Книгата представя опит за аналитично разглобяване на известни политически метафори. В първата част са разгледани фигури с глобално значение: война срещу терора, организирана престъпност, антикорупция, популизъм. Във втората е развит коментар на политически фигури от българския политически живот: идеологеми на 90 -те , идеите за земеделска партия, твърд електорат и етнически модел. Анализирани в семантична перспектива, тези фигури на политическата реч се разкриват като безсмислени. Смисловата им празнота не произтича от случайни обстоятелства, а е свързана с фундаментални основания. Въпреки това те се радват на висока ... |
|
"Щъркелчето Жан Петров се роди на гара Бов - спирка в планината скрита край река и сред ракита. Кътче тихичко, спокойно, слънчево и не тъй знойно. А от сенчестата падина лъха свежест, ведрина. Мястото, което всяка пролет е целта на щърковия полет. И където с нежност и любов бе отгледано и щъркелчето Жан Петров." Николай Стоянов Николай Стоянов (роден през 1948 г. в гр. Карлово) е автор на петнайсет книги с проза, между които сборниците с разкази и новели Нощна връзка, Квартални хроники, Книга без корици, Транзитна виза, Френската стая, Есенни новели. По негови сценарии са заснети четири телевизионни ... |
|
Книгата е част от поредицата на издателство "Захарий Стоянов" - "Съчинения в седемнайсет тома" от Николай Хайтов . ... |
|
В поредицата си Дълг и чест издателство Захарий Стоянов представя книгата на Николай Овчаров - Дълг и чест: Цар Калоян. В тази книга читателят ще се срещне с "благочестивия цар Калоян", за когото разказва проф. Николай Овчаров. Мъдър дипломат и човек с твърда ръка, той ще остане в българската история като владетеля, постигнал най-много военни победи. Особено славни са неговите успехи срещу рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, разгромили през 1204 г. вековната Източна Римска империя или Византия. Цар Калоян полага основите на величието на България през XIII в., чието могъщество ще достигне връх при цар ... |
|
"Настоящият труд е докторската дисертация на Тенчо Попов с оригинално заглавие Български средновековни монети като извор за историята. Монетосечения на цар Йоан II Асен с деспот Мануил Комнин Дука и деспот Михаил II Дука: Солун и Епир под върховната власт на българския цар след 1230 г., защитена в Центъра за славяно-византийски проучвания Проф. Иван Дуйчев и Историческия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски. Акцент на разработката е нумизматичният и исторически анализ на самостоятелните монетосечения на българския цар Йоан II Асен в монетарницата на Солун, както и тези на Мануил Комнин Дука и ... |
|
"Творчеството на Николай Хайтов е невъзможно щ ни отмине едно особено патриотично вълнение. Писател откривател, благородно и всеотдайно влюбен в Родопите, в техните хора и легенди, в горската им красота. Напомня ни с регионалността си за добруджанския митотворец Йордан Йовков , за рисувача на Шопско Елин Пелин , за казанлъшкия вълшебник на хумора Чудомир , съперничи като „местен" автор на своя съвременник Йордан Радичков . Извежда в рамките на своите изображения хора самобитни, недовидени и недопознати преди него. И допълва с нови черти таблото на българския народен характер. Хайтов принадлежи към ... |
|
Както вероятно се досещате, романът на Николай Табаков "Синята гора" няма нищо общо с дърводобива. Той разказва живота. Катери се по стръмнините на собствените ни вълнения, спуска се стремглаво в личните ни бездни, плува във водите на нашето въображение. Колоритният език е примамка, изкушение, вечен гид в тази (странна) страна на чудесата. Пред непредубедения читателски поглед се изправят горските дебри на уж невинното ни самочувствие, планинските върхове на нашата предрефлексивна увереност, че сме точно ние, че сме тук и сега. Разпознаваме себе си в героите, без колебание вземаме страна, неспокойно отричаме, ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съчинения в 17 тома" на издателство Захарий Стоянов . ... "Ако внимателно прочетем дневниците на Николай Хайтов , ще видим, че тяхното значение не е толкова и не е само в отразяването на лични творчески планове, авторови размишления, случки и събития с по-мащабно или по-камерно звучене. Те са своеобразна хроника на изминалите години. В тях невидимо присъства движението на обществените процеси, сложните разслоения и трансформации в общественото съзнание на българина. Тези дневници са и опит да се улови духът на времето и в повечето случаи, трябва да признаем, това е ... |
|
"Николай Хайтов живее и днес. В сърцата на онези, които бяха с него в битките му и в миговете на отдих; и в летежите му, и в миговете на покой; и в гръмола на справедливия му гняв, и в яснината на ведрата му усмивка. Той беше несломим. Никакви житейски обстоятелства не можеха да го отклонят от пътя, не можеха да го откажат от битката. Беше безкомпромисен към враговете си, но и милостив. Удряше, но и им даваше възможност да се вразумят, да се поправят. Не унищожаваше човека. Бореше се с порока в него. С лъжата в него. С неистината." Елена Алекова ... |
|
"Първият и основен факт е, че съм роден в село и от дете "плувам" в приказки и песни." (Дневник, 24.10.1979 г.). ... |
|
Прагматичната дидактика е един вариант на системно представяне на практически ориентираната дидактическа теория, в центъра на който е поставена концепция за основните дидактически умения на учителите. С други думи, прагматичната дидактика е теория с практически характер, а не теория, подкрепена с примери или конкретизирана чрез практически съвети, въпреки че в нея могат да присъстват и примери, и съвети. Интегрирането на този вид теория с компетентно разработен апарат за усвояване е в състояние да превърне един университетски учебник по дидактика в съществено средство за получаване на базова дидактическа подготовка от ... |
|
"Колко години Николай Хайтов дири гроба на Васил Левски? Комай десетилетия. И за какво? Да имаме клетия гроб на най-свидното чедо на нацията, да имаме още едно свято място, пред което да избършем сълза и да вдигнем чело. И какъв парадокс: всичко около това негово светло усилие бе овъргаляно в галетата на чиновническата безотговорност и сладкодумие. В нашата мила държава, в чиито канцеларии неизменно виси портретът на Апостола ни, няма и помен от светите му мощи само и само да не се скърши "научният" хатър на разни псевдокоминтерновци, европофони и безродници." Никола Радев ... |