Пътуване, почти религиозно аскетично през "Годината на Маймуната", към миналото, което се изплъзва. Година на загубите - както казва Пати Смит, "първо умря Мохамед Али, после Санди (Пърлман) и Кастро, и принцеса Лея, и майка ѝ". Тази книга звучи като сбогуване, но всъщност е търсене. На преживявания, на места, на родени във въображението на писатели истории, на любими хора..."...Ето какво знам аз. Сам е мъртъв. Брат ми е мъртъв. Майка ми е мъртва. Баща ми е мъртъв. Съпругът ми е мъртъв. Котката ми е мъртва. И кучето ми, което беше мъртво през 1957, все още е мъртво. Въпреки това не спирам да ... |
|
Вдъхновяващи истории за мъдрост и смелост от цял свят ... Като много съвременни хора и Дан Кединг търси истината за житейските радости и несгоди. Но за разлика от повечето хора, които пишат книги, той не дири своята истина нито в психологията, нито във философията, нито в някакви учения. Отраснал сред магията на народното творчество, любознателният младеж става разказвач на приказки. С времето открива, че истинската житейска мъдрост е нещо, което винаги ни е било на разположение – тя се съхранява от възрастните хора и се съдържа в историите, който те обичат да разказват. Като събира част от тези приказки и ни ги поднася ... |
|
Думи и образи. ... "Катя Паскалева не беше светица. Не беше и грешница. Артистка. В живота и кариерата ѝ се оглеждат лицата на толкова много жени, които изигра, преживя и дари на публиката. Тя обичаше да предизвиква съдбата. Да я надхитря понякога... Катя беше мълчалива, но пълна с истории. Смехът ѝ можеше да превземе стаята за миг, а тишината, която носеше със себе си, да те накара да потънеш в мислите си. Странница. Скитница. Жена с тайни." Георги Тошев , август 2015 година Защо? Защо съм на 46 години? Защо обичам само един мъж? Защо мисля, че още имам какво да кажа? Защо не мога да се ... |
|
"– Хайде, Ани. Кажи ми. Кой е умрял? – Майка ми - каза тя. - Виан Роше. В търсене на пристан и ново анонимно съществуване из павираните улички на Монмартър Ян Шарбоно и дъщерите ѝ Розет и Ани водят спокоен, макар и не щастлив живот над малкото си магазинче за шоколадени изделия. Вятърът е спрял - поне за известно време. Изведнъж в живота им връхлита Зози дьо л'Алба, жената с бонбонените обувки, и всичко започва да се променя... Но това ново приятелство не е каквото изглежда. Безмилостна, непочтена и изкусителна, Зози си има свои планове - планове, които ще разбият света им на парчета. Заложила на карта ... |
|
"Евтим Евтимов (1933 - 2016) беше и си остава големият поет на България. Голям го направи не критиката, която често го пренебрегваше, голям е от обичта на поколения българи, които и днес се обясняват в любов с неговите стихове. Подобно на баща му, който откраднал майка му от родителите ѝ, и на Евтим, както разказваше самият той, било съдено да открадне големите си любови - но не от родния им дом, а от съпрузите им. Когато през 1964 г. среща поетесата Петя Йорданова, и двамата имат семейства, но любовта им е толкова силна, че ги кара да загърбят предразсъдъците на времето си. Тази непозволена и скандална любов, ... |
|
"Тъга с обувки подпетени" е третата лирическа сбирка на Людмила Грозданова. Още когато се появи първата ѝ книга "Спомен за тромпетиста", критиката посочи, че става дума за силен и ярък дебют, който откроява оригинални лирични пластове в многозвучния хор на съвременната българска поезия. Началните тласъци на поетическото вдъхновение на Людмила Грозданова идват от магнетичното влияние на Борис Христов , който между другото преди повече от три десетилетия бе поощрил младата тогава поетеса в първите ѝ опити. И очевидно е имал основание защото сега, когато разгръщаме страниците на третата ... |
|
Изданието е съвместимо с настоящата учебна програма. Одобрен със заповед № РД 09-1695/25.06.2019 г. Учебникът е част от системата "Голямото приключение" на издателство "Просвета Плюс". ... Читанката за 4. клас на "Просвета Плюс" предлага разнообразни по жанр текстове: приказки, разкази, стихотворения, басни, легенди, народни песни, гатанки, пословици, кратки нехудожествени текстове. Те са подбрани съобразно своята четивност, съдържателна достъпност и възможностите, които предоставят за овладяване на новите литературни понятия олицетворение, диалог и монолог. Текстовете запознават учениците с ... |
|
Поредица Българска класика ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
Любовта към книгата трябва да ми е вродена от неграмотната ми и самоограмотявала се майка. В Македония (тя е от солунското село Куфалово) не могла да ходи на училище, защото нямало смисъл. Когато дошли в България, била вече твърде голяма. Не си спомням дали баща ми беше грамотен, защото почина много млад - 30-годишен. Майка ми овдовя на 25 години, но въпреки неописуемо тежкия живот, винаги намираше малко време да прочете вестник или книга. Първите 50 стотинки, които мама ми даде да си купя нещо за закуска, аз похарчих да си взема "Бабата в кюпа" - приказка за Баба Яга. Това е една трагикомична история, която ... |
|
Носител на "Пулицър" за 2003 г. ... "Родих се два пъти: най-напред като момиче, в един необикновено лишен от смог ден в Детройт през януари 1960 г.; и после отново – като момче в юношеска възраст, в кабинет на спешно отделение близо до Петоски, Мичиган, през август 1974 г. В свидетелството ми за раждане е вписано името Калиопа Хелън Стефанидис. В последната ми шофьорска книжка (издадена във Федерална република Германия) като лично име фигурира просто Кал. Също като Тирезий бях първо едно, а после – друго. Съучениците ми се подиграваха, а лекарите ме използваха като опитно зайче. Едно червенокосо момиче от ... |
|
"Забравих да умра" е покъртителна - и поучителна - история на човек, "невидял нищо друго освен крайности в живота". Най-ценното в нея е, че е написана не от теоретизиращ, всезнаещ психиатър или психолог, а лично от страдалеца - с неговия патос, с неговите сълзи и с неговата кръв. Ритъмът е забързан и накъсан, повествованието - задъхано, нетърпеливо, езикът - цветен, непочтителен в падините, но и вдъхновен във висините на едно "красиво изцеление". Днес Халил Рафати е преборил демоните си и от наркодилър се е превърнал в учител по здравословен начин на живот. И по надежда. Учител по надежда. ... |
|
Иван Вазов за поезията. "Вазов - човекът" в спомените на проф. д-р Иван Шишманов. Биографична справка за автора и неговото творчество. Стихосбирките на Иван Вазов. Иван Вазов за българския писател и за своето творчество. Фрагменти от българската литературна критика за поезията на Иван Вазов. За мястото на Вазов в българската културна история. Избрана библиография за ученика. Отговаря на държавните образователни изисквания и на действащата учебна програма. В помощ на учениците за работа в клас, домашна работа и самостоятелна подготовка вкъщи. ... |