Прашка

Йордан Радичков Времетраене: 1:39 мин. Силите на тъмнината Джон Конъли Времетраене: 0:57 мин. Последно писмо от Гърция Ема Коуел Времетраене: 0:54 мин. Песента на светулките Кристин Хана Времетраене: 0:55 мин. На крилете на песента Мария Русева, Нона Кръстникова Времетраене: 0:57 мин. Светлинки за сладки сънища: Лека нощ! Стефани Камписи Времетраене: 0:48 мин. Завинаги и още един ден Антъни Хоровиц Времетраене: 1:05 мин. Западният вятър Александрия Уоруик Времетраене: 1:06 мин. Бандитът и близначките Матакин Ориол Каноса Времетраене: 1:06 мин. Книги от поредицата Да поговорим за... Джоузеф Барнс Времетраене: 0:48 мин. Плувкинята Лорет Ан Уайт Времетраене: 0:58 мин.

В село Долна мъка се излива пороен дъжд. Селото е наводнено, а Левачко изчезва завинаги. След себе си оставя само своя дневник - синя тетрадка с емблема на Мадарския конник върху корицата и думите "Не смей по-натам да прелистваш!" Настойникът на момчето се допитва до външен човек, с надеждата той да успее да открие причините за изчезването му. "Двамата с механика се надяваха, че... като се прочете записаното, то пълна яснота ще се внесе относно изчезването на Левачко, а излезе обратното“.

С прочита на дневника пред читателя се разкрива историята на едно самотно младо момче. То гледа с широко отворени очи света около себе си и записва впечатленията и трудностите от живота на село. Героят търси пътя си сред натрапчивите мисли,че доброто невинаги побеждава. "Прашка се появява под перото на Йордан Радичков в края на 70-те години. Едва ли има друго произведение, в което толкова отчетливо да се чуват личните истории на автора от собственото му детство. Настоящото издание съдържа послеслов от Йордан Радичков, написан през май месец 1994 година. Ето и малка част от него:

"С камък се замеря обикновено кучето, а човекът се замеря с думи. Стига човекът да разбира! Пишейки "Прашка" преди близо двадесет години, си въобразявах, че с проста прашка и с една купчина думи мога да се изправя срещу Голиатите, които ме заобикаляха отвсякъде. Опънатата прашка изсвистяваше в ръцете ми и запращаше надалеко думите, но ни една дума не улучи никакъв Голиат в челото, нито чух да се строшат стъклата на нечий прозорец. Някакъв натрапчив рефрен се бе загнездил в главата ми и докато натъкмявах прашката, все си повтарях "С камъни и дървета те могат да те убият, а с думи не можеш даже да ги нараниш!" Въпреки това продължавах да замятам думи с прашката. Имах надеждица, че някоя и друга дума може да почука като камъче върху прозореца на нечия душа. Толкова много самотни и чувствителни души има, които стоят и чакат някой да почука на прозореца им!"

Книгата "Прашка" излезе по време, когато с високи децибели се прогласяваше социалистическият начин на живот, когато положителният герой се бе така дебелашки и нашироко разположил на трапезата, че за останалите герои нямаше никакво място и ако случайно биваха поканени на обяда, оставаха правостоящи или в краен случай сместени и сбутани в крайчеца на трапезата. За такова време Емилиян Станев казваше, че магаретата изяждат зобта на конете! Но само тогава ли магаретата ядеха зобта на конете? Мигар сега не я изяждат!

Нике ЕООД
София 1504
ул. Оборище 22
info@izdatelstvonike.com

Дъх на човек
Загадъчно обиталище с плешиво куче пред прага
Зъл възел
Бързата кафява лисица
Отче наш, моят осиновител
Бележка на автора
Име до име
Опекунина купува коза по време на шап
Мързеливото куче
Бягството на Левачко
Допълнителна светлина
Послеслов от камъни и думи