"Започнах да разказвам тези истории, защото...ами, защото едно малко момиченце с руси косички ми каза една вечер... Преди обаче да ви разкажа какво ми каза една вечер това момиченце, трябва да спомена, че всеки път, когато го целувах за "лека нощ" и му пожелавах хубави сънища, пълни с най-прекрасни приключения, обикновено то искаше да му прочета приказка. Но веднъж най-неочаквано ми каза: – Аби! (Аз съм негова баба. Когато беше още по-малко и се учеше да говори, вместо "баби", започна да се обръща към мен с "аби". Така и остана.) – Може ли вместо да сънувам зайчета, да ми разкажеш ... |
|
"По същество най-новата стихосбирка на Ели Томинска , носеща метафоричното заглавие "Птица с едно крило", не е просто сбор от стихове, а изригнал вулкан, чиято лава дълго ще се утаява в сърцата и душите на читателите! Лично мене ме удовлетворява естетиката на изказа, на светоусещането ъгъла. Впечатлен съм от философските дълбочини, опиращи някъде от исконните ни поетични основи, черпейки сили от корените дори на мислители от Изтока... Това си проличава най-вече в интересните поанти. Същите думи могат да се кажат и за трите цикъла, изградени от стихотворения с такъв заряд на темперамента, които за пореден ... |
|
Когато дойде поезията Вкуса на устните ѝ чувствам, внезапно блъсва се в косите ми, в очите ми - и ослепявам, на колене от много светлина. Безмилостно - по всички улици, пейзажи и пристанища - във къщата. До раклата. До стария прозорец със дърветата. Където вижда се полето. И цяла нощ на устни и на чам ухае. Тя идва - виждам я: обляга се, почива и задъхва се по стълбата. Във стаята. До раклата. Спасявай ме. И залеза - по дяволите залеза. Безпомощна - за да си тръгне пак, докоснала очите ми и думите. Всеопрощаваща измените и страшно истинска. Тъй истинска, че стиховете ми... по дяволите стиховете. Искам я. Тя ... |
|
"Книгата на литературната историчка Катя Зографова е своеобразна енциклопедия на женските присъствия във всички сфери на националния ни живот, при това разгърната в широк времеви пояс на седем столетия - от времето на падането на българското царство под османско владичество и светлата саможертва на цар Шишмановата сестра Кера Тамара - до наши съвременнички от ХХ век... Авторката подбира внимателно и с професионален нюх на документалист имената на влиятелните жени, играли значима роля в историята на България, без да се отклонява в проблематични, търсещи евтина популярност посоки... Наричат Катя Зографова " ... |
|
"Посвещавам тази книга на моя съпруг Илия, на най-добрия и любящ човек. Човекът, който винаги бе до мен, който винаги ме разбираше и утешаваше, ако имах нужда от това. Човекът, който винаги намираше сила да ми даде, за да не проявявам слабост. Човекът, който винаги ми прощаваше чрез мъдростта, която проявяваше. Това бе Илия, моят съпруг, моето второ аз, което всеки в земния си път мечтае да има, но невинаги успява да го открие. Сега, когато него го няма в нашия материален свят, но аз знам, че не съм го загубила, осъзнавам, че ние не сме човешки същества, които имат духовни въжделения, а сме повече Дух, който има ... |
|
Красотата да живееш два пъти е книга за наранените и за онези, които оцеляват. Тя е възхвала на женската сила и издръжливост, равносметка и призив за активна житейска позиция. Тя е доказателство, че никога не е твърде късно човек да надигне глас и да заговори открито. Шарън Стоун е известна не само със своя талант и красота, а и с откритостта и отказа си да се съобразява с нормите на приличие. Именно тези ѝ качества превръщат автобиографията ѝ във въздействащо четиво. Тук тя разказва собствената си история: път, белязан от победа над болестта, съпроводен с много любов и решимост. Шарън Стоун, една от най- ... |
