Аз преди теб

Аз преди теб Джоджо Мойс Времетраене: 1:00 мин. Джоджо Мойс Времетраене: 1:27 мин. След теб Джоджо Мойс Времетраене: 1:24 мин. Все още аз Джоджо Мойс Времетраене: 0:45 мин. Сама в Париж Джоджо Мойс Времетраене: 0:51 мин. Никълъс Спаркс Времетраене: 2:24 мин. Тетрадката Никълъс Спаркс Времетраене: 0:51 мин. Граница Капка Касабова Времетраене: 1:06 мин. Вирджиния Хол. Жената, която срази Райха. Биография Соня Пърнел Времетраене: 1:22 мин. Мисъл-форми Ани Безант, Ч. У. Ледбитър Времетраене: 0:59 мин. Английският фюрер Рори Клемънс Времетраене: 1:16 мин. Психотерапия с прана Мастър Чоа Кок Сюи Времетраене: 1:16 мин. Поредица Стихиите Джон Бойн Времетраене: 1:27 мин. Наполеон Хил Автор Времетраене: 2:48 мин. Докато паметта не ме предаде Шарън Лукърт Времетраене: 1:12 мин. Ния и четирите стихии Галина Стоилова Времетраене: 1:09 мин. Проект Любов Лорън Ашър Времетраене: 1:06 мин.

Двадесет и шест годишната Луиза Кларк е обикновено момиче, което харесва обикновения си живот. Лу живее със семейството си в малка къща в провинциално английско градче. Младата жена обожава работата си в местното кафене и ексцентричните дрехи. Тя е доволна от спокойния си живот, възнамерява да се омъжи за дългогодишния си приятел Патрик и да му роди куп деца. Светът ѝ се преобръща, когато неочаквано загубва работата си. Наред с безпаричието, безработицата я кара да се чувства безполезна. Лу полага неимоверни усилия да си намери нова работа, но няколко седмици във фабрика за обработка на пилета и верига за бързо хранене я довеждат до ръба на отчаянието.

Затова, когато ѝ предлагат да стане личен асистент на мъж с увреждания срещу добро заплащане, тя решава да опита. Тридесет и три годишният Уил Трейнър граби с пълни шепи от живота. Той обожава работата си, предизвикателствата и пътуванията, които непрекъснато му напомнят колко необятен е светът. Произшествие с мотор го приковава към инвалидна количка и превръща дните му в безрадостно съществуване. Две години по-късно Уил няма представа, че Лу ще стане част от живота му и ще го разтърси из основи. И двамата не подозират, че запознанството им ще ги промени завинаги.

Историята продължава в страниците на романа След теб.

"Необичайна любовна история, която се чете на един дъх!"
Опра Уинфри

"Аз преди теб е романът на годината, който докосва сърцата на читателите. Мойс съумява да създаде достоверни, харизматични образи, които дълго ще останат в съзнанието ви.
Вестник Индипендънт

"Сладко-горчива история за любовта, смелостта да следваш мечтите си и свободата да изживееш собствения си живот, както пожелаеш."
Дейли Мейл

"Джоджо Мойс е написала идеалната съвременна любовна история. Ще се изумите от чувствата и надеждите, които ще изпитате, когато се изправите срещу възможността да сбъднете собствените си мечти. Изключителен роман, чийто прочит ще ви обогати."
Адриана Триджиани, бестселърова авторка на Улицата на мечтите

"Денят бе започнал както обикновено. Всички мои познати мразят сутрините в понеделник, но не и аз. Харесваше ми да пристигам рано в Кифличката, да включвам големия чайник, да внасям касите с мляко и хляб от задния двор и да си бъбря с Франк, докато се приготвяме да отворим. Харесваше ми душната топлина в заведението, напоена с мириса на бекон, струите свеж въздух, нахлуващи при отварянето на вратата, жуженето на разговорите, а когато бе тихо - приглушената музика от радиото на Франк, което свиреше сякаш на себе си в ъгъла.

Не беше от модерните заведения. Стените му бяха осеяни със снимки от замъка на хълма, масите още имаха пластмасово покритие, а менюто не бе помръднало, откакто бях започнала работа, като изключим няколко промени във видовете шоколад и добавянето на шоколадови кексчета към асортимента от кифлички с глазура. Но най-много харесвах клиентите. Харесвах Кев и Анджело, водопроводчиците, които идваха почти всяка сутрин и се шегуваха с Франк за произхода на месото. Харесвах жената с прякор Глухарчето - заради бухналата ѝ бяла коса, - която си поръчваше яйце и пържени картофи от понеделник до четвъртък и четеше безплатните вестници, докато изпие двете си чаши чай. Всеки път гледах да я заговоря. Сигурно това беше единственият разговор на старата дама за целия ден.

Харесваха ми туристите, които се отбиваха на път към замъка и на връщане от него, шумните ученици, които идваха след училище, постоянните клиенти от офисите оттатък улицата, Нина и Чери, фризьорките, които можеха да ти кажат калориите на целия асортимент в Кифличката. Не ме дразнеха дори неприятните клиенти, като червенокосата собственичка на магазина за играчки, която се заяждаше за рестото поне веднъж седмично. Наблюдавах началото и края на познанства, зародили се на масите в заведението, гледах как се прехвърлят децата между разведените родители, виждах облекчението на клиентите, които не обичаха да готвят, тайното удоволствие на пенсионерите от топлата храна.

Пред мен минаваше животът на много хора и с повечето разменях по някоя и друга дума - пускаха шеги или правеха коментари, докато отпиваха от топлия чай. Татко казваше, че никога не знае какво ще изтърся, но в Кифличката това нямаше значение. Франк ме харесваше. Беше мълчалив по природа и твърдеше, че оживявам заведението му. Аз бях нещо като барманка, но без да наливам напитки нонстоп. И изведнъж, през въпросния ден, когато обедният наплив бе свършил и заведението за кратко се беше изпразнило, Франк избърса ръце в престилката, измъкна се иззад печката и обърна към улицата малката табелка Затворено.

– Франк, вече съм ти казвала. Минималната надница не включва екстри. - Шефът ми беше странен като синьо гну, както обичаше да се изразява баща ми. Погледнах го. Не се усмихваше.
– Опа! Да не би пак да съм сипала сол в захарниците?
Франк стискаше в ръце един пешкир - никога не го бях виждала толкова притеснен. За миг се почудих дали някой не се е оплакал от мен. Направи ми знак да седна.
– Съжалявам, Луиза - добави той, след като ми съобщи новината. – Трябва да се върна в Австралия. Татко не е добре със здравето. А и без това в замъка се канят да отворят заведение. Пишеше го на стената.
Сигурно съм седяла със зяпнала уста. Франк ми връчи плика и отговори на следващия ми въпрос, преди да съм го изрекла.
– Знаеш, че не си подписвала официален договор, но няма да те оставя така. Тук е заплатата ти за три месеца. Утре затваряме.
– Три месеца! - избухна татко, докато мама пъхаше чаша подсладен чай в ръцете ми. – Голям жест, няма що, при положение че тя работи за него като роб цели шест години!
– Бърнард! - Мама го стрелна предупредително и кимна към Томас. Родителите ми го гледаха през деня, докато Трина се прибере от работа.
– И сега какво ще прави, по дяволите? С това еднодневно предупреждение?!
– Ами... просто ще трябва да си намери нова работа.
– Няма работа, Джоузи! Знаеш го не по-зле от мен. В криза сме."
Из книгата

Хермес ООД
Пловдив 4000
ул. Лозенград №51, ПК 4077
info@hermesbooks.com