Без ненужен жаргон, но с фокус върху най-важния елемент в снимачния процес - човека зад фотоапарата или смартфона, тази книга няма да ви разочарова по пътя ви към овладяването на ключовите умения и формирането на вътрешна нагласа, за да правите страхотни снимки с всяко устройство. Ако искате да правите снимки, на които всички да се възхищават, този наръчник е точно за вас. Цифровите фотоапарати и смартфоните постигат идеални експозиции и кристално ясен фокус кадър след кадър, но техниката сама по себе си няма да направи истински впечатляваща снимка, която да изпъкне сред морето от образи в интернет. Как да правим ... |
|
|
Годината е 1939-а. Доктор Равик, способен хирург, пребивава в Париж без документи и без право да упражнява професията си. Преживява като оперира нелегално в частна клиника. Той е един от многото бежанци от нацистка Германия, които живеят под постоянна заплаха да бъдат заловени и депортирани. В тези несигурни времена, когато над Европа тегне угрозата от нова война, Равик среща Жоан - отчаяна актриса, на която помага да стъпи на крака. Макар че Равик не вярва в любовта, съдбата по странен начин го въвлича в една бурна романтична история с трагична развръзка."Триумфалната арка" е екранизирана два пъти - през 1948 ... |
|
|
Изкуството да пишем кратко. ... Живеем в епохата на невероятно смаляващото се послание. Едни от най-важните словесни съобщения днес са и най-кратките. Заглавията, подзаглавията, имената на брандове и домейни, лайтмотивите, слоганите, девизите, крилатите фрази, темите на имейлите, есемесите, асансьорните презентации, подточките, туитовете и фейсбук постовете са само някои от тях. Има предостатъчно наръчници по стил, които дават съвети как да се пише - от добре познатия "Елементите на стила" на педанти като Стрънк и Уайт до "Грях и синтаксис" на хипстъри като Констанс Хейл, но те не вършат работа при ... |
|
|
„Емили Л.", едно от късните произведения на Маргьорит Дюрас („Хирошима, моя любов", „Любовникът"), е разказ за любовта, писането и самотата да обичаш и да пишеш, изкуството и самотата в любовта. Един мъж и една жена седят в крайбрежно кафене на малкото пристанище Кийбьоф, точно срещу Хавър, и прекарват времето си, наблюдавайки останалите посетители, минувачите, играта на слънчевата светлина с вълните. Жената (може би самата Дюрас) разкрива пред мъжа, когото тя вече не обича - или обича?, страстта си към него -както и своето намерение да превърне тяхната история в роман. Случайно забелязват на бара двама ... |
|
|
Когато всичко изглежда безнадеждно, едно писмо може да промени живота ви завинаги. След ухапване от кърлеж на фестивал на остров Уайт Джоди получава сериозна мозъчна инфекция, която завърта живота ѝ на 180 градуса. Тя трябва отново да се научи да ходи, да пише и да бъде самостоятелен човек. Изправена пред два избора - да се откаже или да направи нещо смислено с времето, което ѝ е дадено, Джоди избира да помогне на другите и да им покаже, че не са сами в трудностите, които преживяват. Един милион очарователни писма е вдъхновяващо пътуване на една жена към възстановяването. Доказателство, че силата на думите ... |
|
|
Второто издание на "Запали реката" ни връща към разследванията на детектива Дейвид Гърни. Убийството на полицай подпалва ада в западналото градче Уайт Ривър. Напрежението ескалира. Демонстрациите срещу корупционните полицейски практики - също. Ситуацията заприличва на буре с барут и местните власти решават да потърсят помощта на Дейв Гърни , който продължава да държи рекорда за най-много разкрити убийства в нюйоркската полиция. Но когато двамата основни заподозрени на свой ред са намерени мъртви, провокативните въпроси на Гърни водят до отстраняването му от случая. Воден от инстинкта да открива истината зад ... |
|
|
Във въображаем тропически град внезапно се появяват 32 странни деца на възраст между 9 и 13 години. Със своето агресивно поведение те изваждат двестахилядния Сан Кристобал от летаргията на рутинното му съществуване. Децата нямат ясен лидер, говорят на непознат език, стават все по-дръзки, а след кървав сблъсък мистериозно изчезват. Започват да изчезват обаче и деца от добри семейства в града... Историята се заплита с нарастващо напрежение, за да завърши със стряскаща развръзка. Би ли могъл да не е така опустошителен сблъсъкът между града и малките нашественици, между цивилизования свят и другия - различен и непознат? ... |
|
|
"Привет, аз съм бисквитка. Живея в една пекарна на ъгъла, близо до реката. Заповядай, влез! Добре дошъл в нашата малка общност. Тук всички си помагаме и се подкрепяме. Страхотно, нали? Днес животът ми е прекрасен. Но пътят ми дотук невинаги е бил лек. Когато бях малка бисквитка, не можех да си представя, че някога ще се впиша сред останалите сладкиши. Чувствах се така, сякаш съм замесена от друго тесто. Дълго време не смеех да се обадя или да споделя идеите си с другите. Изобщо не се чувствах като умна бисквитка. Исках да бъда бисквитка, която знае отговорите на всички въпроси, бисквитка, която е уверена, бисквитка, ... |
|
|
Есетата са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "С течение на времето много неща започват да избледняват в паметта ми. За щастие или нещастие човек има великата привилегия да забравя както доброто, така и злото. Но като че забравата облагоприятства главно лошите спомени, изличава някак острите им, грозни черти и претъпява болката, която те носят. ние ставаме снизходителни към миналото, може би защото е минало. Ала има няколко спомена, които до ден-днешен ме карат да потръпвам, сякаш зли магии са ме върнали отново в царството на онази студена и ... |
|
|
"По пътя за Бабадаг" е една от най-красивите и странстващи книги на Анджей Сташук , която заслужено му спечелва престижната полска награда "Нике" през 2000 г. Заглавието на романа е свързано с малко градче в делтата на Дунав, където авторът вижда отдавна забравено минаре. Подобно на Кенет Уайт в "Синият път", Анджей Сташук пътува и философства, но по някакъв странен и сякаш обърнат наопаки начин."Като куче подуших чуждата територия и тръгнах по своя път", заявява авторът още в самото начало на книгата и в тиха еуфория си пожелава да бъде погребан на всички места, "където съм ... |
|
|
Изтокът е поредната красива и странстваща книга на Анджей Сташук , която заслужено му спечелва Литературната награда на град Варшава и поредната номинация за Нике за 2015 г. Романът е не просто хроника на едно пътешествие през Русия, Монголия и Китай. Както винаги, литературният резултат от странстванията на Сташук представлява изненадваща комбинация от поток на съзнанието и пътешественически роман в най-добрите традиции на Джак Керуак, чийто роман По пътя е любимата му книга и едно от най-популярните заглавия на Парадокс . И както По пътя към Бабадаг (за който реално получава Нике, 2005 г.), той побира и личните ... |
|
|
"Животът е пътуване, дестинациите са неизброими, а най-важната от тях си ти самият в различните ти роли, възрасти, състояния. Или човекът когото искаш да срещнеш, приятелят, любимият, близкият. Но твърде често улиците са еднопосочни, също както и билетите за бъдещето. И се разминаваме, крачейки в една посока. Или не се срещаме, просто защото вървим рамо до рамо, а не един срещу друг. Не можеш да вървиш срещу същността си, но успешно можеш да се разминеш със себе си, ако не си готов да се познаеш. А може би ние, хората, сме обречени да се разминем точно с онези пристигания, предназначени за нас. За да продължим да ... |