|
Таня е на 14 години и живее сама с майка си в едно село в областта Пюид-Дом. Живтът ѝ е спокоен, даже прекалено спокоен, откакто родителите ѝ са се развели и откакто по-големият ѝ брат е заминал да учи в школа за подофицери. Но новината, че майката има рак на гърдата, ще запрати и двете в един по-несигурен и тревожен свят. В своя роман "Майка ми, Рачето и аз" Ан Персин успява да разгърне по принцип трудния и малко разработван в литературата за младежи сюжет в два плана: от една страна, много реалистично описва болестта и нейните прояви, а от друга - отправя поглед към майката и дъщерята, ... |
|
Има ли цяр срещу лошия цар? Това се питат обитателите на долината, когато един ден при тях пристига грамаден бял мечок. Тежката му сянка пада не само върху белия сняг, но и върху тяхното ежедневие, което може внезапно да се промени. "Трябват ми роби да ми построят дворец. Присвоявам тази долина в името на Царя", заявява им Белият мечок. Животните се впускат в търсене на решение как да се спасят от сполетялото ги зло и намират съюзник в лицето на... Вълка. Как да се съюзят със страха си, за да станат по-смели? Владетел жесток или тъжен мечок е застанал насреща им? Историята в "Заек и Мечка" ще ви ... |
|
Той е тридесетгодишен, женен, баща на две деца, с добър бизнес, с любовница. И не може повече да продължава така. Една нощ чува как прозорецът се блъска от вятъра, става да го затвори и просто прекрачва перваза. Изхвърля кредитните карти, телефона, портфейла, оставя си само пари за билет до морето. Предстои му да вкуси от свободата. Свобода от отговорност, от сметки, от дневни, седмични и месечни задължения. Няма задръжки да спазва закона. Готов е на всичко, за да излезе от ролята на статист в сценария на собствения си живот. Но дали е готов да поеме главната роля? "Слънчев сутрешен плаж в Созопол. Седемнадесет сиви ... |
|
"– Всичко е като някакъв сън - въздъхна Кисмин, загледана в звездите. – Колко е странно, че съм тук с една-единствена дреха на гърба и със своя беден годеник! Под звездите - добави тя. – Преди не ги забелязвах. Смятах ги за големи диаманти, които принадлежат някому. А сега те ме плашат. Карат ме да чувствам, че всичко е било един сън - цялата ми младост. – И наистина е било сън - рече спокойно Джон. – Младостта е сън, един вид лудост, предизвикана от бурните химически процеси в организма. – Колко е приятно в такъв случай да си луд! – Така казват - мрачно отвърна Джон. – Аз самият вече не съм уверен. Във всеки случай, ... |
|
"Кой има право да пише спомени? Всеки има право, защото никой не е длъжен да ги чете." Александър Херцен "Да пишеш свои мемоари е увлекателно и приятно. Предмет неизтощим. Но трудно. Да не лъжеш - може, но да бъдеш искрен е физически невъзможно." Александър С. Пушкин "Всички що годе интересни мемоари са били написани само от нескромни хора". Е. Гонкур "Онова, което придава на историята фалшиви цветове, са мемоарите." Ж. Бенвил ... |
|
Второ издание. ... "Откак се помня обичам да рисувам птици, свобода и полет. Всякакви птици: птици с лица на хора, рибоптици, змиептици. Ползвал съм ги в анимационните си филми, в плакати, в обложки за албуми и илюстрации. Историята за Симорг, която илюстрирах за Книга на въображаемите същества на Хорхе Луис Борхес, ме вдъхнови. Тя ме отведе право при английския превод на оригиналната творба (1177), Мантик’т-Таир от Фарид ад дин Аттар. На свой ред Аттар - моят папуняк - ме преведе през моите собствени седем долини. В първата долина прочетох епическата поема на Аттар, състояща се от 4500 стиха и преведена на ... |