Заветът на баща ми Преди да си отидеш във последната утроба, тоест - в гроба, ти каза:"Пиши от името на шапката!"Коя? На циганина, бъркащ в боклукчийска кофа? На президентската глава? На шеф на мафия? Или на овчар калпака? Но докато аз си отговоря, ти умря. А шапката май беше на ковчега похлупака. А! Някой някъде заплака... И звуците потънаха във мрака... Петър Дамянов (1968 - 2009) ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Творчеството на Иван Вазов заема единствено по рода си място сред високите образци на българската художествена словесност. Този автор остава в литературната ни класика с ореола на Патриарх на българската литература. Есен Ронят се в златната есен лист подир лист от дървята, рони се песен след песен и на певец из душата. Ронят се дните ми бледни: всякой ден "сбогом" на радост някаква ил на последни блянове, сенки от младост. В тиха скръб гледам към заник, гледам как слънце ще зайде... Скоро и ази, тук странник, негли ще чуя зов: "Хайде!" Одеса, 1888 ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
В цъфналата ръж Идейки си запъхтяна вечерта веднъж, Джени вир-водица стана в цъфналата ръж. Джени зъзне цяла, Джени пламва изведнъж. Бърза, мокра да колене, в цъфналата ръж. Ако някой срещне някой в цъфналата ръж и целуне този някой някого веднъж, то нима ще знае всякой де, кога веднъж някога целувал някой в цъфналата ръж? ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Мисля, че той щеше да обогати поезията си в тематично отношение. Но "пътят на нещата" от света, от това, което животът щеше да му поднася като болка и съмнения, като радост и надежда, пак щеше да минава само през душата му, неподвластна на общоприетото. И си мисля, че малкото, което ни остави като поезия, обещаваше не само плодотворен по-нататъшен път, но и убеждаваше, че той беше тръгнал вече по него. Той, останалият завинаги на двадесет и няколко години поет, едно от имената на студентската ни младост. Той Кирил Дамянов Георгиев от софийското село Горни Окол, над чийто гроб не са преставали да валят ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Адаптирано ученическо издание. ... "От много време насам в нашата литература се е наложил един паралел, според който, ако Христо Ботев въплъщава нейния героически гений, то Пейо Яворов (Пейо Тотев Крачолов) е трагическата ѝ емблема. И наистина между тези двама поети от пръв поглед може да бъде констатирано онова родство в мащаба на творческото мислене и преживяване и в размаха на художествения изказ, което рязко ги отграничава от техните съвременници, превръщайки ги в изключения, в несвоевременни явления. А това е и един от съществените признаци на гениалното присъствие..." Елка Димитрова ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Прекрасно подаръчно издание, изработено изключително луксозно. Книгата съдържа в себе си вечните Шекспирови сонети както в оригинал на английски език, така и в най-добрия български превод - този на Валери Петров . Книга за ценители! "Красавецо, младежкия си чар прахосваш ти за собствена изгода, но този чар го дава не във дар, а само в заем щедрата Природа. А щом е тъй, скъпернико красив, защо ѝ харчиш влога без остатък - нали затуй, чаровнико, си жив, живот и чар да предадеш нататък? Ти алчен си за себе си, но знай, човек така сам себе си предава, и щом Природата ти каже: "Край!", каква ще ти е ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Повести, разкази, стихотворения ... Булат Окуджава е световноизвестен съветски и руски поет и прозаик, един от създателите и всепризнат патриарх на жанра "авторска песен". Неговото творчество включва повече от 800 стихотворения и около 200 песни, които звучат в над 80 филма: "Бялото слънце на пустинята", "Звезда на пленителното щастие", "Белоруската гара", "Ключ без право на предаване" и др. Сред най-известните му песни са "Ваше благородие", "Среднощен тролей", "Белоруската гара", "Песен за Арбат". Окуджава оставя в наследство и ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Стихотворения, песни, разкази, афоризми и пожелания за майката ... "За това, че попиваш сълзите ми, когато съм тъжна. За това, че ми казваш, че съм красива. За това, че ми разказваш приказки. За това, че си до мен, когато съм болна. За това, че ме подкрепяш да дам най-доброто от себе си. За това, че си пример за мен. За това, че ме обичаш." ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Всъщност Смирненски с изключителна изобретателност борави със символистичния арсенал и точно затова изобщо не му се налага да се отървава от него. Напротив, оказва се, че неговата романтична натура има нужда именно от богатството на тази приповдигната образност, за да изрази емоционалните и мисловните полюси, в които вижда света. От друга страна, той неведнъж с лекота обръща символистичния език срещу него самия, кара го да се самоиронизира... И така, творчеството на Христо Смирненски остава един от редките примери за щастливо съчетание на социално-политическа актуалност с писателски талант в нашата литература. Но ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Избрани стихотворения ... Това е образът на Родината. Всеки го носи в себе си. Недоизказан. И ето, поетите от всички поколения са създали една мозайка от съкровени думи за родната земя. Създали са я за всеки българин, където и да се намира той. Тази мозайка е изграждана десетилетия. Допълвана е от век във век. Много от изповедите в нея са доказвани с пролята кръв и с жертван живот. Други - с посветена съдба. Затова е истинна и истинска. Преминалите през огън думи остават трайни. Татковината е име сладко, земя рай, земя, пълна с добрини, майка мила, родина свята... Тя е китна пролетна градина, зорница ясна, свидна люлка на ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Отмъстителна поезия"? - Ами да, отмъщава Златна и добре отмъщава. Но не на "истината заради болките и раните, които нанася", защото истината в нейните стихове е друга: любов. Омая, болка, ревност, загуба, незабрава... Красиви неща, какво да им отмъщава тази поезия, тя с тях живее. Неподвластна на житейските уроци. Без упрек, без назидание отмъщава чрез очарование - позабравеното, пренебрегвано очарование на яснотата и непосредствеността. Златна Костова ни говори с глас на добър човек, вървящ през живота си с готовност за радост. С лекота на жестовете и думите. Припомня ни ги, безхитростно и с ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Веднага след приемането на Търговския закон в продължение на повече от 25 години проф. Герджиков е първият преподавател по търговско право и един от най-любимите професори на студентите в Юридическия факултет на Софийския университет. А почти 30 години по-късно имаме удоволствието (и забавлението) да съпреживеем търговското право, представено от професора в мерена реч. Търговското право в стихове? Начинание доста амбициозно и на пръв поглед почти невъзможно. По думите на самия автор: "гигантско количество правни повели - способно дори да те смаже", "обемно и дяволски сложно"... С таланта и ...![](/b-images/quad-transp.gif) |