Майор Стефан Донев, по прякор Легионера, е шеф на военната полиция в база "Индия", Карбала. Арестът на двама наркодилъри на територията на българския контингент в Ирак предизвиква поредица от кървави събития с непредсказуеми последици. Първо, някой инсценира "самоубийството" на един от заподозрените в ареста. Второ, командирът на батальона подхвърля дрога в шкафчето на майора, за да го компрометира. Трето, терорист-камикадзе атакува база "Индия" с кола-бомба. Оцелелият по чудо Легионер си подава оставката, отвратен от далаверите и корупцията в "реформираната" ни армия. Но майорът от ... |
|
|
Детектив Йордана е по следите на кошмарен убиец-канибал, имитатор на заловения преди време Борис Лилов-Людоеда. По всичко изглежда, че Людоеда поддържа връзка с безмилостния си последовател, дори се съгласява пред властите да бъде посредник между двамата. Междувременно в морския град е извършен брутален атентат в един от най-големите универсални магазини, където младеж с промит от наркотиците мозък избива десетки невинни граждани. Неговият вдъхновител и духовен баща, Учителя, е в основата на нов кошмар - изнудването на целия гард чрез серия от чудовищни престъпления. Исканият откуп е огромен, но градската управа и ... |
|
|
"Книгата е събитие в българската историческа наука и китаистика. На основата на богат автентичен изворов материал от американски, руски, български, китайски и източноевропейски архиви и най-нови изследвания проф. Й. Баев разкрива историята на политическите взаимоотношения между Китай (КНР), Русия (СССР), източноевропейските страни и България от гледна точка на голямата геополитика през XX и началото на ХХІ век. Той коригира редица наложили се поради една или друга конюнктура клишета за китайската външна политика и за отношенията на КНР със страните от Съветския блок с акцент върху българо-китайските връзки по време ... |
|
|
Йордан Йовков е един от най-големите майстори на разказа в българската литература. Основният дял в творчеството му е свързан с българското село, Добруджа, Стара планина и животните. Йовков е съвършен художник. Той е най-чувствителният и най-нежният български писател. В неговия свят няма "злодеи". Но в този свят няма и "богове". В Йовковия свят има човеци. Има и грешници. Според разбиранията на Йовков човек е едно единство от слабости и добродетели. Тези мисли трябва да бъдат разбрани от всяко дете, защото това е част от нашия свят. ... |
|
|
Поредицата "Българска класика" на издателство "СофтПрес" среща читателя с емблематични произведения на български майстори на словото, оформили лика на родната литература. Тези специално подбрани творби са застъпени в учебната програма на българските училища и са подходящи както за ученици и кандидат-студенти, така и за всеки ценител на класическата българска литература."Литературата е възможност за достъп до многообразието на човешкия опит. Тя ни позволява да се ориентираме в миналото, да разбираме настоящето и да създаваме проекти за бъдещето. Когато се научим да я четем и разбираме, тогава имаме ... |
|
|
Препис на новобългарски: Д-р Николай Иванов Колев . Преписана през 1785 г. от монах Яков в параклиса "Св.Апостоли". ... "Уважаеми читателю, В ръцете си държиш най-кратката българска история, намерена в Зографския манастир и наречена Зографска българска история. Тя е съставена преди или около времето на Паисий и съпоставяйки историите на Паисий и Спиридон Габровски, виждаме, че тези наши възрожденци "са черпили, но всеки по своему от някои общи извори". Съпоставяйки тази история със съвременните ни сведения, виждаме удивителна точност на голяма част от споменатите сведения. Наред с това има ... |
|
|
Заекът на Йордан Радичков разказва историята на безделника Заяко, който трябва да обгрижва имота и благосъстоянието на сирачето Перуниката. В нелеп инцидент Перуниката губи своя живот и из селото тръгва мълвата, че младежът се е превърнал в тенец. Постепенно селото забравя мълвата и продължава своето кротко съществуване. Хората се събират около новопоявилите се кълвачи в дървото пред старата къща на Перуниката, наблюдават гущери, които се учат да се катерят и посрещат в селото новопристигнала банда ковачи, която се на настанява в къщата на Перуниката. Битието на селото продължава да се оттича, суеверията отстъпват под ... |
|
|
Един ден в света на самотния козар Йоно и неговият козел се появяват няколко пъстри палатки. Група изследователи пристигат в техния регион, за да търсят скални рисунки. Виденията на Йоно започват да се смесват с реалността и скоро става трудно за читател и герой да разграничат халюцинациите от истинския свят. Нещо прастаро започва да зрее във вътрешния свят и сърцата на героите и да напомня за себе си. През 1970 година Йордан Радичков пише "Козел". За него авторът си спомня: "... нека издам някои свои тайни, занимаваше ме "примитивът". Мъчех се да погледна, доколкото мога, от неговата вътрешна ... |
|
|
"Тези разкази на Йордан Славейков са изпълнени с друга форма на любовен копнеж - копнежа на живия по мъртвия, копнеж, който не може да бъде осъществен и затова може да продължи до безкрай. Тяхната обща тема е сблъсъкът със смъртта в състояние на силна любов. Или не сблъсъкът, а онова състояние на живия, в което той започва да опознава новозародилия се копнеж по завинаги недостъпния друг." Зорница Христова "Сигурен бях, че след романа си Последна стъпка - един от най-пронизващо острите текстове, които съм чел от български автор - Йордан Славейков няма да предложи нищо по-щадящо на читателите. ... |
|
|
"Някои смятат, че човек върви с простотията си, други пък твърдят обратното - че простотията върви с човека, тъй както той си върви и простотията върви с него; кихне ли, тя също започва да киха, седне ли на някоя маса, тя също сяда до него, вземе ли да говори, тя веднага ще почне да говори заедно с него и не е изключено дори да го надговори. Човек от провинцията ми разказваше, че при тях в едно държавно учреждение веднъж влязла простотията, седнала зад бюрото и никой не можал да я измести оттам. Доколкото си спомням, цяла комисия ходила да разследва случая, но простотията била извънредно категорична и по никой начин ... |
|
|
Един ден на вратата в дома на Йордан Радичков се чука. Две момчета с червени фуражки от политехническия университет са пристигнали с копие от книгата на автора Коженият пъпеш. Дошли са за автограф. На въпроса дали са чели книгата, студентите си признават, че не са я чели, но заглавието им напомнило за школата им по ръгби. Радичков разписва книгите, момчетата си тръгват и едва след тяхното заминаваме авторът възкликва "Те са!", но момчетата вече са се изпарили. Това са мнимите телевизионни техници, които неотдавна са оправили телевизора на автора като са задигнали всичките му вътрешни компонентни. Тяхното ... |
|
|
"Престоите в концлагера Куциян и в затворите - с цялата си атмосфера на унижение, трудности, издевателства и изкушения - бяха наложили отпечатък върху биографията и творческия път на Йордан Вълчев, върху поведението, манталитета и начина му на мислене. Но преживяното там не накърни оптимистичния му и ведър възглед за живота, чувството му за толерантност и опрощаваща мъдрост." акад. Иван Радев ... |
