Културфилософски стрелвания. ... Събраните в тази книга културфилософски стрелвания визират три философски области: философия на културата, философия на символите и философия на изкуството. Изключение правят няколко кратки текста, прицелени към философия на религията и философската антропология. Книгата е предназначена за читатели с разностранни интереси. ... |
|
Книгата е част от поредицата "Философия за всеки" на издателство "Милениум". ... Фридрих Вилхелм Ницше е роден на 15 октомври 1844 г. в Прусия. Израства в семейство, доминирано от ценностите на протестантското благочестие, завършва теология и класическа филология, но истинското си призвание открива във философията. По-точно - в рушенето чрез философията на всичко, което според неговите разбирания е морално остаряло, закостеняло и спъващо свободата на духа. Идеите му са твърде крайни за тогавашното консервативно мислене, затова приживе почти не среща разбиране сред колегите си и сред широките ... |
|
Книгата е част от поредицата "Философия за всеки" на издателство "Милениум". ... Обявеният за "философ на песимизма" Артур Шопенхауер е роден в Полша на 22 февруари 1788 г. в семейство на заможен търговец. Очакванията да наследи семейния бизнес отрано са попарени заради отявления интерес на младежа към философията и хуманитарните дисциплини. Честите конфликти на тази тема с амбициозните родители са прекратени с внезапната смърт на влиятелния търговец и младият Шопенхауер се посвещава изцяло на философията. Слуша лекции в Гьотинген при изтъкнатия по това време философ скептик Готлоб Шулце, ... |
|
Питагор от Самос (ок. 570 - ок. 495 г. пр.н.е.) е древногръцки философ и математик, за когото е прието да се смята, че е първият, нарекъл себе си философ като разграничение от софистите. Той е основател на Питагорейския съюз - религиозно-философската школа питагореизъм, базирана върху убеждението, че душата е безсмъртна и способна на прераждане, а всяко събитие и явление във Вселената може да бъде представено във вид на числа. Питагорейството съзира символи и отношения навсякъде - най-вече в изкуствата, музиката, архитектурата, астрономията - и на тях именно се гради хармонията в света. Питагоровото идеалистично-мистично ... |
|
Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770 - 1831 г.) е монументална фигура за философската наука като достижения и като принос за развитието на поколения мислители след това. Интелектуалната среда, която го обгражда от най-ранно детство в лютеранска Прусия, способства за високата му образованост и ерудиция, а фанатичната страст, с която интерпретира и надгражда мъдростта на вековете, предопределя нескончаемия размах на неговата мисъл. Хегел е сред бащите на класическия немски идеализъм, а диалектическият метод на философията му има характера на революция в теоретичното мислене. Дълбочинния анализ, който Хегел прави на човешкия ... |
|
Диоген е роден в старогръцкия град Синоп (днес в Турция) през 412 пр.н.е. Починал е през 323 пр.н.е. в Коринт, днес Гърция, а според Диоген Лаертски датата на смъртта на му съвпада с тази на смъртта на Александър Македонски във Вавилон. Смятан е за най-яркия представител на школата на киниците, прочули се със своите остри критики към обществените норми и ценности. Тяхното название по-късно става нарицателно - така наричаме цинизма в съвременния свят. На Диоген принадлежи и основата за понятието космополизъм, а от знаменитите му кратки диалози се развива и процъфтява Мениповата сатира - жанр в античната литература, в ... |
|
Царството на Духа и царството на Кесаря За достойнството на християнството и недостойнството на християните Философия на свободния дух Аз и светът на обектите ... Издателство "Захарий Стоянов" поднася на българския читател уникално шесттомно събрание на съчиненията на великия руски философ Николай Бердяев . За него съставителят и научният редактор проф.д-р Исак Паси пише: "За Бердяев е наистина трудно да се каже какво е той повече, в коя област неговият талант се изразява по-силно: във философията (онтологията и гносеологията), в етиката, в социологията, в политологията или във философската ... |
|
Първо по рода си тематично изследване за появата и развитието на европейската философия на историята. ... Проследяват се възгледите на Волтер, Изелин, Хердер, Кант , Монтескьо, Гобино, Чембърлейн, Шилер, Фихте, Шелинг, Хегел , Ницше , Шпенглер , Тойнби, Шмит и множество други автори... Особено внимание е обърнато на немската идеалистична философия на историята от XVIII - XIX век , опираща се на християнски теологични основи. Централна роля тук има Фихте с учението за идеите като саможертвен съзидателен живот, лумващ в богоизбрани индивиди, повеждащи останалите за сияйни и въздигащи исторически дела. Фихте пръв ... |
|
Първото по рода си тематично изследване за появата и развитието на европейската философия на историята. ... В част втора продължава изследването на основните теми във философия на историята XVIII - XX век . Анализирани са темите на Карлайл, Чаадаев, Ортега и Гасет , Хайдегер, късния Шпенглер , Макс Вебер , Дилтай, Петър Бицилли (най-умният човек, живял някога в България, съгласно Вл. Свинтила). Нов дял е сбитата философия на историята на понятията съдба, държава, история, нация, изясняването на чието съдържание също е важна тема, тъй като това са понятия, с които постоянно работят множество различни автори от ... |
|
Книгата е част от поредицата "Философия за всеки" на издателство "Милениум". ... Животът на Гаутама Сидхарта, познат като Буда, е обвит в легенди и предания. Създателят на философското и религиозно учение будизъм е роден като принц, но избира живота на странник и аскет. В миг на прозрение открива принципа на Средния път, след което в самота и уединение се занимава усилено с проблема за човешкото съществуване и формулира трактата за четирите благородни истини. Основен принцип на учението му е правилото, че човек винаги трябва да търси истината сам, защото истината е свобода и избор. Философията му ... |
|
Форма и действителност. ... "Залезът на Запада. Опит за морфология на световната история" е основният и най-известният труд на Освалд Шпенглер (1880 - 1936) - немски философ историк, един от класиците на философията на културата. Излязла е в два тома след края на Първата световна война (Том 1 - 1918 г., Том 2 - 1922 г.), книгата става сензация и претърпява десетки издания, а интересът към нея не секва и до днес. Освалд Шпенглер отрича идеята за "единна история на човечеството" и отказва да признае Запад за център на световната история, като издига концепцията за типовете култура, които по подобие на ... |
|
Богът на Никос Казандзакис не е съществително. Той е глагол. Бог не просто е. Бог се случва. Кратката творба "Аскетика" представлява духовният завет на Казандзакис - един синтез на размислите на гръцкия писател за Бог, за същността на света, за смисъла на живота. Този завет не е нито християнски, нито будистки, въпреки че черпи идеи и вдъхновение от духовните традиции на тези религии. За гръцкия писател "Аскетика" е това, което за Ницше е "Тъй рече Заратустра". Никос Казандзакис сам нарича своята творба: "един крясък, един силен вик... най-трогателният вик на живота ми". В & ... |