Пиеси ... Вернер Шваб е роден през 1958 г. в Грац. Умира там в навечерието на 1994 г. на 35 години. Учи в Академията за изящни изкуства във Виена. Известно време живее със семейството си в малко селско имение в Щирия, където е наемен работник. След дебюта му с „Унищожението на народа, или Черният ми дроб е безсмислен" в Мюнхен и Виена той се премества в австрийската столица и започва да работи като писател на свободна практика. Две от пиесите си поставя сам в Линц и Грац. Носител е на наградата на немската критика за дебютиращ драматург през 1991 г., на наградата за най-интересен драматург за 1992 г., на наградата за ... |
|
|
Две политически комедии на Бернхард Гьорг . Авторът отлично познава механизмите на политиката и новите тенденции в нея, за да се погаври с тях и с хората, които в своите амбиции стават техни жертви. Бившият консервативен политик Фицек е поканил своите двама приятели от студентските години Земпер и Варга на вечеря в дома си. Повод е избирането на Земпер за генерален директор на голяма фирма. Но Земпер всъщност се е отказал от повишението. В течение на вечерта както Земпер, така и Фицек признават, че тяхното оттегляне е следствие от модните стремежи да се дава път на младите и дори да се предпочитат жени за шефските ... |
|
|
Това, което по-късно бе наречено "Намерени инсталации", започна през 2002 г. като опит да се документират и колекционират следите, които оставяше житейския поток в центъра на София по времето, когато столицата видимо се разпадаше на множество разбягващи се градове и човешки траектории. Като че ли по нечия заповед изведнъж настъпи взрив от неконтролируеми, разюздани енергии, които промениха лицето на града. Всъщност, намерените инсталации са знаците, които безмилостните жители на София са поставили навсякъде из града. Видян чрез образите на тези находки, взети в завършен вид от "социалната фауна", ... |
|
|
Два дни след падането на Берлинската стена Инге и Валтер Бишоф напускат стария си живот в Източна Германия... Апартамента, градината, работата си и страната. Пътуването отвежда двамата петдесетгодишни далеч, като те следват една отдавна сънувана мечта, "тайната на живота им", за която дори синът им Карл не знае нищо. Карл отказва да приеме родителското наследство и заминава за Берлин. Живее на улицата, докато не го приемат в кръга на "умното паство", група млади жени и мъже, които водят партизанска битка за окупиране на празни къщи и правят в едно мазе бар, наречен "Мокрицата". В подземията ... |
|
|
Сборник с пиеси. ... Вернисаж След известно време хваленето на съпружеската двойка, която постоянно демонстрира на Ванек оборудването на снобския си апартамент, започва да го уморява и той решава да си тръгне. Съпрузите обаче изпадат в истерична паника. Без него, на когото могат да се похвалят, техният живот е празен и емоционално беден. Аудиенция Девизът на майстора пивовар е перифраза на стихотворението "Без име" от петдесетте на Вилем Завад: "Моето име не е на афиша. /Ходя в прости дрехи./ Като обикновен човек живея."Има обаче голяма разлика между това, как говори "пролетарият" през ... |
|
|
Преди повече от две години две жени се срещат на една сватба. Преди това никога не са се виждали. И тогава става тази бурна сватба, с много хора, със силна музика. Те искат миг спокойствие, да глътнат малко въздух, да изпушат цигара. Двете излизат навън и отиват в парка, който е наблизо. Срещат се. За пръв път... И това е... Това е... откровение. И за двете. Да. Започва една дълбока, истинска любов, която изключва всичко останало. И двете преди това през живота си никога не са имали връзка с друга жена, и въпреки това: Откровение. Човек не може да го опише по друг начин... И от тази всеобхващаща любов скоро се появява ... |
|
|
Берфус пише пиеси с желанието да създаде качествено нови пространства на мисълта, в които зрителите са предизвикани да издържат на конфронтацията с другите и със самите себе си и то в рамките на обществените и политически измерения на съвременността. Странната смес от поезия и близост до живота изведе Берфус на челно място на немскоезичната театрална сцена. Своеобразните картинни светове и стегнатият език на текстовете му превръщат Бержус в поета сред театралните автори. ... |
|
|
"Както е известно, сивото бе основният цвят на Източния блок. Устойчиво и неопределено, сивото беше еднакво подходящо за прибори за храна и за бетонни сгради, цели улици и обширни парадни площади. Това обстоятелство придаваше на цвета дори и в минимални мащаби нещо посвоему монументално." Млада жена предприема пътуване към "стоманеното сърце на Русия" - Магнитогорск, този митичен град в Урал, роден върху чертожния лист и построен на два континента. В някогашната забранена зона се намира най-големият металургичен комбинат в света, гордостта на Сталин . Героинята посещава баща си, електроинженер на нов ... |
|
|
Всяка от включените кратки истории съдържа по един кошмар и фучи като нощен експрес към предверието на ада, „към последната спирка преди входа към безумието”. Екзекуции в следобедната програма на телевизията, стрелбища за изморените от живота, заменяеми полови органи за всички, които могат да си го позволят... Виртуални герои и реални неудачници, смазани изроди, самоубийци, избягали луди – Цовнир открива достатъчно представители на цял един объркан свят и довежда в своите истории абсурда, перверзията и безумните визии за бъдещето до болезнени върхове. По-черни от черното биха били текстовете му по стил и дух, ако лирика и ... |
|
|
В книгата са включени четири пиеси на непознатия в България австрийски драматург Фриц Хохвелдер. Пиесите са писани по различно време, а темите, които разглеждат те, са различни. Сред тях изпъква пиесата "Свещеният експеримент", която представя разпадането на държавата на йезуитите в Парагвай през XVII век поради светските интереси на испанската колониална политика. Тази пиеса, поставена първо в Швейцария, а след това и в Австрия, донася международна слава на автора след представянето ѝ и в Париж, Лондон и Ню Йорк. Стилът на Хохвелдер е леко патетичен и напомня класическите творби, от които драматургът се ... |
|
|
Пиеси ... Драматургичните текстове в тази книга си приличат в две неща. В основата им са произведения на други автори, отдавна присъединили се към достопочтената фамилия на класиците. Втората прилика е, че всички по различен начин са били "поискани" от режисьори и театрални директори. Юрий Дачев притежава вроден усет за театралната материя на текста. Той доказва умението си да прониква в екзистенциалните проблеми, с лекота да ги превръща в увлекателна и вълнуваща театрална игра, да откроява в тях своето авторско мислене и гледна точка с изящество на стила и богата култура. Юрий Дачев е роден през 1963 г. в ... |
|
|
Онова, което свързва всички пиеси на Петер Турини е самотата на човека. Тази самота обикновено е следствие преди всичко от жестокостта на обществото, което по различни причини го е отблъснало. В новогодишната нощ случаят среща трима самотници, които търсят другия човек и се лъжат, че може да го намерят. Тази среща е много тъжна и може би заради това и много комична."За мене театърът е преди всичко чувственост, жестокост: искам да се отдалеча от законите на скучната, наситена с психология и изкуственост драматургия, за да се приближа до пропастта на човешката природа. Искам да взема по този път със себе си и ... |
