Есета. ... "Немски литературни простори" предлага двадесет размишления върху съзерцанието и делото, тайнството на радостта, завръщането към видимия свят, поезията и борбата, живота и мечтата, мъдростта и себеотрицанието, хумора и строгостта, разпадането на ценностите, иронията и откровението, драмите на съзнанието, избора и свободата, отчаянието и надеждата, самотата и смъртта. Есетата на Венцеслав Константинов са възникнали в дългото общуване с творчеството на големи немски писатели от минали времена до наши дни. Венцеслав Константинов е автор на книги с есета, афоризми и стихове, на студии, статии и ... |
|
|
"...Знам - пролетната обич навярно не ме помни. И лятната ненавист докосва ме едвам... Ръцете ми сега са ветровити клони — разпервам ги в мъглата... И се прегръщам сам." Из книгата Георги Константинов - поет, есеист, автор на книги за деца. Роден в град Плевен през 1943 г. Завършил българска филология в Софийския университет "Климент Охридски" през 1967 г. Работил дълги години като редактор и издател. Бил е народен представител във Великото Народно събрание (1990 - 1991) и зам. министър на културата (1995 - 1997). Автор е на повече от 35 книги с поезия: "Една усмивка ми е столица"(1967 ... |
|
|
Когато решава на всяка цена да разкрие убийците на родителите си, Сергей Челишчев - бившият следовател, а сега дясна ръка на мафиотския бос Виктор Палич, добре знае, че поема изключителен риск. Уликите го отвеждат към висшите етажи на властта и кабинета на самия бос. Оттук нататък в лабиринта от двойни игри припламват и искрите на една стара любов - Сергей и Катя заживяват заедно, докато Олег, съпругът й, е в затвора. А Виктор Палич, озадачен от серията убийства и злополучни инциденти, решава да се възползва от назряващия конфликт в "любовния триъгълник", тъй като е убеден, че Сергей и Олег застрашават властта ... |
|
|
Роман в спомени. ... Романът в спомени "Подковаване на скакалец" въвежда читателя в света на ранното детство, прекарано в Царство България, юношеството, преминало в условията на комунистическата диктатура, и зрялата възраст, започнала в дните на новата демокрация. Разказите за живите събития в паметта се съпътстват от размишления върху пътя на хляба, войната и хората, глада и лишенията, картините, музиката и книгите, живота на улицата, чуждите съдби и надежди, годините на учение, пакостите и джаза, големия страх, срама на съществуването, душевните терзания, любовта, поезията и истината, красотата и смъртта, ... |
|
|
|
|
|
"Затова зрителите, изпълнили стадиона, видяха как един риж котарак премина като пламък през цялото игрище и накрая, свит на кълбо, се стрелна към вратата на сините. Обърканият вратар помисли, че това е топката, и решен на всичко, направи отчаян плонж към Туфо. Но котаракът се изплъзна ловко в страни и скочи върху главата на един фотограф. В това време шарената топка наистина долетя отнякъде и като тупна в меката трева, неочаквано се търколи в другия край на вратата. -Гооол! - изкрещя неистово стадионът. -Гооол! - извика фотографът, забравил за ноктите на котарака. Играчите в синьо затичаха с протегнати ръце към ... |
|
|
Малък човек с голяма уста - зинал, решил да погълне света. Иска богатство и почетни постове. Иска дворец на Канарските острови. Иска охрана и аудитория. Иска голяма роля в историята... Само че гледа на педя от земята... Казвам му името. И пускам водата. ... |
|
|
"Човекът на перото е особено обществено животно. Обикновено живее самотно и егоистично, но сетивата му улавят всякакви човешки импулси. Навярно в самотата му има и едра капка самовлюбеност, ала вгледан в своите тревоги и болки, той съзира и трудната съдба на другите хора. Някак интуитивно усеща своята светла тегоба - да бъде съпричастен към живота на бедните, излъганите и отчаяните... Без те да са го молили за това, човекът на перото често се превъплъщава в техен единствен говорител, в техен нещатен защитник. Все се мъчи да раздели зърното от плявата, вярното от невярното, справедливото от несправедливото. Едва ли ... |
|
|
Това е един роман за прехода, отличаващ се с неподправеното си чувство за хумор. Наситен е с ирония, с абсурдни и трагикомични ситуации, а колоритността на героите е подсилена с техния твърд врачански диалект. Слухове за заровено тракийско съкровище, аромат на младо вино и подкани за игра на карти някак все изместват по приоритет скучните притеснения за бъдещето... "Историята на този роман може да се приеме и като фигура от сюжета му. Тя започна след запознанството ми с Рей Бредбъри на представянето на книгата му "Сляпо каране" в Чикаго, с разговори далеч от литературата и писателския занаят. Тогава бях ... |
|
|
В тази книга Иван Гарелов е събрал своите най-значими статии и коментари, публикувани в българския печат от 1989 г. до края на 2016 г. Материалите отразяват някои от най-важните събития от историята на българския преход и припомнят думите и делата на политици, които и днес са част от управлението на страната. В "Ще ни побъркат" Иван Гарелов пише по теми като новата Студена война, бежанците, кризата в Гърция, войните в Близкия изток, политическите игри в България през годините, възхода на популизма и национализма, терористичните атентати в Европа и в България, съдебната система, кризата в дясното и свободата на ... |
|
|
Това издание е съставено в помощ на всички ученици в 8. клас , които изучават старобългарска литература или искат да се запознаят по-подробно с нея. Освен предговора на изтъкнатия академик Петър Динеков , заедно с произведенията на старобългарски анонимни и известни творци, в книгата накрая са дадени точни бележки за характера и повода на създаване на всеки старобългарски текст. А в края на изданието е поместено доста подробно приложение с анализи и съвременни проучвания върху проблемите на кирилометодиевистиката. Тези анализи и възгледи могат да се ползват не само в учебна среда, но и на академично ниво при разработки ... |
|
|
Още 20 истории."Различна е Незабравена София от предишните две книги на Тони Николов за софийските потайности. Издигната е на ново ниво, където художественото въздействие върху читателя е по-масирано, по-мощно, детайлите са подбирани с хирургическа точност, наративът е все така целеустремен, но неговото рало потъва по-надълбоко в нелечимите български рани. Иначе схемата на историите е позната - в един дъждовен или есенен, или зимен ден нашият разказвач-следовател се разхожда из улиците на любимия си град и се вслушва в техните придихания, започва да описва онази амалгама от видимо и невидимо, от спомени, асоциации, ... |
