Птичият събор

Второ издание.

"Откак се помня обичам да рисувам птици, свобода и полет. Всякакви птици: птици с лица на хора, рибоптици, змиептици. Ползвал съм ги в анимационните си филми, в плакати, в обложки за албуми и илюстрации. Историята за Симорг, която илюстрирах за Книга на въображаемите същества на Хорхе Луис Борхес, ме вдъхнови. Тя ме отведе право при английския превод на оригиналната творба (1177), Мантик’т-Таир от Фарид ад дин Аттар. На свой ред Аттар - моят папуняк - ме преведе през моите собствени седем долини.

В първата долина прочетох епическата поема на Аттар, състояща се от 4500 стиха и преведена на
английски от Дик Дейвис и Афкам Дарбанди. Във втората долина Зузана Кржижова ме осветли за всичко, що се отнася до Персия. В третата долина моят приятел и ментор Милош Форман спомена, че е гледал невероятна пиеса, вдъхновена от поемата, поставена от неговия приятел Жан-Клод Кариер и Питър Брук. В четвъртата долина Скот Мойърс зададе на моите птици непогрешим курс. В петата долина Ан Годоф ги приветства радушно. В шестата долина Клеър Нейлон Вакаро даде облик на техния свят. В седмата долина Вероника Уиндхолц дари птиците ми с песен.

Сега се надявам да стигна до планината Каф - и все ми се струва, че тя е точно толкова актуална днес, колкото актуален е бил шедьовърът на Аттар преди векове."
Петер Сис

Малко се знае за Абу Хамед бен Абу Бакр Ебрахим (по-известен с псевдонима Фарид ад дин Аттар, или Аттар Нишапури), но подробностите, които са ни известни, подсказват, че е бил човек, който се е противопоставял на условностите и схващанията на своето време. Аттар (1142 - 1221) живял в Нишапур, североизточна Персия. Известен бил като Аптекаря, защото пишел стиховете си в аптека, която се ползвала като лечебница и където същевременно се продавали благовония. Аттар имал теологическо образование и пътувал много: до Египет, Дамаск и Мека; посетил дори отдалечени места като Туркестан и Индия. За него казвали, че "никога не дирел царско благоволение". Освен "Птичият събор" (известен още като Беседата или Птичето събрание), той написал Жития на светците в проза. В нея Аттар събрал посланията на суфистките светци, които нямали свои собствени текстове. Аттар бил осъден като еретик и прогонен, а имуществото му било заграбено. Около 1220 г. се върнал в Нишапур, където намерил смъртта си по време на монголското нашествие.

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com