Поезия - том 1: Ранни стихотворения 1955 - 1961

Недялко Йорданов Времетраене: 1:09 мин. Домът Марион Дж. Ел Времетраене: 1:03 мин. Проклятието на Живкови Времетраене: 0:57 мин. Укрепващи практики за свръхсензитивните хора Бертолд Кайнар Времетраене: 1:05 мин. Влюбена в живота Мария Конакчиева Времетраене: 1:08 мин. Мусаши Йошикава Ейджи Времетраене: 0:53 мин. Източни тайни за запазване на силата и младостта Ки Шенг Ю Времетраене: 1:05 мин. Неочакваният дар на травмата Едит Широ Времетраене: 0:54 мин. Магология Времетраене: 0:50 мин. Затъмнение Навеса Алън Времетраене: 1:01 мин. Добро момиче Сара Кейт Времетраене: 0:55 мин.

"Тези стихотворения са ми особено скъпи.
Това са моите ученически и студентски стихове.
Бил съм 15, а после 21 годишен.
Влюбен. Наивен. Непорочен.
Качвах се на велосипеда след училище и отивах в морската градина. Сядах на пейката до паметника на Пушкин. Имах една тетрадка "широки редове" и пишех с молив. Химикалката още не беше открита. Бях луд по Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев. Току що бях открил Лилиев и Багряна, най-старите антикварни издания. И разбира се - прокълнатите поети: Франсоа Вийон, Артур Рембо... Съвременна българска поезия не четях, пък и тогава още не бяха се появили новите млади имена. Все пак беше 1955 година.
Откривах поезията с огромно удоволствие, пробвах всякакви форми, особено обичах белия стих. Но ми се струваше твърде лесен и непрекъснато усъвършенствах класическия.
Пишех интуитивно, само за себе си, и ревниво криех стихотворенията си, без да ги показвам дори на момичето, за които бяха повечето от тях.
Не ме вълнуваха обществените теми. Пишех за голямата си първа любов, преминала през много перипетии и останала почти платонична.
Пишех и за смъртта... Като всеки юноша имах предчувствието, че ще умра скоро. След време се оказа, че не стана така.
Пишех понякога и за баща си - оклеветен и убит съвсем млад, когато бях седемгодишен.
След толкова години, публикувам тези мои ранни стихове, защото открих, че все още ги харесвам. Дори повече от преди. С всичките им очевидни несъвършенства. Може би, защото за мене те са част от живота ми - най-чувствителната и най-искрената част."

"За кой ли път по този бряг преминаха
едно момиче и едно момче,
живели по шестнадесет години,
а значи общо тридесет и две.

Край тях се смееше незабелязано
морето, този вечен великан -
голямо като обич неизказана
и синьо като път неизвървян."

Захарий Стоянов ООД
София, 1784
ул. Боян Дамянов 7
office@zstoyanov.com

Не, аз не се страхувам от смъртта
Невъзможност
Акростих 1
Акростих 2
Пеперудка лекокрила
На татко
Злоба
Изпращане
Успокой съвестта
Жадувах тази сутрин да те видя
Акростих 3
Снежинките, играта им безкрайна
Не, не бива мойта тайна да отгатнеш
Ще разпалиш ли по-силно огъня
Аз тъгувам
Страхлив ли съм, че все така не смея
Тетрадката ми по литература в тебе
Когато отивам на училище
От там ли, дето светлина блести
Нашата тайна е като малко зайче
В гърдите ми две птици неуморно
Ще дойдеш след малко
В тази стихнала нощ
Заблестяха първите звезди
Аз не тъгувам
На прощаване ти ми подаде ръка
Аз оставих в ръцете ти нашата обща съдба
Колко бързо се променят хората
Всичко е минало
Дребната бабичка
Начало
Истина е
Тя пред мене спира плахо
В тази къща живееше едно момиче
Очакване
Избухване насън
Още малко...И после...морето!
Завръщане
16 + 16
Междучасие
Вечерта милва стъклата
Дните минават един подир друг
До телефона
Махало
Некролог
Може би е скучен този, който
М + Н
Феята
На пейката край тихата алея
Опит да се опише морето
Защо отминах, без да отговоря
Картина
Искам да живея
Защо се смее момичето в една надгробна снимка
Бях забравил отдавна
Аз живея на шестия етаж
Любовта е стара, колкото човека
Юни
Август
Морето
При човека с картофения нос
Аз не забравих старите привички
Довиждане
Така е и така ще си остане
Животът бързо своето отнесе
Звезди ще се явяват, ще угасват
Малко, весело момченце
Малко, тъжно момченце
Три спомена от детството

• Помня, те водеха куче
• Моята бяла количка
• Тили Жалам Симка

Малък разказ
Един сигнал, изсвирен със уста...
Ние с теб се къпехме в морето
Пред един гроб
Предчувствие
Тежко, тежко ли ти беше, татко
Зад болничното стъкло
Три стихотворения за една медицинска сестра

• Първо стихотворение
• Второ стихотворение
• Последно стихотворение

Свиждане
Ежедневие
Изповед
Каприз
Пумпал
Във труден час, във изблик на доверие
Имаше една чанта
Над тебе луна, като звезда блести
Снегът под твоите обувки скърца
Календарче
Предчувствие
На горещия черен плаж
Откритие
Какво се случи, когато гледах твоята снимка тази вечер
Отново
P.S. Към "Отново"
Ние спираме на тротоара
И тъй отново всичко си отива
Кърт
Потъна слънцето
Кой ще отвори прозорците
Миниатюри

• Отсеченото дърво
• От край до край днес облаци лилави
• Ние хората
• Монолог на пияния
• Ми - ла
• Възрастните
• Антипатетично
• Парадокс
• Безизходица
• Дух

Елен
Приказки за високата кула, злата вещица, храбрия момък и момичето с дългите плитки
Дълбоката река след сто години
Аз очаквах нашата среща
Искам твоята близост
Огън
Ще сляза по стълбите
Вечер
Аз се движа сред хората
На птичката се радвай отдалече
Не зная защо
Гротеска
Не искам нищо, ако ти не искаш
Дисекция
Приказка за бялата пътека
Стихотворение, написано, след като за първи път ти ми дойде на гости
Първа целувка
Приказка за спящата царкиня
Тихо вятърът тича
Малка есенна елегия
Зимна разходка
Аз те попитах за какво мислиш
Едно малко бяло паяче
Войници
Войнишка тъга по морето
Войнишка нощ в пътуващ камион
Илюзия
Войнишка поема
Момичето затича редом с влака
Живот
Приказка за гъстата гора
Приказка за сините баири
В този миг бих направил за тебе
Изглежда, всичко е случайно
25 март 1961
В пощенската кутия
Не , въобще за тебе
Понякога наистина съм глупав
Тя си отиде
Какво ли би се случило със мене
Обичах да изпълнявам нейните желания
Малкото момиче
Има на земята много бабички
На строежа на първия български небостъргач
Предчувствие за война
Стихотворение за дясната обувка
Тази вечер ти си необикновено нежна