Под редакцията на Владо Даверов . Андрея Илиев е роден през 1957 г. Завършил е военно училище в град Велико Търново. Живее в град София. Има публикувани над 100 разказа и фейлетона в периодичния печат. Член на Българската секция на Международната асоциация на писателите криминалисти. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
Пророчески, завладяващ роман от автора на "Последният пощальон" и пиесите "Пикльото" и "Границата". ... Книга, която улавя и описва бунтовете, подслушванията, сблъсъка между президент и премиер от 2013-а, преди те да се се случили. Книга, която повдига завесата на бъдещето! Книга за вечната битка между добрите и лошите, за "сянката на животното", която наднича зад Човека. "Светът е пълен с емигранти. Едни са такива извън страната си, други - вътре в нея. Най-тъжно е, когато емигрират душите на хората и на мястото на човеците нахлуят животните." Калин Илиев Историята ... |
|
Камен е млад, много богат и красив. Животът му е като приказка. Но вече е преследван из цяла Европа и той разбира по трудния начин, че богатството не е гаранция за щастлив живот. Криейки се, случайно попада на другар по съдба - Олисия, невинна жертва. Но всъщност интересното предстои да се случи. Дали физическото оцеляване е по-важно от духовното спасение? Достатъчно ли е нишката на една съдба да се преплете с тази на другия, или е необходима още една - трета нишка? Ще я намерят ли? Васил Лазаров е родом от Самоков, инженер по образование. Той има издадени няколко романа - Крайъгълен камък, Парадоксът на любовта, ... |
|
Обградени сме от толкова много вещи и хора, но те имат ли наистина значение, ако не сме обгърнати от любов? Любовта във всичките ѝ измерения - към баща, дъщеря, майка, син, половинка в живота и т.н. Симеон Илиев в книгата си "Шегата настрана" ще разстели една улица към тази така желана дестинация. По нея героите на пиесите му ще извървят неравния път, докато нарочно падат в дупките на лудостта, изгубват се между блоковите пространства, предрешават се като просяци и поглеждат нагоре към звездите, за да попитат съдбата какво им е подготвила. Но ще стигнат ли до любовта и щастието, ще намерят ли адреса, ... |
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... Романът проследява едновременно три истории, обвързани една с друга - разказът на капитана от запаса Боян Беронов, водена от първо лице, и тези на Артьом Батлай и на писателката Агата Кристи - от трето лице. Запасният офицер Беронов получава наглед проста задача - да отиде в Лондон и да вземе от бивш свой войник някаква вещ, принадлежаща на Борис III. В съветското посолство чекисти подготвят голяма сума пари, която трябва да изплатят на тайнствено лице, което държи документ, чието разгласяване би сринало ... |
|
Драматическото творчество на Константин Илиев , възникнало в течение на три десетилетия, се числи към най-значителните постижения на българската литература през нашия век. В том 3 на поредицата "Пиеси" ще откриете: Червено вино за сбогом Куцулан или Вълча Богородица ... |
|
"Константин Илиев притежава в чист вид театрален талант, талант на драматически писател. Той има изострен усет за лъжа и фалш. Неговата реч е лаконична, доведена до почти кодово звучене." Любен Гройс В том 1 на поредицата "Пиеси" ще откриете: Босилек за Драгинко През октомври Без теб Цар Шушумига ... |
|
Строфи на кръвта е преболяна книга - пореден опит на Васил Славов (след Фургоните на Адамсбърг и Тунелите на Галицин) за завръщане към пътя на забравения човек, човекът-емигрант, и към кръвта на тези преди него; завръщане към дома и към родния град, към емигрантските разпятия и стрясканията насън. Разказаното в нея е провокирано от личната история на писателя - второ поколение емигрант - и срещите му с образи и имена от близкото минало, дръзнали да потърсят път към светлата част на живота, вместо да служат на малодушието, лъжата и насилието."Тази книга не може да бъде едновременно четена и осмисляна. Тя не държи да ... |
|
За пръв път драматургът Константин Илиев дава за печат своя творба, преди да я е предложил за реализация на театрална сцена. Пиесата "Наблюдателите" е своеобразна реплика на известното съждение на един от героите на Ф. М. Достоевски , че щом няма Бог, значи всичко е позволено. Трактовката на проблема от страна на К. Илиев - колкото иронична, толкова и сериозна - отрича презумпцията за безнаказаност, но според нея механизмът на възмездието е далеч от представите както на вярващи, така и на атеисти. В хода на остро драматичното действие самият Фьодор Михайлович е сред действащите лица, заедно с повече или по- ... |
|
Откъде идва страхът и възможно ли е той да бъде победен? Съществува ли изборът въпреки предопределеността на съдбата? А може ли в отговора на тези въпроси да се включи и рецепта за приготвяне на омлет? "Разговор от живота" е авангардно четиво, което ни напомня колко ценно е времето за човека. Двама души се срещат на неизвестно място при неясни обстоятелства. Те нямат имена, лица, минало и бъдеще; не очакват нищо и никого. Краткият им диалог неусетно прераства в дискусия, лавираща между екзистенцията и битовото, между възвишеното и прозаичното. Симеон Илиев е роден през 1975 г. в град Харманли. Автор е на ... |
|
Второ преработено издание с рисунки на автора. ... В началото на 60- те години на брега на морето един влюбен български студент обещава на млада чужденка да ѝ изпрати по самолет живо магаре. И прави всичко възможно, за да удържи на мъжката си дума. Следват трагикомични перипетии, изключване от университета, доброволно отшелничество. И една нова любов с твърде драматичен край. Студентът по филология смята, че истинското му призвание е да бъде художник. Това е смятал за себе си и авторът на този роман, преди да напише първите си пиеси. Затова книгата е илюстрирана с негови рисунки от онова време. ... |
|
До днес името Калин Илиев се свързваше главно с театъра. Той се наложи през последните години на сцените в страната и чужбина с оригиналната си и предизвикателна драматургия. Първият му роман обаче – “Последният пощальон” – бележи своеобразен връх в досегашното развитие на автора. Подобни книги имат дълбока и хуманна мисия, не се появяват често и безпричинно на преситения книжен пазар. “Последният пощальон” е еднакво приближен до реалността и фантазното. Повествованието поддържа любопитството ни до края с типичните за плутовските романи премеждия по пътя, в случая – из Зелената къща. Тази ярка, модерна приказка се поглъща ... |