В тринайсете лекционни теми са представени постиженията на над четиридесет различни цивилизации. Замислена като университетски учебник, книгата е посветена на студентите, изучаващи различни хуманитарни дисциплини, както и на всички останали, които се интересуват от цивилизованото израстване на човека. Трудът съдържа множество любопитни подробности, които мамят въображението и ни подканят да продължим да търсим и да узнаваме все повече за света преди нас, потънал в мрака на ... |
|
"Църковнославянският език, пренесен в Русия от България не само чрез книгите, но и устно - чрез богослужението, веднага става в Русия своеобразен индикатор на духовната ценност на онова, за което на него се е говорило и писало. България даде на източните славяни висшия слой на езика, "полюса на духовността", обогатил извънредно нашия език, вдъхнал му нравствена сила и способност да възвисява мислите, понятията и представите. Това е езикът, на който са доверявали най-възвишените мисли, на който са се молили и на който са писали тържествени слова. Той през цялото време е бил "редом" с руския народ и ... |
|
Един от дяловете на езикознанието е науката за думите, назована лексикология, букв. словознание. Предмет на нейното внимание е как възниква и се развива словният състав, какви формални и семантични промени изпитват домашните и заетите думи, каква взаимовръзка съществува между отделните словни единици. Лексикологични проблеми се разискват и изясняват в общи ръководства и в конкретни научни разработки, а техните резултати намират обобщение и практическо приложение в съставянето на речници, тоест в лексикографията. Настоящият лексикон има претенция да бъде нагледно практическо допълнение към теоретичните постановки на ... |