"Денят бе започнал както обикновено. Всички мои познати мразят сутрините в понеделник, но не и аз. Харесваше ми да пристигам рано в "Кифличката", да включвам големия чайник, да внасям касите с мляко и хляб от задния двор и да си бъбря с Франк, докато се приготвяме да отворим. Харесваше ми душната топлина в заведението, напоена с мириса на бекон, струите свеж въздух, нахлуващи при отварянето на вратата, жуженето на разговорите, а когато бе тихо - приглушената музика от радиото на Франк, което свиреше сякаш на себе си в ъгъла. Не беше от модерните заведения. Стените му бяха осеяни със снимки от замъка на хълма, масите още имаха пластмасово покритие, а менюто не бе помръднало, откакто бях започнала работа, като изключим няколко промени във видовете шоколад и добавянето на шоколадови кексчета към асортимента от кифлички с глазура. Но най-много харесвах клиентите. Харесвах Кев и Анджело, водопроводчиците, които идваха почти всяка сутрин и се шегуваха с Франк за произхода на месото. Харесвах жената с прякор Глухарчето - заради бухналата ѝ бяла коса, - която си поръчваше яйце и пържени картофи от понеделник до четвъртък и четеше безплатните вестници, докато изпие двете си чаши чай. Всеки път гледах да я заговоря. Сигурно това беше единственият разговор на старата дама за целия ден.

Харесваха ми туристите, които се отбиваха на път към замъка и на връщане от него, шумните ученици, които идваха след училище, постоянните клиенти от офисите оттатък улицата, Нина и Чери, фризьорките, които можеха да ти кажат калориите на целия асортимент в "Кифличката". Не ме дразнеха дори неприятните клиенти, като червенокосата собственичка на магазина за играчки, която се заяждаше за рестото поне веднъж седмично. Наблюдавах началото и края на познанства, зародили се на масите в заведението, гледах как се прехвърлят децата между разведените родители, виждах облекчението на клиентите, които не обичаха да готвят, тайното удоволствие на пенсионерите от топлата храна. Пред мен минаваше животът на много хора и с повечето разменях по някоя и друга дума - пускаха шеги или правеха коментари, докато отпиваха от топлия чай. Татко казваше, че никога не знае какво ще изтърся, но в "Кифличката" това нямаше значение. Франк ме харесваше. Беше мълчалив по природа и твърдеше, че оживявам заведението му. Аз бях нещо като барманка, но без да наливам напитки нонстоп. И изведнъж, през въпросния ден, когато обедният наплив бе свършил и заведението за кратко се беше изпразнило, Франк избърса ръце в престилката, измъкна се иззад печката и обърна към улицата малката табелка "Затворено".
– Франк, вече съм ти казвала. Минималната надница не включва екстри. - Шефът ми беше странен като синьо гну, както обичаше да се изразява баща ми. Погледнах го. Не се усмихваше.
– Опа! Да не би пак да съм сипала сол в захарниците?
Франк стискаше в ръце един пешкир - никога не го бях виждала толкова притеснен. За миг се почудих дали някой не се е оплакал от мен. Направи ми знак да седна.
– Съжалявам, Луиза - добави той, след като ми съобщи новината. – Трябва да се върна в Австралия. Татко не е добре със здравето. А и без това в замъка се канят да отворят заведение. Пишеше го на стената.
Сигурно съм седяла със зяпнала уста. Франк ми връчи плика и отговори на следващия ми въпрос, преди да съм го изрекла.
– Знаеш, че не си подписвала официален договор, но няма да те оставя така. Тук е заплатата ти за три месеца. Утре затваряме.
– Три месеца! - избухна татко, докато мама пъхаше чаша подсладен чай в ръцете ми. – Голям жест, няма що, при положение че тя работи за него като роб цели шест години!
– Бърнард! - Мама го стрелна предупредително и кимна към Томас. Родителите ми го гледаха през деня, докато Трина се прибере от работа.
– И сега какво ще прави, по дяволите? С това еднодневно предупреждение?!
– Ами... просто ще трябва да си намери нова работа.
– Няма работа, Джоузи! Знаеш го не по-зле от мен. В криза сме."
Из книгата

Джоджо Мойс е английска журналистка и писателка, автор на бестселъри в жанра любовен роман. Тя е една от малкото британски авторки, която печели наградата на "Romantic Novelists' Association" цели два пъти. Нейните книги са преведени на множество езици и редовно попадат в списъка на най-продаваните книги на "New York Times".

Паулин Сара Джо Мойс е родена на 4 август в Мейдстоун, Кент, Англия. Детството и младежките си години прекарва в Лондон. Животът ѝ наподобява завладяваща книга. След като завършва гимназия тя работи като таксиметров шофьор, контрольор, копирайтът, съставител на туристически брошури и др. Завършва английска литература в лондонския университет "Роял Холоуей". През 1992 година тя печели стипендия на вестник "The Independent", благодарение на която се записва на журналистически курсове в "City University". От 1994 година започва да пише за изданието "Sunday Morning Post", което се ползва с голяма популярност в Хонконг. В продължение на десет години работи като журналист, редактор и кореспондент в "The Independent" (именно там Мойс среща бъдещия си съпруг), също така пише и за "The Daily Telegraph".

Въпреки блестящата журналистическа кариера, която Джоджо има, тя мечтае да стане писателка. През 2002 година тя публикува първия си роман "Sheltering Rain", в който писателката разказва за голямата любовна история на своята баба и дядо по време на Втората световна война. Книгата придобива голям успех, което вдъхновява Мойс да загърби журналистическата си кариера и да се отдаде на писателска дейност. Следващата ѝ творба "Foreign Fruit" (2003 г.) през 2004 година печели наградата на "Romantic Novelists' Association" за най-добър любовен роман на годината. През 2005 година писателката издава романа си "Корабът с булките", който проследява съдбите на четири млади жени от Австралия, които след войната се отправят на шестседмично пътуване до бреговете на Англия, за да се срещнат със съпрузите им. Това пътуване променя живота им. Книгата е вдъхновена от истинската история на бабата на на писателката - Бети Маккий - една от 650-те булки, предприели това пътуване преди близо седемдесет години. Романът "Последното писмо от любимия" (2010 г.) се превръща в бестселър, който е преведен на 27 езика. През 2011 година печели наградата за най-добър любовен роман на годината. Интересното в творбата е, че всяка глава от книгата започва с нечие последно писмо, имейл или друга кореспонденция от истинския живот. Романът "Момичето, което бях" (2012 г.) също се радва на голям читателски интерес и печели сърцата на критиците. Един от най-известните романи на Мойс, който ѝ носи световна слава е бестселърът "Аз преди теб" (2012 г.). Книгата е преведена на 38 езика с тираж над 3 милиона екземпляра. Романът е екранизиран и филмовата му версия се очаква по големите екрани през 2016 година. Премиерата в САЩ ще се състои на 3.06.2016 година, като главните роли са поверени на Емилия Кларк, позната от "Игра на тронове" и Сам Клафин - от "Игрите на глада: Възпламеняване". Сценарист на продукцията е самата Мойс. След феноменалния успех на книгата през 2015 година е публикуван романът "След теб", който се явява продължение на "Аз преди теб". Романът "Един + един" (2014 г.) представя една трогателна и вълнуваща история, в която се срещат две самотни души и се влюбват в неподходящото време.

Към днешна дата Джодожо Мойс заедно със съпруга си журналиста Чарлз Артър живее в Сафрон Уолдън, Есекс, Източна Англия. Съпрузите имат три деца. Писателката продължава да пише нови романи, с които да радва почитателите си по цял свят.