В очите на гърците направеното от архитекта, от скулптора, от живописеца съвсем не спада към същия вид творчество, както това на поета, на мислителя, на музиканта. Човекът на изкуството е най-напред работник и на него се гледа преди всичко като на занаятчия, ловък в различни ръчни дейности, чието дело по същество се счита за техника. Той не може да очаква уважението на онези, които си служат с думи и звуци. Именно те са интелектуалците на древността и на тях се приписва божественото вдъхновение. Димитър Попов е професор, доктор на историческите науки към Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент ... |
|
|
...Византия далеч не е била това, което я представят школските ни учебници! И причината за историческите напасти, които тя ни навличаше, се криеше предимно в това, че тя носеше една висока култура, която неотразимо въздействаше над нашия живот, но която ние не бяхме в състояние изцяло да възприемем, а едностранчивото ѝ усвояване разлагаше нашия живот със сила, на която нищо не можеше да противостои... Освен общия научен интерес следователно, който може да представя историята на Византия, за нас, българите, се явява и друг един още по-силен, тъй като тая история бе неразривно оплетена с нашата собствена и защото още ... |
|
|
Има книги, които човек спокойно може да зачете или дори да прелиства в някой час от деня на терасата на кафене. Или да вземе на път. Такива са Разговорите за щастието на френския философ Ален (1868 - 1951), все още немного познат на българския читател, който вероятно би бил заинтригуван още от първите страници. Защото нещо отдавна написано ще му говори лично, тук и сега, като събеседник на отсрещния стол, който с ведра усмивка пита: "Как сте? Искате ли да се разговорим?" Разговорите за щастието е тринадесетата книжка от Университетската философска поредица . Удобна случайност, биха казали някои, да се срещнем с ... |
|
|
Прага, 1934 година. Петнадесетгодишният Моше Голденхирш, син на равин, попада в плен на магията на цирка благодарение на легендарния Човек Полумесец и очарователната му асистентка. Запленен от изкуството на мага и от красотата на младата Юлия, той бяга от вкъщи и се присъединява към цирка, който продължава турнето си в Германия. Лос Анджелис, 2007 година. Десетгодишният Макс Кон се измъква през прозореца на стаята си, за да издири Великия Дзабатини, стар и отдавна забравен сценичен магьосник. Момчето е убедено, че само магия може да събере отново родителите му, които са пред развод. История, която обхваща епохи и ... |
|
|
Сборник с мъдри мисли от бележити личности подбрани от Огняна Иванова. ... |
|
|
"Познавам Атанас Звездинов като майстор на баснята, като поет, като преводач и съставител - посоките, в които житейските ни пътища обикновено са се пресичали. И винаги веднага се е откроявала неговата прецизност - при избора на необходимите, точните думи при структурирането на стиха - задължително изящен, при превода - верността му към оригинала, при съставителството - вътрешната споеност, защитеност на подбора. И се е откроявало изключителното му чувство за мяра, за съизмеримост. Особено в басните, където едно погрешно движение, една излишна дума, една непремерена емоция, един фалшив тон биха разрушили цялото ... |
|
|
"Вместо увод. Той се стараеше да пише като Пушкин . Да пие като Хемингуей . Да чука като Буковски . И да изглежда като Марлон Брандо на млади години. Но накрая тя му каза: 'Твърде добър си за мен!" И го напусна. Без нея стиховете се удавиха в алкохол, чукането беше само перверзен спомен. А той започна да изглежда като Марлон Брандо на стари години. Можеше единствено да озвучава зад кадър собственото си раздърпано ежедневие. А тя? Не прописа като Ана Ахматова, не пиеше и не се друсаше като Джанис Джоплин, не смени много съпрузи като Елизабет Тейлър, но беше такава, че всички искаха да чуят гласа ѝ, ... |
|
|
"Какъв е смисълът на света?" и "Какъв е смисълът на живота ми?" са двата най-основни въпроса, които всеки човек си задава. Макар и по различен начин, те се коренят в развитието на философията, науката, религията и психологията. Тези от нас, израснали на Запад, могат твърде лесно да се плъзнат в клопката на обичайното становище, че философията се занимава само с истинността на аргументите, науката - с фактите, религията - с личните възгледи и посвещаването, а психологията - с вътрешната работа на съзнанието. Но подобно разделение никога не е задоволително, всъщност разбираме, че как се чувстваме, на ... |
|
|
Избрани стихотворения. ... В стиховете на Лео Бутнару органично и щастливо съжителстват две несъвместими качества - метафоричното мислене, емоционално-образното възприемане на света с една хаплива ирония и дори сарказъм. Лео Бутнару е и класик, и авангардист. Накратко казано, дяволски талантлив. Той обича не толкова себе си в литературата, колкото самата литература, при това безрезервно, всеотдайно. Когато четете тези стихове, бъдете готови да срещнете неочаквани обрати, редки находки, занимателна игра и доста сериозни въпроси. Любов Сърцето на мъжа и сърцето на жената се приближиха толкова, че между тях остана само ... |
