Проф. Петър-Емил Митев , доктор на философските науки, е дългогодишен преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", понастоящем ръководител на Института по социология "Иван Хаджийски". Един от основателите на специалност "Политология", в която разработва поредица от лекционни курсове: история на политическите идеи (трета част); политически идеологии; методи на политологичния анализ; политическият език; революция и реформа; източноевропейският преход; българският преход. Изследването на прехода е като ходене по острие на бръснач... Критичната и заедно с това обективна ... |
|
|
Разговори без последствие. Подозрението на автора е, че българският свят, в който диалогът е на път да заглъхне, е окончателно навлязъл в своя катастрофален край. Известно е, че когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си. Именно това стана в началото на най-новите времена в България - в обществения дискурс беше насилствено и злонамерено имплантиран един термин без смисъл, една дума без значение: "преход". Безсмислицата, скрита в тази дума-паразит, излезе оттам и обгърна с мрака си цялото общество. Три десетилетия бяха необходими на българите, за да успеят да осъзнаят, че "преходът" ... |
|
|
Предизвикателствата пред стария континент през погледа на български дипломати. ... Твърди се, че дипломацията е изкуство - на възможното. Но тя е преди всичко алтернатива - на войната. И днес, когато войната се завърна в Европа не просто като факт, а като начин на мислене и легитимно средство за решаване на спорове, а понятието "мир" изчезна от международната лексика, дипломацията е не само инструмент за трасиране на бъдещето, но и за спасяване на човешки животи. Поглед в дълбочината на процесите и проблемите, под повърхността на общоизвестното и отвъд тривиалното, анализ на движещите сили и тенденциите в ... |
|
|
Азиатско-тихоокеанският район стана център на световните събития. В Югоизточна Азия, Източно и Южнотокитайско море, Корейския полуостров, Океания през последните години се извършват процеси, характерни за целия свят. В този район хегемон беше САЩ, но вече Китай претендира да сподели неговото място. Еднополярното устройство на света постепенно отстъпва место на многополярното. След окончателното оформяне на новия световен ред решенията за света ще се взимат от много центрове. Китай продължава възходящото си развитие. Неговото политическо позициониране като регионален лидер и събитията, случващи се в Югоизточна Азия и ЮКМ, ... |
|
|
Бразилия, Русия, Индия, Китай, ЮАР. ... Д-р Николай Скарлатов е роден през 1943 г. Завършил е икономически университет в София и е защитил докторат в УНСС. Работил е в областта на външната търговия в България и чужбина. Автор е на книгите: "Развитие на икономическите отношения между България и Гърция", "Търговията между България и Гърция" (издадена в Гърция), "Гърция в прегръдката на Тройката", "Корупцията в България и Румъния", "Корупцията във Вишеградската четворка", "Корупцията и кризата в ЕС в периода 2008 - 2013 г.", "Сиртакито на Ципрас". ... |
|
|
В книгата ще откриете отговорите на въпросите: Кой създаде операцията за свалянето на Живков ? Истината за ролята на Кремъл и САЩ? ... "Целта на тази книга е емпиричното описание на онова, което е известно като вътрешнопартиен преврат на 10 ноември 1989 година. Оттогава измина повече от четвърт век, животът, както винаги, наложи своята си история. Настъпиха непредсказуеми трансформации, но те не отхвърлиха признанието, че началната страница на промените започва с 10 ноември 1989 година. Естествено, по такива проблеми концептуалните различия са неизбежни. Твърдението, че началото е именно тази дата, не ... |
|
|
Как днешното разделено общество застрашава бъдещето ни. ... Неравенството не е нещо неизбежно. Но през последните години свръхбогатите успяха да наложат своите интереси и тяхното състояние достигна мащаби, които е трудно да си представим. Неимоверният ръст на тяхното богатство обаче се получи за сметка на потискането на истинския динамичен капитализъм. Свръхбогатите направиха Америка страната с най-ярко изразеното неравенство от всички напреднали индустриални страни, изопачиха политическия дебат и създадоха едно разделено общество. В „Цената на неравенството“ Джоузеф Стиглиц , един от най-знаменитите икономисти, разкрива ... |
|
|
Книгата е посветена на стогодишнината от установяването на българо-швейцарските дипломатически отношения. ... На 31 октомври - 13 ноември 1915 г. Андрей Тошев връчил акредитивните си писма като първия дипломатически представител на България в Конфедерация Швейцария. Това създало условия за разширяване на българо-швейцарското сътрудничество, което има повече от 150-годишна история. След освобождението на България през 1878 г. швейцарски индустриалци допринесли за развитието на българската енергетика, пивоварна и минна индустрия, производството на цимент, хартия, спирт и др. Швейцарски архитекти и инженери участвали в ... |
|
|
Международните отношения през XIX век ... Как мислим за международните отношения в предишни векове? Като за конкретни и статични събития, процеси и подходи или като за "наследство", което е пренесено в съвременността. В монографията "Дипломация и политика в международните системи "Метерних" и "Реалполитик" - Международните отношения през XIX век" определено се разглежда като "наследство", което гради традиции. То съдържа "баланса на силите", националната държава като субект в международните отношения и възприемането на конкретна международна среда като система - & ... |
|
|
Разказвайки за появата, утвърждаването и кризата на македонския идентитет, Николай Василев изгражда една цялостна обща теория за политическата реалност, към която ще се завърне във втората част на книгата си с работно заглавие "Кризата на Западния свят". В първата част на своята "Обща теория" Николай Василев остро разобличава опитите на македонската "мейнстрийм" историография да удържа една изцяло ненаучна картина за историята на страната, но не пести критики и към българската дипломация и мнозинството от българските историци, които се оказаха неспособни да разберат и осмислят процесите от ... |
|
|
Защо господстващият днес обществен строй, основан на неолиберален капитализъм и модерна демокрация, е с изчерпани възможности и подмяната му с по-прогресивна система е наложителна? По какви причини съчетанието на съвременния капитализъм с утвърдилата се на Запад политическа система оказват пагубно влияние на обществото? Трябва ли да се гледа на съвременното устройство на света като на природна даденост, или човечеството трябва да се стреми към неговото усъвършенстване? Има ли алтернативи на днешния модел и в каква посока следва да бъдат търсени? Има ли сред тях място социалистическата обществена формация? Това са част от ... |
|
|
"Какво ще бъде бъдещето на човечеството - никой не знае, но ако то успее да се избави от финансовите олигарси и въведе закони за отговорността на политиците, сигурно ще има по-добро и спокойно бъдеще. При това положение ще има един свят без империи и диктатури, където отделният човек е най-важният. Ще се прилагат строги, задължителни световни закони за зачитане на личността и щастието на всеки човек, ограничаване на възможността за прекомерно забогатяване, търсене на отговорност от онези, които са избрани да управляват всичко това. Тогава светът ще бъде по-добър за живеене - и при всички положения по-спокоен. ... |
