Книгата е част от поредицата "Билка недокосниче" на Калина Румена . ... "Ние започваме живота си с едно вдишване и тръгваме по пътя напред и нагоре към смъртта. По този път ние контактуваме помежду си и с останалия заобикалящ ни растителен и животински свят с мисъл, изказ и действие. Когато има синхрон и съвпадение между нашите мисли, думи и действия, света е енергийно балансиран. Ние обаче се научаваме да манипулираме света като мислим едно, говорим друго, а вършим трето. И тогава създаваме вихри, които ни докарват главоболие (от всякакъв характер) и болести. Тези разбалансирани енергии Ванга коригираше с ... |
|
Резюме на една любовна история. ... "...Да, не вярвах и не вярвам на вечните вопли, че театърът е в криза. Гледах, разбира се, и много от слабите му спектакли по света. Но бързо му прощавах. Заради прелестта на другите, след които имах чувството, че ходя една педя над земята. И с течение на годините все повече ми се пишеше само за тях. Пишеше ми се за красотата, за екстаза, които бяхме изживели заедно. Макар че беше сто пъти по-трудно. Защото слабите, дори средните спектакли подлежат на рационален анализ. Те си остават там, на сцената, и ни позволяват да ги гледаме като през витрина, да ги описваме и съдим само с ... |
|
"Няма време, което да даде увереност, че си избрал верния до теб човек. Просто се доверяваш и обичаш. Сърцето ни, мечтите ни, желанията, молитвите ни водят ни напред! Всяко дълготрайно отлагане на брак е като да си се препънал пак и рискуваш да останеш единак. Само съвместният живот посочва ни възможността във връзката си да цъфтим или в нея да се уморим." Калина Пейчева ... |
|
Второ, допълнено издание. ... Тази книга е за кризите, не за проблемите. Всеки решен проблем ни прави по-уверени в себе си, по-способни, по-знаещи, и по можещи, но си оставаме същите - преодолените проблеми само ни убеждават колко стойностни сме такива, каквито сме. С всяка преживяна криза ние губим представата за себе си. След всяка криза в нас се ражда нещо ново, непознато - откриваме и преоткриваме себе си. Колкото по-голяма, по-силна е личността, която напира да се роди, толкова по-болезнена е кризата. ... |
|
Това е последната книга от поредицата "Зад завесата". Предишните "Зад завесата на соца", "Зад завесата на прехода", "Зад завесата на демокрацията" разказваха за стръмния път, който извървяхме - от провалилия се социализъм към мечтания капитализъм, за да попаднем накрая в лапите на мафията. В тази книга основният въпрос е: Кой? Кой стои зад всички тези завеси? Кой е Големия брат? Защо режисьорите на световния спектакъл допуснаха нашите кукловоди да ни поведат точно в тази посока? Дали не им е по-удобно да ни управлява свирепа, но организирана и послушна престъпност, вместо мекушави, ... |
|
Сборникът съдържа 510 задачи по планиметрия... Оформен е в две части: първата част съдържа кратки теоретични бележки и методически указания към някои от темите и условията на задачите към всяка от застъпените теми, а втората част - решения на всички задачи и подробни упътвания на задачите за допълнителна работа. Разгледани са задачи от всички дялове на планиметрията и различни методи за решаването им. В приложението са посочени номерата на задачите, в които се използват различните методи. Много от включените задачи са давани на конкурсни изпити за постъпване във висшите училища. Книгата е плод на дългогодишния опит на ... |
|
"В романа Слава Калин Терзийски ни разказва за своята участ на голям писател - понякога трудна за понасяне, но винаги премисляна, подлагана на анализ и в крайна сметка (и въпреки това) щастлива като фамозен купон с любимите величия от екрана (и живота). Необлагаемото и недосегаемо за мнозина благо слава е плод на много труд и на огромен талант и историята ще ви изпълни с желание да вършите чудеса. И славата е едно такова чудо; и вместо да я сочим с пръст като нескромна и алчна, нека я разгледаме именно като сладка победа. Над овчедушието и притворното. Над безволевото живеене и безхарактерното присъствие. Слава е ... |
|
Портфолиото на учителя има място за вписване на: лична информация професионален опит образование и обучение лични умения любимо мото и др. ... |
|
Калин Терзийски е носител на Европейска награда за литература. ... Няколко думи от автора: "Читателю, бъдещ приятел,обръщам се към теб с молба! Предавам в ръцете ти десетгодишен свой труд. Десетгодишен свой син. Представи си нощите, в които не съм спал, замислен, уплашен или измъчен от съмнения или измъчен още повече от възторг, защото и възторгът понякога измъчва... Представи си вълненията, които съм изпитвал, представяйки си как всеки разказ от тези тук ще попадне при теб - и ще бъде оценяван. А ти си друг човек - тоест друг космос! И аз не знам болен ли си, здрав ли си, обичлив ли си или мразител, снизходителен ... |
|
"Някои казват, че ако си прочел една книга от който и да било автор, все едно си прочел почти всичко от него. Има доза истина в тези думи. След "Алкохол" имах усещането, че не трябва да чета друго от Калин Терзийски , защото може би ще се разочаровам. Романът му "Лудост" обаче опроверга това ми тесногръдо чувство. Прочетох го в труден за мен момент и усетих колко сила има в думите, когато са казани без поза. Болезнена прямота и талант - това ми идва да кажа за романа на прима виста. Но има и друго, което пък се забелязва при по-внимателен прочит - самобичуването и принизяването! А то разголва ... |
|
"Аз не завиждам на Калин Терзийски . Не мога да завиждам на никой, който праща писма от ада. Мога само да уважавам това, което прави, и да се надявам, че ще продължава да го прави, да слиза все по-дълбоко в мината и да вади парчета от най-полезното изкопаемо, за което мога да се сетя - собствената си душа. Прочетох "Алкохол" за няколко часа, изгълтах я. Погледът ми се движеше по страниците по-бързо от обикновено. Някои карат пияни, аз я четох пиян, без да съм пил нищо. Или почти. Когато стигнах до едни страници, се разплаках. В "Алкохол" има достатъчно страници, които да те накарат да се ... |
|
Книгата няма да разкрие зорко пазени тайни. Целта ѝ е да проумеем най-после, че мъдрите владетели са само в приказките и в сценариите на кукловодите. И че сънят на разума ражда само и единствено чудовища."Очевидно зад завесата бе кипял неуморен труд: след дълго изгнание, през девет земи в десета, в театъра беше върнат Царя. Накичиха го със златотъкани одежди, дадоха му корона и скиптър. Сложиха му и пъдар, да го пази, следи и донася. Царя бе роднина с другите монарси по света и съученик на приказно богатите източни шейхове и те много го тачеха. С тяхна помощ лесно щяха да се върнат ситите времена на мъдрия ... |