"Да се разтвориш във една Сълза. Сияйната Луна да те събуди. Да ти попее Славея, а ти да си Вода. И Ин. И Ян! И Ладия Душата да погали. Да чуеш Всичко - Звуци и Трептения... Водата е Хармония И помни." Радка Костадинова Радка Костадинова е родена на 18 януари 1953 година. Завършва СПГ Васил Левски - град Карлово и българска филология във ВТУ Кирил и Методий. Автор е на книгите Денят на Козирога, Терзание, Ледени вопли, Сенките на князете (историческа драма). Небесните сияния, Златната клетка, Планински балади (проза и поезия). Книгата е част от поредицата Съвременна българска поезия на издателство Захарий ... |
|
|
"Мислейки за Ботев ние мислим за националната си гордост и чест. Ние си припомняме онази величествена историческа метафора на седмичното духовно бдение на Левски и Ботев в една мразовита воденица отвъд Дунава. Ние сякаш чуваме гласовете на двамата апостоли на българската революция. И разбираме защо народът така тачи тези истински национални икони. Защото във тях и чрез тях българският народ постоянно се самоосъзнава като достойна и свободолюбива нация, постоянно се самоочиства от метастазите на жилавата дядовъльовщина и хаджииванчопенчовщина. И защо най-сетне така галванизира своята кръв със светлината на ... |
|
|
"Животът е пътуване към Първоизточника. Това е универсална истина на индивидуалното самопостигане. Пътят е един, но предизвикателствата по него - различни. Всички хора притежаваме едно общо качество - създадени сме по Единия образ и подобие, което е привилегия, но и отговорност да бъдем генератор и проводник на творящата жизнена енергия. Тази книга съдържа стихове, които внушават тишина, но и такива, които нарушават тишината. С тях се обръщам към Създателя, към Човека, към Природата, към Родината, към Твореца и към Творението, към Битието и към Вечността. Към Себе си. Към цялото, от което всички сме част. Към Вас.& ... |
|
|
Бривидо Всяка брънка, извивка, камера на сърцата ни се взриви. Ти си цялото време по вътрешните ми страни. Ти си през цялото време, което изтича през пръстите, светът в миниатюра си ти. Аз съм с прекрасната надежда за стрелката, стрелката, която не чувства природа със същата лекота, с която ме гори светлината ти. Случи се да се приближим до парапета, оголихме се до най-елементарната подробност, сгънахме се по необходимост. Александрина Валенти "Александрина Валенти прелиства времето напред и назад, встрани и вдясно. И без да иска, си играе с посоките на времето без да се притеснява от часовата разлика. ... |
|
|
Стихотворения и поеми. ... "Гласове на древни поети, амазонки, мъртви рейнджъри, небесни светила и призоваващи влюбени се преплитат в тази книга, водена от орфеевото разбиране за поезията като стихия, чиято задача е не да жали и разказва за автора си, а да слее прозрачната му сянка с други светове и съществувания. Наред с познатите лирически жанрове "Градът на амазонките" включва нови образувания като жанра на зирката ("жанрът на зирката е процеп в съня") и лирическия обект ("обектът е залепнал с крехките си крачета върху реалното като муха върху мухоловка"). Книгата събира както вече ... |
|
|
"При Ирен Михайлова думите са телата на сенките, те формират онова пространство, в което можеш да откриеш утеха, да възкресиш спомен или да сбъднеш сън. Думите са стражи, непозволяващи на реалността да разруши крехкия свят на надеждите. Пишещият човек ги дърпа, разполага, разпределя върху мислите си и е защитен от тяхната сила. В този смисъл, веднъж изречени или изписани, думите са живи. Дърпане на сенките е стихосбирка, по своята същност стояща близо до естетиката на сюрреализма, тя диша в един друг свят - спасение от този, в който пребиваваме. Писането тук е различно от онова, което традиционно познаваме, то ... |
|
|
"Гъсто населена с образи, сетивна вселена, в която най-важната дума е ние. Не просто човекът срещу космоса, човекът срещу смъртта - а ние, нашата свързаност, която упорства, не се отказва, държи се здраво от двете страни на големия предел. Дъските дъхтят на вино, смъртта мирише на майка, от облаците се подават ръце - утешителен свят, в който можеш да вярваш. Едновременно хтоничен и милостив, свят, който няма нужда да идеализира, за да продължи да обича." Зорница Христова "Това е книга за същностните основания на човека и отстоянията му. Книга, чиито особени стихотворения реквиеми оголват до внезапната му ... |
|
|
Константинос Кавафис , безспорно най-големият гръцки поет и един от най-значимите европейски поети на ХХ в., е роден в Александрия, Египет. Част от ранните си години прекарва в Ливърпул и Истанбул, но впоследствие се завръща в родния си град, който не напуска до края на живота си. В продължение на 30 години Кавафис работи като чиновник в министерство, а междувременно пише стихове, които обаче отказва да издаде в стихосбирки. Вместо това Кавафис предпочита да публикува поезията си в местни вестници и списания, и дори на листовки, които сам отпечатва и раздава на всеки, проявил интерес към творчеството му. Някои от най- ... |
|
|
"Не съм ви ближна" е втората стихосбирка на поетесата Мария Лалева . Редактор е отново Маргарита Петкова. За разлика от първата "Личен архив", в която са подбрани творби от различни периоди, в "Не съм ви ближна" са включени само най-новите ѝ стихове. Емоционално и философски тези творби са по-наситени, темите обхващат дълбочината на реакцията на автора спрямо света, болката, предателството. Запазва се характерният ѝ стил на кратък изказ със задължителния мощен финал. Без излишна словесна орнаментика и със стремеж към изчистени описания на състояния, с втората си стихосбирка ... |
|
|
Сборник със стихотворения избрани от стихосбирките на Иван Тренев : "Живи въглени" - 1957 "Шепа слънце" - 1961 "Детството ми се завръща" - 1962 "Под стряхата" - 1963 "Събудени легенди" - 1964 "За теб е всичко" - 1965 "Момче по пътя" - 1969 "Ще ти оставя сънища" - 1969 "Бъдете птици" - 1968 "Търся твоето рамо" - 1970 "Спасена любов" – 1973 "Толкова неща имам да ви казвам" - 1974 "Вятър от сенокоса" - 1975 "Зимни ябълки в тревата" - 1977 "Ако поискаш да ме запомниш" - 1978 & ... |
|
|
"Нито аз да те пусна. Не можеш да промениш миналото. Но това, което можеш да направиш е, да го превърнеш в хубаво бъдеще." Женя Кънева По-жив от всякога Спомените ни отдавна са погребани, а възкръсват на нашето място. Думите отдавна са изчерпани още от последното ни лято. Любовта отдавна я изгубихме, но пак намира ме, щом чуя наша песен някоя. Отдавна си мъртъв за мен, а всъщност по-жив си от всякога. Женя Кънева Женя Кънева от малка усеща думите и поезията я омагьосва. Изкушава се да пише, докато следва в Лондон и е далеч от дома си. През 2020 г. се престрашава да сподели свои стихове в социалните ... |
|
|
"Дими над дърветата бялата пара, лисицата малките вънка изкара, трепти синевата дълбока, дълбока и шушне в тополите и ясена сока, пчелата грижливо прашеца събира - не ми се умира, не ми се умира..." ... |
