Съставители : Михаил Неделчев и Пламен Дойнов. ... Тази книга съдържа литературно-критически и публицистични текстове от Иван Богданов (1910 - 1992), публикувани в периодичния печат през 1945 и 1946 г. Почти всички първоначално се появяват по страниците на вестник "Изгрев". Някои излизат и във вестниците "Лост", "Радикал", "Отечествен фронт", списанията "Балкански преглед" и "Славяни". Сборникът представя 43 статии, рецензии и есета от критическото и публицистичното творчество на Иван Богданов - образци на свободна мисъл, отхвърляща насилието и страха, отдадена ... |
|
|
Единственият комикс по романа "Под игото" е издаден в края на 60-те години на миналия век, публикуван в 135 поредни броя на френския вестник "Юманите". Те могат да бъдат намерени и днес в къщата музей на Иван Вазов в Сопот. Емблематичната българска творба става настолно четиво за много френски читатели, след като излиза във вестника редом до култовата поредица "Пиф". Комиксът е дело на френския художник Жак Наре, който, запленен от историята на Вазов, идва в България и прави дълга обиколка из местата на действие, споменати в книгата. 50 години по-късно русенският архитект и франкофон Орлин ... |
|
|
Снегът под краката ми хруска. Някак по-различно от друг път, сякаш някой стъпва в моите стъпки. обръщам се и виждам как детето в мен тегли шейничка с плюшено мече. Не личи дали плетената му шапка е сива или синкава. Побеляла е от сняг. Ивелина Радионова е родена през 1977 г. в гр. Провадия. Завършила е висшето си образование в Икономическия университет - Варна. В момента работи като главен счетоводител в частна фирма. Автор е на стихосбирките "България в сърцето ми", "Златни нишки", "Копнеж по слънце", "В тебе аз ще остана", "Все ти пиша, Любов" и на повестта " ... |
|
|
През 1935 година младият Греъм Грийн напуска Европа за първи път и се отправя на пътешествие из Либерия - далечна и почти неизследвана държава, основана за освободените от САЩ роби. От Сиера Леоне до либерийското крайбрежие при Гранд Баса Пътешествие без карти е завладяващият разказ за този непредсказуем и изпълнен с предизвикателства преход. Грийн изминава пеша 500 километра за четири седмици и опознава един от малкото недокоснати от колонизацията райони на Африка. Западната цивилизация все още не е оставила отпечатък върху душевността и социалната структура на местните жители, а бедността, болестите и гладът не са ... |
|
|
"Къси стихове, кратки - като изстрели. Не ни оставят безучастни, по кожата ни пълзи хлад. Хлад, превръщащ се в прах - толкова много прах, открива Александър Байтошев . Той иска да събере праха, да го възроди, но: Всяко ново отпътуване е без пътници. Нагълтали сме се с прах, нагледали сме се на ангели, наслушали сме се на тряскащи врати - стига ни! Оттегляме се в ателието да четем истинска поезия, поезията на Александър Байтошев..." Митко Новков "Колкото и опустошаващ да е образът на самотата, колкото и всеобхватен да е страхът да не бъде затворена вратата към света на другите пред лирическия аз, в ... |
|
|
Романът Светулки в мрака отвежда читателя зад кулисите на редакция Витоша, публикуваща най-известния онлайн вестник в България. Доскоро никому известният журналист Мартин Молеров придобива особено голяма популярност след серия от репортажи за корумпирани медици. Събитията вземат неочакван обрат, когато на пръв поглед нелеп пътен инцидент поставя живота му на карта и застрашава успеха на редакцията. Но дали става въпрос за обикновена катастрофа? Дали някой не се опитва да запуши устата на репортера и да го накара да замълчи завинаги? Колко страшна и ужасна може да е тайната на Молеров? По следите на престъпление и в ... |
|
|
"Книгата, която държите в ръцете си, е необикновен албум. Това е пътуване във времето на една друга България. Онази, която малцина днес помнят, а повечето от нас дори не са виждали. България на първите железници, на заводските пейзажи, на самотните волски каруци по селските ниви. На братските прегръдки между Първите. Но и на обикновените хора. На работниците от първа смяна в Кремиковци, които бързат да се приберат вкъщи при семействата. На децата, които целят с прашки гълъбите на село. На момиченцето, което учи правописа, като пише с тебешира по дъската Мама е добра. На усмихнатия татко, гордо позиращ за снимка с ... |
|
|
"Ако си добър разказвач, с няколко щрихи можеш да разкажеш цял един живот, с шепа думи да създадеш портрет на герой, толкова дълбок, че влезеш ли веднъж зад чертите му, да не успееш да го забравиш никога или история, толкава истинска, че читателят да се преоткрие в нея. Ако си добър разказвач, можеш да рисуваш светове с няколко изречения или да уловиш състояния сред скрития смисъл, във въздуха и свободата между думите. Георги Христов прави точно това - той е художник и фотограф на реалността. Едновременно, но боравещ със слово. Стегнат, репортажен, със силен емоционален заряд, разпознаваем стил - това ще откриете в ... |
|
|
Двадесет и шест годишната Луиза Кларк е обикновено момиче, което харесва обикновения си живот. Лу живее със семейството си в малка къща в провинциално английско градче. Младата жена обожава работата си в местното кафене и ексцентричните дрехи. Тя е доволна от спокойния си живот, възнамерява да се омъжи за дългогодишния си приятел Патрик и да му роди куп деца. Светът ѝ се преобръща, когато неочаквано загубва работата си. Наред с безпаричието, безработицата я кара да се чувства безполезна. Лу полага неимоверни усилия да си намери нова работа, но няколко седмици във фабрика за обработка на пилета и верига за бързо ... |
|
|
"Навремето в България се строеше интензивно и мащабно. Вестник Работническо дело се задъхваше да описва ежедневно трудовите подвизи на пролетарската класа с епични словосъчетания. Студенти и ученици късаха от учебния си залък, за да съберат богатата реколта и да я превърнат в компот. Хидроинженери градяха язовири, за да има вода и българите да живеят по-хигиенично, без да си честитят банята. Вестник Стършел с карикатурно-фейлетонни похвати кандърдисваше хората да крадат по-малко от своята общонародна собственост. Агитаторите громяха с лозунги и речи малката правда, както я беше обозначил Живков. Тружениците на тихия ... |
|
|
Едно анонимно писмо, изпратено до няколко адреса, разлюлява съществуването на обитателите на площад "Арецо", известен с многобройната колония от папагали. В този елегантен район на Брюксел живеещите различни, понякога ексцентрични и дори перверзни мъже и жени, самотници, двойки, семейни, имат усещане за жестоко нахлуване в тяхната интимност. Писмото събужда толкова много обещания и очаквания, колкото и разочарования и злополучия, всяко субективно интерпретирано. Е. Е. Шмит ни води през този див танц, превръщайки разказа в енциклопедия на желанията, чувствата и удоволствията, на любовното поведение в наши дни. ... |
|
|
"Седмичен вестник, посветен на странното и прекрасното (но най-вече на странното). Това е правилният вестник за необяснимото и необясненото. Поне това е тяхната гледна точка. Реалността не е чак толкова зашеметяваща и величествена. Редакторът им е пияница, зъл човек с лош език, който гледа на вестника си като на парцал. Неговият колектив е доста ненормална група от напълно неподходящи хора. А що се отнася до помощник-редактора... Е, тук нещата са като истинска въртяща се врата, която току що се завъртя за да ни разкрие, че Хана Уилис си има собствен проблем. Когато през първата ѝ седмица на новата работа се ... |
