Крипта Влез в криптата на подсъзнанието Изгубен в лабиринта от тунели извивките на мисълта ти разгадаваш И вслушан в шепота неразбираем на прелитащите сенки и отблясъци потъваш в утробата на спомените Забелязваш че си едновременно навсякъде въплътен във форми причудливи Виждаш удивен че си вода извираща от кристалните гърла на щерни светещи Усещаш - ти си димно заклинание за някакво мистично възлияние Започваш да откриваш себе си в структурата на замислените минерали в усмивката на фантастичните цветя и птичето непрекъсваемо бърборене Мълчанието на вековните гори е говоренето знаково на Естеството И проумяваш най- ... |
|
|
Проза. ... Тази книга представя прозата на поета. В разказите и новелите се оглеждат селското детство и градската младост на човек от поколението, израсло по времето на социализма. И преживяващо сега сътресенията на прехода. Оживяват най-ранните спомени от петдесетте години на миналия век - за кратка и невъзможна любов, за връщането към живота след сърдечна операция, за раздялата със земята и илюзиите на родителите. С лека самоирония героят прави равносметка и преоценка на своя живот. Носталгията се преплита с фантазията, мечтата и въображението. Иван Вълев е поет, автор на десет поетични книги. Най-новите от тях са & ... |
|
|
"Тази книга е едно приятно изкушение. Опит да се докосна до магията на детското въображение. Детството е единственото случило се чудо в живота на всеки човек. И първопричината за същността на всяка човешка участ. Впрочем колко е истинско определението на именитата испанска писателка Ана-Мария Матуте: "Животът не е нищо друго, освен повторение на най-основните, най-важните мотиви на нашето детство". Повечето стихове в първата част на книгата са идеи, заети от случки и прояви на моите внуци, така че ги считам за свои равностойни съавтори. Работата ми в кукления театър неминуемо ме е заставяла да следя ... |
|
|
“Дневникът! По правило това е ориентиран кьм бъдещето доверителен текст. Писан днес, утре той трябва да бъде ключ към разбирането на вече превърналото се в минало настояще. Дневникът е „изповед-послание", чиято публичност по някакъв начин конюнктурата табуира. Често пъти е Възможност за „последна дума" по възлови проблеми от индивидуалното и социално битие на пишещия. Дневникът е ценностно ангажиран текст, независимо дали фиксира болезнено-втренченото вглеждане на автора в себе си, в собствените си ежедневни премеждия и емоционални ерупции, или е посветен на историко-събитийни ретроспекции, социални обобщения, ... |
|
|
Туристическият пътеводител включва 11 туристически маршрута: природен парк "Странджа"; 13 резервата; 47 защитени местности; 38 природни забележителности; 29 музея; 3 обекта към Юнеско; 2 областни града; 15 общини; 14 града; 86 села; 23 курорта; 2 гранични пункта; 471 снимки; 4 карти; 6 пощенски марки. "Навлизахме неусетно в гъстата дъбова гора. Беше Странджа, която виждах за първи път. Ботевата "На Странджа баир гората". Странджа от тракийските въстания. Странджа с мистиката на своите нестинарски села. Часовете минаваха един след друг, без да срещнем жив човек. Всеки миг ... |
|
|
Книга от поредицата "Слово и образ" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Вазов е нарекъл повестта си "Чичовци - галерия от типове и нрави български в турско време". За читателя, това е едно огледало за живота на българското общество от времето преди Освобождението, а за художника и богат материал за творческо претворяване. Още когато Вазов пише повестта, това време е вече остаряло, изглежда примитивно и затова той го описва с чувство на хумор и насмешка. Това е още една причина заради която обичам "Чичовци" и работих с голямо удоволствие по илюстрациите." Борислав Стоев ... |
|
|
Митологичното съществуване на амазонката се оправдава единствено от отношенията ѝ с мъжете. Тя е свободна жена, която живее "навън", в еднополово женско общество, не се занимава с "женски" дейности, не отглежда деца, "мери си силите" с мъжете, воюва с тях. Една странна фигура, станала популярна благодарение на литературата и изкуството на Древна Елада, превърнала се в метафора на независимата жена и идеал на съвременния феминизъм. Както често се случва, гръцкият образ и гръцкото название се възприемат като единствен модел за всяка митопоетична представа и ако подобна фигура бъде открита ... |
|
|
"Войната между Руската империя и Отоманската империя (1877 - 1878) завършва с освобождаване на по-голямата част от земите, населени с българи, и възстановяване на българската държава. Затова в българската историческа литература тя е наречена Освободителна война. В руската и световната литература е възприет терминът Руско-турска война. В румънската книжнина я наричат Война за независимост, тъй като в резултат на нея румънската държава престава да е зависима от Отоманската империя. В сръбските и югославските източници войната в продължение на започнатата през 1876 г. Сръбско-турска война. Самостоятелното княжество ... |
|
|
В дебютния си сборник, предхождан от романа "Единадесет дървени улици", Иван Марков фино рисува различни измерения на най-красивото чувство. Разположени по стрелките на часовника, разказите нямат собствени имена, а обозначения – криминален, приказен, трогателен, най-обикновен, приключенски, празничен, песимистичен, истински, природозащитен, международен, научнофантастичен и музикантски... но това, което ги обединява, е любовта, пронизваща живота на всеки. Защото винаги е време за любов, във всеки час и всяка минута. ... |
|
|
Иван Марков е фотограф. Това е първата му книга. В нея се показва, как можеш да снимаш без фотоапарат. Нещата и тяхната вътрешност. Живота и неговата външност. И местата, където всичко се събира. Любовите, разделите, малките момичета, които стават големите жени на дните и нощите ни. И големите мъже, които си остават малки момчета. "Тази книга е с щастлив край. Иска се смелост да направиш нещо с щастлив край. Биологично не е предпоставено да има щастлив край и за това хората се изкушават да вярват в щастие след края. Иван Марков вярва в щастието преди края, аз пък вярвам, че се появил талантлив разказвач. Ще ви се ... |
|
|
В книгата ще прочетете вълнуващите, нежни и лирични повести на Иван Тургенев "Ася" и "Пролетни води", посветени на темата за придобиването и загубата на истинската любов, за първите романтични чувства, тяхната сложност и ценност. В "Ася" разказът е от името на анонимен разказвач, който си спомня младостта си, когато среща в малък град на брега на река Рейн момичето Ася. На склона на годините героят осъзнава, че наистина обича само нея. "Пролетни води" е любовната история на руския земевладелец Санин. Той си спомня събитията отпреди трийсет години, които са се случили в живота му, ... |
|
|
"Пиша, защото ме привличат игрите на въображението и изпитанията на оригиналния синтез - като частна форма на утопията. Пиша въпреки абсурдността и смъртта. Пиша, за да добия сили и намеря упование сред това разнебитено и обезверено човечество. Пиша също, за да се обявя срещу безразличието, което всекидневно наблюдавам. Ужасно е да бъдеш ням срещу онези, които превеждат всичко на езика на омразата. Най-сетне пиша, защото езикът е всичко, което притежавам - пространството средоточие на целия ми житейски опит. Когато пиша, усещам радостта, че живея. А това е повече, отколкото да съществувам." Иван Теофилов ... |
