Избрано от поезията на Христо Стоянов. ... "Христо Стоянов гази из моравата на българската поезия с тежки, разръфани обуща. Някому се ще там да се пристъпва само по цвички или с лачени чепици. Другиму се иска там да растат само трендафил и райграс. Е, не е така. Христо Стоянов учеше наизуст Константин Павлов , когато не го издаваха, защото го смятаха за плевел в литературната ни градина. Дори само по тази причина си струва да видим какво ни е казал в мерена реч. Има обаче и други причини - те са в свободата и в хлорофила." Бойко Ламбовски "Тя вятър има във очите, пък е толкова самотна - площада ... |
|
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |
|
|
Емигрантите Емигрантите нямат си родина, те са чужди навсякъде. През каквато и държава да преминат, те навсякъде са ничии. Често в нощите болка ги налегне - спомен по пристанище едно. И тогава търсят своя град крайбрежен със очи от скръб нежалени. Вечер в кръчми в чаши със червено вино пеят песни забравени. В тях прелива мъката им по Родина и за близки там оставени... А на утрото във градовете чужди, тръгват да спечелят с тежък труд. Тъй лекуват раните незаздравели, емигранти - несретници. Мария Стоянова В допълнение към стиховете от книгата "Добро утро, живот. Поезия" ще откриете и песните на ... |
|
|
От другата страна на свободата Тя има за дом цяло море и много прозорци за гости. Прогонете този петел от каменното стълбище, огненият му гребен ще подпали призори платната на покоя, заради който тя потопи в очите си всички Итаки. Прогонете този петел, сега тя се учи да обича себе си и гъвкавото ѝ тяло привиква с аскезата, сега разхожда крехката си радост в градината и не подозира колко още смърти я чакат във всички онези прозорци, обсадили морето. Аксиния Михайлова Аксиния Михайлова е носител на най-високото отличие за поезия във Франция − наградата "Гийом Аполинер" за 2014 година, която ... |
|
|
"Из нощните записки на една сова" е преболяна емоция, превърната в израстване и мъдрост. Поезия, уютна като нощ, събрала в себе си не само всички нюанси на един личен свят, но и пулса на човечеството, дишащо кръговрата на живота и смъртта си под необятността на звездите. Записки на вечната бяла пазителка на вековете, совата, която знае, че "отвъд мечтите вече няма нищо". И която ни оставя завета си, че единствено любовта може да ни помогне да преминем през тъмнината на нощта и да стигнем до изгрева. И пак само тя може да опази мечтите. И нас в този свят. А може би и в другия." Ива Спиридонова, ... |
|
|
Биографично Зад завои от думи, през капани опасни, сред ехтеж от куршуми как успях да порастна? Сухраних чучулига да ми пее в сърцето. А в мечтите достигам до съня на небето. Като роза разцъфвам, с аромат се обвивам. В сто посоки се пръсвам и с тревите се сливам... Потърсете поета - вечно броди наблизо. Като светла комета той в душите ви влиза. Павлина Павлова ... |
|
|
Красимира Кацарска е родена в Благоевград. Завършила е СУ "Климент Охридски". Работи като учителка. Има 35 години педагогически стаж. Защитила е всички професионално степени. Обявена е за учител на годината през 1998 г. Тя е Художествен ръководител на литературен салон "Огнище" при читалище "Н. Вапцаров", гр. Благоевград. Носителка е на шест национални литературни награди, за литературна критика, есеистика и поезия. Автор е на 51 книги, от които десет художествени: "Южнячка", "Път", "Калейдоскоп", "Мигове", "Дъга" и др., литературоведски ... |
|
|
Поддържането на красив маникюр включва и грижата за кожичките. От Lovely ви предлагат разтвор, с който да ги премахнете лесно и бързо. Формулата му е обогатена с калиев хидроксид, който омекотява кожичките. Освен това той овлажнява и възстановява контура на ноктите. Текстурата се нанася с лекота, с помощта на удобната четка. След употреба, кожичките са омекотени и можете лесно да ги избутате и премахнете с подходящ инструмент . ... |
|
|
Мемоар за обич, загуба и прошка. ... "Често съм казвала на татко, че е осмото чудо на света. Беше сложен по много начини, но пък простичък по други. Беше неподражаем в способността си да показва състрадание и прошка. Беше видял най-лошото у хората и все пак някак бе запазил най-доброто у себе си. Надявам се хората да се насладят на тази книга и да я оценят каквато е: честен и интимен поглед към ежедневния живот на едно несъвършено, но забележително човешко същество. Както е при великите портрети, за да се оцени дълбочината и красотата им, трябва да присъстват и светлината, и сянката. Когато започнах да пиша, баща ми ... |
|
|
Как прокарах собствената си пътека до върха на света. Природата на планините, теренът на атлета и как прокарах собствената си пътека до върха на света. Килиан Жорнет надскача физическите си ограничения, претърпява множество травми, излага се на огромни рискове и постига рекорди, които смайват света. С привидна лекота той извършва онова, което изглежда невъзможно. Нищо обаче не е случайно: от малък тренира тялото и ума си и е напълно подготвен както за успех, така и за провал. Изследва докъде се простират границите на човешката издръжливост и неговите подвизи - като например двойното изкачване на Еверест - трудно могат ... |
|
|
Една дългокоса жена се нанася в къщата на свещеника и се залавя да гори покъщнината му. Същата Коледа токът изгасва. Лесничей ипотекира земята си и се запътва на юг към града да си търси жена. Намира я да се храни сама в някакъв хотел. Фермер се буди полугол и осъзнава, че парите почти са се свършили. Студент от Харвард отлита на юг, за да отпразнува рожденния си ден във ваканционното селище на доведения му баща край морето. Докато ароматът на сено се носи над съседните поля, тийнейджърка-имигрантка посочва причината за своето заминаване. А в разказа, дал заглавието на книгата, един свещеник очаква при олтара булката, ... |
|
|
Без надежда Загубил всякаква надежда погубвайки се в самота, списвайки глава навеждам, проклинам своята съдба. Препускайки с ветровете, търсейки да видя брод, с последното парче надежда търся своята любов. Изчезнала е тъй далеко, изгубена в далечен свят, затрупана от снеговете, нейде в непрогледен мрак. От нея спомена остана - огледало на това, което нявга беше тука, а сега е празнота. Но аз вървя и я преследвам сред необятните поля, където само чрез надежда възможно е да прелетя. Не зная аз къде отивам, не знам, но знам едно, от нея даже да умирам, се напреде ще вървя. Но време вече не остана, като птица отлетя, ... |
