Целта на учебното пособие е да покаже връзката между информационното общество, медийната комуникация и журналистиката, да посочи пътищата, очертани от революцията в информационните технологии, които медийната комуникация предстои да следва. Учебното пособие "Медийни технологии" ("Основи на комуникацията", "Медийна комуникация", "Медийно стопанство", "Технологии в журналистиката") е предназначено за студенти от специалността "Медии и журналистика" в "УНСС". ... |
|
|
"Безвремие е най-личната ми стихосбирка до този момент. В нея са събрани както стихове от блога ми, така и много текстове, писани през последната година, повечето от които се публикуват за първи път. Сърцето ми е в "Безвремие". Цвета Тодорова "Чувствената поезия на Цвета докосва интелигентно струните на светоусещането ни. По този начин думите ѝ докосват сърцето ни нежно и топло." Майка ми "Толкова много си приличаме с теб, Цвета! Стиховете ти едновременно ме успокояват, дават ми храна за размисъл и ме зареждат с нови сили. И ме правят горд баща." Баща ми "Стиховете на ... |
|
|
Второ допълнено и преработено издание. ... "Проектирането и създаването на нова или реновирането на съществуваща логистична система (ЛС) е сложна и трудна задача. За онези, които се заемат с нейното решаване, предизвикателствата са твърде големи. Необходими са много знания, опит и умения, за да избереш и после да използваш успешно точните подходи, механизми, модели, методи и техники за постигане на целта. Да напиша тази книга ме провокираха проблемите, с които се сблъсквах редовно по време на изпълнението на поети ангажименти за проектиране на логистични системи. Въпреки, че бях натрупал значителен практически, ... |
|
|
"Добър вечер, приятелю млад, добър вечер, другарю. Добре дошъл във нашия град, добре дошъл във България - вземи във този хубав ден една българска роза от мен: нека тя да ти разкаже с ароматния си глас за Балкана, за морето и за всички нас…" Няма българин, който не изтрива тайничко някоя сълза, когато чуе думите на тази песен. Автор на текста е поетът Найден Вълчев , създал още много прекрасни стихове, познати на поколения сънародници. В сборника „Една българска роза” са събрани най-хубавите му творби. Голяма част от тях са посветени на пролетта. ... |
|
|
Отечествената поезия е немислима без имената на безкористните и самоотвержени свещенослужители в храма на родната поетическа традиция. Техният талант и постоянни усилия не само тласкат напред развитието на българското слово, но и определят спасително високото ниво на естетико-художествения хемоглобин на нацията. Найден Вълчев е едно от тези имена. ... |
|
|
След 9 книги документалистика Евгений Тодоров най-после се е решил да навлезе в територията на художествената измислица. Макар че много от историите в тази книга изобщо не изглеждат измислени. Времето на повествуванието - макар и да не е точно определено, може да се отнесе най-общо към онзи български феномен, наречен Преход. При рязка смяна на икономическите и политическите модели настъпва дислокация на социални пластове, както твърдят специалистите. Едни хора изплуват на повърхността - много често като мръсна пяна, други потъват... Или бягат нанякъде. В тази книга има цяла галерия герои на Прехода, които са успели да ... |
|
|
Втората книга на известния поет и преводач Найден Вълчев съдържа спомени за неговите срещи - реални или задочни - с велики имена в литературата: Александър Пушкин Адам Мицкевич Александър Твардовски М. Ю. Лермонтов Низами Омар Хайям Това са творчески срещи на преводача с техните стихове, част от които поместени в книгата. ... |
|
|
"Вселенските събори винаги са били свиквани не от патриарсите, а от константинополските императори. Псевдосъборът е цел осъждане на българите (първоначално замислен като вселенски, но осъществен като всегръцки) се свиква в 1872 г. в Цариград - с благословията на турския султан. Само с едно кимване той може да го спре; и с едно кимване - да го задейства. Съборът се свиква, провежда се и взема решения, естествено, не според нашите православни интереси, а според османските. Съборът се свиква не във въображаемо нашата столица (мечтания православен Константинопол), а в действителната османска столица Истанбул. Патриарсите, ... |
|
|
В книгата си Николай Тодоров разказва за генерал Николай Григориевич Столетов - войник, разузнавач, дипломат, изследовател, една ярка фигура в Голямата игра - противопоставянето между две империи за влияние в Азия. Изключителна личност, с живот, пълен с приключения и ярки събития, с неоценимо значение за освобождението на България от османско иго. Призован от тревожния повик на Родината в началото на Кримската война, скромният руски учен, високообразованият прогресивен интелигент, възпитан в родолюбивите традиции на родния си град и своето семейство, Н. Г. Столетов застава под бойните знамена на Русия, за да не ги ... |
|
|
"Един от белезите на мащабната дарба е това, че когато попаднеш при картините ѝ, при музиката ѝ, при диханието на страниците ѝ, оставаш стреснат, трогнат, покорен, оставаш завинаги в щастлив плен на тази дарба. Била тя от близо или от далече. Духът ти рее и странства в нейните пространства и ти си честит, че без да си там, си там. При светли идеи, при незабравими образи, при зашеметяващи вълнения. Колко светлина у Пушкин , колко трагика у Есенин и Канети , колко невероятни вероятности у Шагал, какво искрящо просторечие, каква печал и каква радост у Твардовски, каква мила тъга у Светлов... И у ... |
|
|
"Навремето, когато около 25-годишни ни приемаха в Съюза на българските писатели с първи ръкописи и първи книжки, почнахме да се срещаме със старите писатели, с батковците в литературата, с познатите и непознатите ни връстници и Камен Калчев ни казваше: - И знайте, че така ще мине животът ви - сред тези хора, при техните книги, при техните съдби. Имахме респект, почит, уважение към всяко талантливо творчество. Шанс бе за нас да срещаме и сваляме шапка на Елин Пелин , на Людмил Стоянов, на Дора Габе , да се докосваме, да общуваме дори с Николай Лилиев, с Панчо Владигеров, с Илия Бешков , да гледаме на отсрещния ... |
|
|
Това е последната книга от поредицата "Зад завесата". Предишните "Зад завесата на соца", "Зад завесата на прехода", "Зад завесата на демокрацията" разказваха за стръмния път, който извървяхме - от провалилия се социализъм към мечтания капитализъм, за да попаднем накрая в лапите на мафията. В тази книга основният въпрос е: Кой? Кой стои зад всички тези завеси? Кой е Големия брат? Защо режисьорите на световния спектакъл допуснаха нашите кукловоди да ни поведат точно в тази посока? Дали не им е по-удобно да ни управлява свирепа, но организирана и послушна престъпност, вместо мекушави, ... |
