Книга от поредицата "Чавдар Добрев - избрано" ... "Аз искам да отида в Европа, Альоша, и ще тръгна оттук: и знам, че ще отида само на гробище, ала на най-скъпото гробище, това е то! Скъпи покойници лежат там, всеки камък над тях говори за такъв подвиг в своята истина, в своята борба и своята наука, че аз, знам го още отсега, ще падна на земята и ще целувам тези камъни, и ще плача над тях-в същото време убеден с цялото си сърце, че всичко това вече е гробище и нищо повече." Изповедта на Иван Карамазов пред Альоша ... |
|
|
Всяка нация излъчва рано или късно литературните си икони, непреходните емблеми на своята себепостигнатост и достойнство. За Франция това са Юго , Балзак ; за Англия - Шекспир , Дикенс ; за Русия - Толстой , Пушкин ; за Германия - Гьоте , Шилер; за Италия - Данте , Петрарка; за Испания - Сервантес … България, слава богу, също има писател, който е станал завинаги нейно лице, разпознаваемо за самата нея, а и за света. Това безусловно е Иван Вазов с "Епопея на забравените", с "Чичовци", с "Немили-недраги" и над всичко останало - с романа, който на границата между XIX и XX век, между ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... За първи път на български език се появява пълният текст на един от най-важните романи в историята на литературата - "Ръкопис, намерен в Сарагоса" от полския граф Ян Потоцки, започнат през 1794 г., продължен, но незавършен през 1804 и най-сетне - представен в окончателната му версия през 1810 г. Големият литературовед Цветан Тодоров смята романа за "шедьовър на фантастиката", мнозина критици сравняват Потоцки с Борхес. Преведен на всички основни езици, това е разказ, който няма да оставите преди да затворите и ... |
|
|
"Един от белезите на мащабната дарба е това, че когато попаднеш при картините ѝ, при музиката ѝ, при диханието на страниците ѝ, оставаш стреснат, трогнат, покорен, оставаш завинаги в щастлив плен на тази дарба. Била тя от близо или от далече. Духът ти рее и странства в нейните пространства и ти си честит, че без да си там, си там. При светли идеи, при незабравими образи, при зашеметяващи вълнения. Колко светлина у Пушкин , колко трагика у Есенин и Канети , колко невероятни вероятности у Шагал, какво искрящо просторечие, каква печал и каква радост у Твардовски, каква мила тъга у Светлов... И у ... |
|
|
"Тези стихотворения са ми особено скъпи. Това са моите ученически и студентски стихове. Бил съм 15, а после 21 годишен. Влюбен. Наивен. Непорочен. Качвах се на велосипеда след училище и отивах в морската градина. Сядах на пейката до паметника на Пушкин . Имах една тетрадка "широки редове" и пишех с молив. Химикалката още не беше открита. Бях луд по Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев. Току що бях открил Лилиев и Багряна , най-старите антикварни издания. И разбира се - прокълнатите поети: Франсоа Вийон, Артур Рембо... Съвременна българска поезия не четях, пък и тогава още не бяха се появили новите млади ... |
|
|
Исторически етюди. ... "Това, че някой не те обича и се грижи, причинявайки ти беди, за собствения си интерес, не е трагедия. Но е крайно омерзително да разбереш, че и твои сънародници са работили, в ущърб на собствения си народ, за каузата на един злонамерен завоевател. Истината за срамното дело на тези наши сънародници трудно се преглъща, защото е пряк удар върху чувството ни за национално достойнство. Да, истината често боли, но човек не може да се чувства свободен, ако живее в лоното на лъжата (на недомлъвките и на полуистините, които не са нищо друго, освен лъжа). Чест прави на Виолета Радева , че не подминава ... |
|
|
Разкази. ... Настоящите разкази от сборника му "Обитателите на кафе Бразилия" са художествено-документални очерци за популярни в близкото минало разградчани, които друг наш автор /Росен Лицов/ сполучливо нарече "пъстри граски камъчета"."Образите му се срещат или се развиват в едно кафене, като многоцветна палитра, груби и недодялани, наивни и романтични - мълчаливи бунтари на своето време, но несъмнено личности, описани без досадни подробности, очертани само с щрих на молива, като детска рисунка, която е забравил да попълни с боичките, други с неповторими цветове, като светлина разположена в ... |
|
|
"Наскоро от Париж се върна Тургенев... Поет, талант, аристократ, красавец, богаташ, умен, образован, 25-годишен - не зная има ли нещо, с което природата да не го е надарила", пише Фьодор Достоевски на брат си Михаил през 1845 г. А по това време младият Иван Тургенев все още не е написал знаменитите си романи, както и "любовните" повести, част от които са представени в този том: "Ася" (1857), "Първа любов" (1860), "Пролетни води" (1872), странната и обсебваща "Песен за тържествуващата любов" (1881) и мистичната "Клара Милич" (1883). Всички те са ... |
|
|
"Понякога се случват и чудеса. Във време на безвремие, в което живеем, когато и България, и светът са разпънати на кръст, Иван Гранитски е построил нов дом на българската поезия. Монументален труд, планина от образи и идеи, солидни анализи и чиста наслада от поезията. Въоръжен с перото както Дон Кихот с копието си, и както Санчо с острия си език, Гранитски удря до премала с граничния си чук историята, загърнала в гънките на времето имената на много от българските поетични таланти, някои от които почти непознати на днешните поколения. Четейки този критически епос, човек може да се изкуши и да си спомни за митичните ... |
|
|
В тази богата колекция известният историк Саймън Монтефиоре отново ни повежда на пътешествие от древни времена до наши дни. С нея той отдава почит към великите писма от световната история и културен живот. Ганди , Наполеон , Екатерина Велика, Фрида Кало, Саладин, Роза Паркс, Ленард Коен, Мандела, Хенри VIII, Оскар Уайлд , Моцарт, Елизабет I и много други - всички те са водели кореспонденция, орисана да остави дълбок отпечатък в човешката памет. Някои от тези писма са лични и сърцераздирателни, други са изпълнени със зли намерения, трети преливат от удивително чувство за хумор. Но независимо дали са любовни признания, ... |
|
|
Сергей Айзенщайн пише "Монтажът" през 1937 г. при особено драматични обстоятелства. Нито един от проектите, които предлага на кинокомпанията "Парамаунт", не е реализиран. Грандиозният замисъл "Да живее Мексико" остава като необработен и немонтиран материал, който при това се озовава в чужди ръце. Двата варианта на "Бежин луг" са разкритикувани, филмът - спрян и забранен, а единственото копие е унищожено. Срещу режисьора се води публична кампания. По онова време това може да означава: арест, лагер, дори разстрел... Посъветван от приятели да напусне Москва, Сергей Айзенщайн заминава ... |
|
|
Историята на Санкт Петербург от XX век, разказана от изключителния руски учен - академик Лихачов , известен в цял свят. В спомените му съдбата на едно семейство от Санкт Петербург се превръща в огледало, в което се отразява миналото на цялата страна. Удивителната му памет е съхранила множество епизоди от живота на предреволюционния Петербург, от топографията на петербургските предградия и Соловки, от трудното време на сталинския терор и живота в Соловецкия лагер. По време на Отечествената война авторът е в обсадения Ленинград, където оцелява след трагедията на блокадата. Лихачов говори за детайлите от живота на ... |
