"Поезията на Марица Колчева изненадва не толкова с лекотата, с която осмисля привидно незначителните щрихи на заобикалящия ни свят, колкото с това, че ни поднася предизвикателството за тяхната предначална предизвестеност, която трудно разпознаваме дори при поредната генерална репетиция.„Стратегии за дълбоко дишане” ни примамва да се възхитим, но тайно объркани от отказа на Бог да счупи кръста в своето коляно."Малина Томова ... |
|
|
"Пукнатината Чистачките отново не успяха да хванат дъжда с големите кофи. Капките падаха една след друга върху чиновете, върху тетрадките, по коридорите и в тоалетните, но не и в големите кофи. И никой не чу някой да се оплаква в това училище за глухонеми.""Гумени лица Облечени в любов и омраза, събличани в евтини легла от скъпи жени, облечени после с копринена смърт. Понякога губят съзнание, понякога идват в съзнание, а понякога не." ... |
|
|
Ще се омъжа за морето и ще бъда до края му вярна Ще го ревнувам от небето, от вятъра, от чайките навярно! В шепи ще държа всяка вълна, с устните си ще я отпивам... И безбрежието на любовта с всяка глътка ще откривам! И слънцето и то с багрите му ще играе, за сърцето ми едно - нима, нима не знае!?... А ти на сушата ще чакаш, смъртен и обикновен, осъзнат чак сега, разплакан - брегът ти е отдалечен! Морето по-добре прегръща и разбира ме цяла! Цяла! Приема ме не вездесъща, сърцето си на грешника отдала... Но при теб няма се върна! Омъжих се нарочно тъй тайно Защо стоиш, май ревнуваш- от вятъра - на вятъра навярно?! ... |
|
|
"Мило дете, Няма по-голямо вълшебство от това да узнаеш от написаното какво ти казва онзи, когото нито виждаш, нито чуваш. Само с трийсет букви цялата човешка мисъл влиза в умовете на хората и те стават по-красиви и по-добри. Ти си на последната страница на тази книга, но тя е първата страница от възможността само да четеш за прекрасните светове на играчките, за чудесата около тебе, за голямата любов на твоите родители и близки към теб, за разбирателството между хората. Всяко стихотворение в тази книга е много малка крачка към красивата ти усмивка и към любопитния свят на възрастните. Припомняй си ги, когато много ти ... |
|
|
Епохата на първите Каролингски владетели на Франкската държава през VІІІ и ІХ в. създава благоприятни условия за разцвет на латинската литература и особено на поезията. Сред кичестия тематичен букет от поетични творби обаче има твърде много стихове, които остават приковани към своите антични и раннохристиянски образци. Измежду тях трудно се забелязват отделните стръкове пъстра и вдъхновена поезия, но все пак има и свежи и ароматни средновековни поеми. Една от тях е "De cultura hortorum" ("За градинарството") на Валафрид Страбон - израз на възхищението на един съзерцателен човек от красотата на ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... Рубен Дарио стои в основата на латиноамериканската поезия. Известна е крилатата фраза на Пабло Неруда, че без Рубен Дарио латиноамериканците не биха се научили да говорят. Сборникът е съставен и преведен от Стоян Бакърджиев, а предговорът е от Никола Инджов. "Поетът в свойте песни сложи и всички перли на морето, и златото на всички мини, и слоновата кост на Изток, огърлиците на Голконда, съкровищата на Багдад и приказните диаманти от коша на един набаб... За да допише своите песни, той нямаше парченце хляб, затуй, ... |
|
|
Мария Романова се представя за пръв път пред широката читателска аудитория. "Илюзии за вечност" събира стихове сякаш писани на един дъх, така, както са преживени и печели със своята искреност и неподправеност. Това дава на читателя заявка да бъдещи хоризонти, към които авторката вече се е отправила. "Полушега, полуизмислица, просъница, наяве необмислена, в гърдите си те нося. Магия, трепет, недомислица, омая шеметна, безсмислица, от тебе бягам и от тази власт. Илюзия измислена, измамна. История, разказана отдавна. С теб аз съм всеки час." ... |
|
|
Песните, с които Тенко Тенев се носи по вълните на пространствата на любовта и смъртта са изтъкани от нежност, страстно вглеждане в реалността, от мека печал и мрачно отчаяние. С непринудената наивност на дете и мъдростта на античен мъдрец той се опитва да проникне в дълбинната същност на метафората и стиховете му пресътворяват грубата и ръбата реалност с меки тонове на импресионистично озарение. ... |
|
|
Избрани стихотворения и още нещо! Не мога с всекиго да се простя - забързаните влакове не чакат. Задъханите влакове свистят на релсите по дългото разпятие. Не мога с всекиго да се простя - в очите ми ирония играе. И стигнал сам до края на света, пак се завръщам... в себе си. Това е. ... |
|
|
"Откакто Катерина ме остави - човек от самота какво не прави! - прибрах от двора котка и със нея не лошо напоследък си живея. Във скута ми тя скача, като пиша, потърква гръб о мен, в носа ми диша и гали ме по бузата с мустаче. - А бе любов! - помислям си. Обаче когато вече много ми додява, аз первам я: - Досадница такава, марш в кухнята! - Но тя извива гръб и бързо си намира някой ръб на стол, на скрин и почва да се търка усилено о него, да му мърка със същото старание горещо... Изобщо любовта - голямо нещо!" ... |
|
|
Марианна Георгиева е родена през 1986 г. в гр. Уфа, Башкортостан, Руска федерация. Завършва право, а в последствие записва магистърска програма "Литературата - творческо писане" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". "Тези стихотворения стряскат и ангажират като писък на птица, разкъсал нощта... Интензивният поглед и дълбокият глас изказват неясно, но плътно страдание - светът отвън е светът отвътре. В този смисъл Марианна Георгиева е реалист, метафизически реалист." Ани Илков ... |
|
|
Всяка лирическа сбирка на Валери Станков вълнува, тревожи и предизвиква възторг и трепет у читателите. Той е едносъщ, но и винаги различен. Ту ще ни изненада със съвършено неочаквана трактовка на най-баналната тема и ще изтръгне от нея скритата й изкусителна красота, ту ще ни потопи в бездните на свръхсложни екзистенциални и есхаталогически размишления, сякаш в някакъв несъзнателен шепот реплика Хайдегер или Киркегор ."буквар за влюбени" е книга, която цялостно ще преобърне представите на съвременната критика за границите и пределите на поетическото изображение. Стихотворенията на Валери Станков в нея приличат ... |
