"Някои смятат, че човек върви с простотията си, други пък твърдят обратното - че простотията върви с човека, тъй както той си върви и простотията върви с него; кихне ли, тя също започва да киха, седне ли на някоя маса, тя също сяда до него, вземе ли да говори, тя веднага ще почне да говори заедно с него и не е изключено дори да го надговори. Човек от провинцията ми разказваше, че при тях в едно държавно учреждение веднъж влязла простотията, седнала зад бюрото и никой не можал да я измести оттам. Доколкото си спомням, цяла комисия ходила да разследва случая, но простотията била извънредно категорична и по никой начин ... |
|
Новото издание на "Ние, врабчетата" с твърди корици се появява по повод 90 години от рождението на Йордан Радичков . ... "Виждате ли тая птича перушина, която се люлее и се мъчи да се задържи във въздуха? Тя лети самотно, оглежда се с надежда наоколо и пада все по-ниско и по-ниско. Много перушина се лее под небето и едно по едно перата ще притихнат долу, на земята. Понякога тих вятър ще премине на пръсти, ще ги повдигне и те пак си припомнят, че са летели някога, че са се къпали в синия въздух, гмуркали са се и са шумели весело. Но макар и долу, на земята, макар и мъртва, нашата птича перушина стои тъй, ... |
|
В село Долна мъка се излива пороен дъжд. Селото е наводнено, а Левачко изчезва завинаги. След себе си оставя само своя дневник - синя тетрадка с емблема на Мадарския конник върху корицата и думите "Не смей по-натам да прелистваш!" Настойникът на момчето се допитва до външен човек, с надеждата той да успее да открие причините за изчезването му. "Двамата с механика се надяваха, че... като се прочете записаното, то пълна яснота ще се внесе относно изчезването на Левачко, а излезе обратното“. С прочита на дневника пред читателя се разкрива историята на едно самотно младо момче. То гледа с широко отворени очи ... |
|
Книгата е с разширено резюме на български език. ... Кристалният растеж като сложен физико-химично явление - предмет на технологичния напредък на човечеството - ангажира в днешно време много области, включително химия , физика , материалознание, различни клонове на техниката, и приложно ориентирани учени и инженери, да осъзнаят и управляват сложните процеси, изискващи генериране на перспективни кристални материали с голяма приложимост. В действителност, кристалният растеж се явява своеобразно изкуство, изискващо призвание, тънка експериментална интуиция, интелигентност и изчерпателни интердисциплинарни теоретични ... |
|
"Голямото умение на Йовков да композира, да строи творбите си говори за забележителната му литературна култура. Той е школувал у големи писатели - Толстой , Тургенев, Чехов , от българските - Иван Вазов , Елин Пелин , - умее да съчетава простотата и яснотата на разказа с дълбоко вътрешно вълнение. Съвършенството на твореца у него е резултат на продължителен, съзнателен, упорит труд, както показва това творческото му развитие. Той се е учил и от естетическия опит на народа - от ония непринудени разказвачи, които дълги години е слушал по селата, в кръчмите, по водениците, по пътищата на Добруджа..." Петър ... |
|
Том номер 12 от Събраните съчинения на Йордан Радичков е финалният том от поредицата. С него читателите ще разполагат с пълното литературно наследство на майстора на словото. Финалният том от поредицата съдържа публицистични текстове на автора, писани по различни поводи, големи събития и злободневни такива. В тях отново отчетливо се чува авторския почерк на Радичков. Заедно с публицистичните текстове, читателят ще открие множество слова по различни поводи и есета, текстове за изтъкнати писатели и хора на изкуството. Една от най-любопитните части на тома са текстовете от архива на автора. Това са различни никога ... |
|
"Тези разкази на Йордан Славейков са изпълнени с друга форма на любовен копнеж - копнежа на живия по мъртвия, копнеж, който не може да бъде осъществен и затова може да продължи до безкрай. Тяхната обща тема е сблъсъкът със смъртта в състояние на силна любов. Или не сблъсъкът, а онова състояние на живия, в което той започва да опознава новозародилия се копнеж по завинаги недостъпния друг." Зорница Христова "Сигурен бях, че след романа си Последна стъпка - един от най-пронизващо острите текстове, които съм чел от български автор - Йордан Славейков няма да предложи нищо по-щадящо на читателите. ... |
|
Йордан Нихризов е роден на 8.Х.1953 г. в гр. Провадия. Израства в гр. Габрово, където завършва средно образование в Априловската гимназия през 1971 г., а през 1978 г. се дипломира като инженер във ВМЕИ - Габрово. Второто му висше образование е по икономика (в УНСС), 1985 г. Голямата му любов е историята. Отдавнашните наклонности да се занимава с политика реализира през 1990 г., когато става член на БСДП. Избира за свое идейно верую социалната демокрация и от 1991 г. е член на националното ръководство на партията. През 1995 г. става заместник-председател на лидера д-р Петър Дертлиев, а от 2001 г. до днес официално ... |
|
"Литература около нулата” обглежда отношенията между литература, медии, пазар, читателски общности и социална среда. Изследването прилага богат фактологичен материал - анкети, конкурсни резултати, статистики за продажби. Включени са полемични статии за социологически феномени като литературните награди, проучванията за най-четени книги, политиката на книжарските вериги, телевизионните предавания за книги, смяната на писателските поколения с техните реторики. "Йордан Ефтимов споделя идеята, че не литературата е в криза, а че нейното пълноценно битие е затруднено поради зле функциониращата критика." ... |
|
Общинска болница е иронично-социален роман, за времето преди Ковид епидемията, когато политици и властимащи здравеопазни дейци се бяха настървили да унищожават общински болници. Първите заради простотията си, вторите, за да приберат ресурса им за себе си. Сюжетът разказва за усилията на подуправителя на Здравната каса да ликвидира най-добрата общинска болница. А след нея и всички останали. Две медицински сестри в малко отделение воюват коя да е старша... А на директора на болницата се е явил деликатен здравен проблем... ... |
|
"Денят на Северозапада" е ироничен и остросюжетен роман, който не заклеймява и не порицава, а изобразява една действителност, която няма как да не е смешна... Компромат за кюлчета злато, митинги под прозорците на Министерския съвет с искане на оставка, протести на медицински сестри, референдум за независимост на Северозапада, провеждан в затънтено градче, близо до Атомната електроцентрала, със заплаха за възможен атентат срещу нея... далавери с апартаменти... Ще се справи ли премиерът?... Единственият българин, удостоен с дан седма степен и черен колан за любовно изкуство от" Обществото на японските гейши& ... |
|
Свирепо настроение се появява през 1965 година, като още с излизането си предизвиква смут сред българската литературна критика, която не може да намери думите, за да определи какво представлява сборникът. В текстовете се преплитат абсурдни истории, притчи, небивалици, съчетани с един особен поглед към дълбочината на човешката душа. През цялото време читателят усеща ироничната усмивка на писателя, скрита грижливо във всеки текст, изпълнен с хумор и дълбочина. Героите в сборника са най-разнообразни - от мистични същества, през изгубени в българското село скандинавци, една високомерна патица, вечната лисица, която се ... |