Книгата се издава по повод 75-годишнината на автора."Камъчета под езика е една своеобразна видрица от втората половина на 60-те години та до днес; животът, неукрасен, неразгадаем, видян в упор; изговаряне на мълчаното: камъчетата, които всеки държи под езика, само че сега извадени на показ. Разнородно, а всъщност единно съдържание - защото общото между текстовете, сред които политически коментари, сравнителен анализ на поезия, любими писатели, сондажи в историята, импресии и фрагменти, даже еротични и разголващо интимни, срещите със старостта и смъртта е изразилият ги. Становища, мнения, оценки, някои от които с ... |
|
|
"Палав и планктон" е шеметен купон - в буквалния и в преносния смисъл. Романът започва и свършва с веселба и танци. На първата сбирка Майора - обичаен герой на Виан, се запознава с хубавата Заза и решава да се ожени за нея. За целта се налага да издири нейния вуйчо и настойник. Това ни отвежда в едно ведомство, където бюрократичното ежедневие е абсурдно и смехотворно до краен предел. Нещата се уреждат - и следва нов купон, още по-вихрен от първия. Изобилие от забавни случки, ситуации и герои, описани в безподобната словесна и образна изобретателност на Виан и с неистовия му хумор. В краткия си живот, Борис ... |
|
|
Познаваме го като верния спътник и помощник на готовия да разследва всяко престъпление детектив Ераст Фандорин от поредицата романи на Борис Акунин . Масахиро Шибата е истински естет като всички японци, хедонист и любимец на жените. Без него приключенията на прочутия детектив нямаше да се радват на такъв интерес, а и той често успява да фокусира вниманието върху себе си. В "Просто Маса" той е в центъра на събитията. Останал сам след смъртта на Фандорин, Маса се завръща в родната Япония, където го очакват невероятни приключения, невероятни открития и невероятни жени. След повече от 40 години странстване по ... |
|
|
"През прозореца го погледна свечеряването, зад стъклата се трупаше розовото нищо на дългия ден. Тя донесе бутилка и лед, подкани го да налее, както си е било досега. Нищото зад прозореца и скочът се оказаха в еднакъв цвят." Из книгата Петър Манев мрази хората, но тъй като не му липсва великодушие, мрази и себе си. Религията му е свързана с копнежа за друга форма на живот и когато се налага да намери предназначение на една маймунска кожа, пъзелът на неговото съществуване се подрежда. Геологът се отправя към африканската джунгла, но не като човек, а като горила. Постепенно забравя своята вродена природа и само от ... |
|
|
Представете си как ви събуждат с новината, че шейсет мъже ви очакват, готови на всичко за вас. А сега забравете за развлекателните сюжети, които могат да произтекат от горната фикция. Историята в тази книга е за любовника, който умее да обича, но не и да присъства. Както и за твореца, който се продава добре, но не се е доказал пред самия себе си. А може би и за всеки, който крие страховете и комплексите си, докато живее с трескавия копнеж да се превърне в по-добра своя версия. "Великата суета" е читателско гурме за любителите на драматургично овкусените текстове, а написаният преди 40 години психологически роман ... |
|
|
Из историята на практическата рационалност в Античността и Ранното латинско средновековие. ... Разбирането на средновековната идея за scientia или ars - при отчитане спецификата на външните предизвикателства и вътрешните конфликти (като този между разум и вяра) - минава през рационалната реконструкция на всички действащи върху нея исторически, ментални, социални, религиозни или политически предпоставки. Едва тогава, в рамките на този процес, можем да очертаем нейните граници и характерни черти като продължител на и в съответствие с древногръцкия научен модел, от една страна, но и като детерминиран от характерните ... |
|
|
"Заблудени мацки" е четвъртият и последен от "американските" романи на Борис Виан , който той издава под името Върнън Съливан и които му навличат съдебна присъда и солена глоба за "оскърбление на добрите нрави". Наркотици, престъпни банди, кръв, коварни жени с волно поведение и екшън по улиците на Вашингтон изпълват този ироничен и остроумен черен роман. ... |
|
|
Помниш ли Джордж? А капитан Чък? Е, нашият любим космически пират е готов отново да поведе най-добрия си приятел на нова опасна мисия. Този път е застрашена планетата Мурис. А дали ще стигнат навреме? Ами...тръгни с тях, за да разбереш! ... |
|
|
"Драги читателю, Предлагам на вниманието ти кратка допълнителна информация, която ще дооформи представата ти за селското стопанство на Япония. "На японския фермер, който с всеотдаен труд използва майсторски хлорофила и всяко свое кътче земя, за да изхранва 122-милионната си нация. С уважение и обич Посвещавам..." Васил Георгиев Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
Поредно доказателство за разностранния талант на Борис Акунин . Този път прочутият писател се преобразява в разказвач от класата на Андерсен и Шарл Перо и ни представя свои авторски приказки, които ще се харесат на малки и по-големи читатели. В колекцията са включени приказки на различни народи, като Акунин представя някои традиционни сюжети и познати герои, но в съвсем нова светлина. Запазвайки класическата структура на една приказка, но придържайки се към националния колорит, стил и начин на разказване, авторът ни поднася коя от коя по-омагьосващи истории за грозни дракони и малки храбри рицари, за вещици и ... |
|
|
Историята на рода, чиито потомци имат малко петънце на челото, продължава във времената на татаро-монголското нашествие. Разпокъсаните и враждуващи помежду си княжества са лесна плячка за ордите на монголските ханове и техните васали и съюзници. Кървавата картина се рисува с огън и меч както от завоеватели, така и от победени. Самотникът Манул, дете на монголските степи, преминава през живота с едно-единствено живо същество, което обича повече от всичко на света - звездочелата си кобила. Когато взема в плен дъщерята на победения руски княз Ингвар, която също е белязана със звезда на челото, животът на Манул се променя ... |
|
|
"Мисля, че той щеше да обогати поезията си в тематично отношение. Но "пътят на нещата" от света, от това, което животът щеше да му поднася като болка и съмнения, като радост и надежда, пак щеше да минава само през душата му, неподвластна на общоприетото. И си мисля, че малкото, което ни остави като поезия, обещаваше не само плодотворен по-нататъшен път, но и убеждаваше, че той беше тръгнал вече по него. Той, останалият завинаги на двадесет и няколко години поет, едно от имената на студентската ни младост. Той Кирил Дамянов Георгиев от софийското село Горни Окол, над чийто гроб не са преставали да валят ... |
