Въпросът за автономията на Македония се поставя отново и отново и то без да се познават основните документи на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), а се правят само логически построения въз основата на дочуто и недоразбрано. Такива гласове се чуват, както от Македония, така и от България. Откъм Скопие автономията се приема и тълкува като някаква небългарска идея, а като стъпка на ВМОРО, и изобщо на македонците към създаването на независима и самостойна македонска държава. В своите изказвания самите водачи на ВМОРО са категорични - това е българска идея, на самата ВМОРО и нейните водачи, и на ... |
|
Салвадор Дали (1904 - 1989) рисува илюстрации за Алиса в Страната на чудесата през 1969 г. за лимитирано издание от 2700 броя. Художникът подписва лично всяка от 12 -те картини за всяка от главите в книгата. Изборът на Дали не е случаен, нито се дължи на голямата му слава. Сюрреалистите, към чието течение принадлежи художникът, смятат книгата на Луис Карол (1832 - 1898) за първото сюрреалистично произведение."Бялата лодка се плъзга по водите на Темза, а плясъкът на греблата се редува с гласа на Чарлз Доджсън, който разказва чудата история на трите дъщери на декана на колежа Крайс Чърч - Хенри Лидъл. Главна ... |
|
"В Древността съществуваш само със своята Безкрайност. Дълбоко навътре в Древния няма Живот, а само Мистерия. Древният никога е нямал начало, защото е Абсолют. Той никога е нямал начало и когато е слязъл и е станал Бог, пак е без начало, защото Бог е само условно начало. Върховното Нищо, Върховният Абсолют - Той е, Който владее Съвършенството." Елеазар Хараш Книгата е част от поредицата "Из Словото на Учителя Петър Дънов". ... |
|
"Земята и небето на Жак Дорм" е роман, замислен като своеобразно продължение и коментар на "Френското завещание". Макар и по-реалистичен и фактографичен, в продължението на тази псевдоавтобиография, напълно в духа на постмодернистката игра с читателя. Макин разрушава дистанцията между текста и автора, подчертавайки превъзходството на автобиографичния мит над реалността. ... |
|
Съставител: Елеазар Хараш . ... "Египет, Египет. Египет, това е Необятността, Неизмеримостта. Египет има специално отношение към Амон - Скритостта, Безпределността. Египет има специално отношение към смъртта - Безграничния живот. Родих се от смъртта и в нея се завръщам, защото съм родена свобода. Който ме е познал в живота, ще му стана близък и след смъртта, защото само в Невидимото се познаваме истински. Блажен е този, който ме е познал като Невидим." Тот "Ние сме невидими същества, облечени в странна материя и затова хората се заглеждат в нас - те търсят Невидимото в нас. Ние сме същества без корени. ... |
|
Из Неизречената Мъдрост на Първия Старец."Древността е мистерия без светове, без минало, без бъдеще. Мистерията е неведома, а не несътворена. Несътвореното е замислено да стане впоследствие сътворено, а неведомото всякога си остава в мистерия. Първото излъчване на абсолюта е Дарахар - гласът. После Дарахар изрича и произнася мистерията, а тя отделя от себе си бездната. После Дарахар произнася в бездната словото аривара - същността, а от нея чрез друго изричане е потекъл ахамира - животът. Този изначален живот е бил недосегаем за несътвореност и сътвореност. Този живот е бил сияние, а не светлина и ограничение. В ... |
|
"Парацелз е лекар с душа, защото е мъдрец с дълбоко отношение към бога. Парацелз е мъдър и любящ поток, посветил се на своето дело. Земните лекари не могат да разберат Парацелз, защото той спада повече към неизвестното. Много негови мисли, ако се съберат и сгъстят, създават олтар. Силата на Парацелз е в неговия скрит живот, а не в неговия явен живот. Парацелз е дух, а не тяло и ум. Само дух може да го разбере дълбоко. Парацелз се е срещнал с лицето на истината, за което земните лекари нямат представа. Парацелз е от тези, които са прозрели живота. Парацелз е открил в медицината своя съкровен път към бога, защото, ... |
|
"... Човек е нещо повече от Ум, от Сърце, от Душа и от Дух. Някога човек е бил Ум, но сега е повече от Ум. Някога е бил Сърце, но сега е повече от Сърце. Някога е бил душа, но сега е повече от Душа. Някога е бил Дух, но сега е повече от Дух. Като съберете Ума, Сърцето, Душата и Духа на едно място и получите от тях едно сложно съединение, получавате това, което наричате човек. Човек носи качествата на Ума, на Сърцето, на Душата и на Духа заедно, но сам по себе си човек е Същество, което по качества не прилича на отделните елементи, които го съставят. Той е сложно Същество със съвършено нови качества от елементите, ... |
|
Пред вас е най-новото ръководство за счетоводителите от строителните предприятия под авторството на Евгени Рангелов - експертът, чиято кариера е посветена на строителната дейност. Експертните му съвети са насочен към: вещни права и вещноправни отношения; сделки с недвижими имоти и вещни права; доставки на недвижими имоти и части от тях като строителна продукция и строителни услуги; данъчни регулации и корекции на ползван данъчен кредит във връзка с експлоатацията на недвижими имоти. ... |
|
Зимата не е просто сезон за Биляна. Тя е минало, което постоянно се завръща и се опитва да я погълне, не ѝ позволява да вярва, че има днес, че има утре... И нито любящият ѝ съпруг, нито прекрасните ѝ деца могат да я спасят от студа и болката, които я връхлитат. Може ли обичта да победи смъртта? Има ли съдба? Бди ли наистина някой над нас? Възможно ли е човек да има толкова сила, че да надвие най-страшното чудовище - самия себе си? Биляна трябва да си отговори на тези въпроси. Защото е настъпил пределният момент - младата жена или ще потъне в гладния търбух на Зимата, или ще се завърне към надеждата и ... |
|
Навсякъде е сиво, светът се разпада и изчезва, почти е изчезнал. Двама души, недъгав и по-малко недъгав, си говорят в присъствието на още двама недъгави. Каквито може би са всички хора. "Цял живот все същите въпроси, все същите отговори" - Казва единият. "Вие сте на земята, за това лек няма" - отвръща другият. И всички чакат да се свърши неопределеното нещо, наречено живот. Самият Бекет смята "Краят на играта" за най-сполучливата си драматична творба, поставяйки я преди знаменитата си пиеса "В очакване на Годо". ... |
|
"Тази книга събира десет години от живота ни. В този смисъл може да се определи и като хроника на изминалото време. Избраните икономически, социални и политически рефлексии са част от петъчните ми размисли във вестник "Земя". Това са вълненията от ежедневието ни - политически партии и избори, далаверите и злоупотребите на управляващите, бедността и болестите на здравеопазването, празниците и делниците в живота ни. Ниските доходи на лекари, учители, пенсионери, цената на хляба, щетите от суша и наводнения, корупция с европейски и български активи, повишената цена на отопление, вода, електроенергия, бумът в ... |