Фентъзи за малки читатели. ... "...Началото ще бъде краят, а краят ще е новото начало. Дали пътищата се пресичат отново и отново, съдбата винаги тайна е опасна..."С уменията си да съвместява реално и нереално Лида ви пренася в една друга вселена, в която дори нощта сънува. Книгата "Сънищата на нощта" е прекрасен подарък от авторката за малки, големи и още по-големи деца или всъщност за всеки, който е съхранил най-ценното в себе си - детето! Тази книга е четиво, което развива въображението и ни кара да се замислим за всичко онова, което (не) правим! "...Там, където аз съм, там бъди и ти. Ако те ... |
|
|
Докато Рай прекарва месец август сам в Барселона, защото родителите му са предприели дълго пътуване, една злополука го среща с Лусия - осемнайсетгодишно момиче, направило опит за самоубийство. Силно привлечен от нея, Рай се озовава в "Катакомбите на любовта" - таен клуб, посещаван от онези, които са решили да въстанат срещу дневната светлина и живеят единствено нощем. Начело на странната група от хора, посветили се на мрака, е Евън, млад нихилист, основател на "Института на нощта" - регистър, в който участниците споделят промените, настъпващи в организма с натрупването на денонощия без слънчева ... |
|
|
"Ключовете от къщи, са там където има навик. Да ги оставя Жеко когато вече се е прибрал, но сега ги е забравил Излезна и не се прибра И да го чакам знам, че няма никога да звънне И да си дойде от там, за където тръгна без ключове." Текла Алексиева ... |
|
|
Костадин Филипов е отдавна известен от малкия екран и с успеха на книгите си На дъх от лятото и Ангела и Джема . Във втората си стихосбирка Нощ и нож той продължава пътя си към сърцата на своите читатели. Стихотворенията му са оценени от любителите на изящната словесност, сполучливо облечени в музика и изпълнени от популярни певци."За мен беше удоволствие да опознавам нощта и ножа, защото те не са само съществителни, звучащи еднакво, а и характерна за поезията на Филипов метафора. Разбира се, стиховете са любовни - любовните нощи и любовните ножове, които разсичат мрака, за да изведат и автора, и многобройните му ... |
|
|
Емили Дикинсън (1830 - 1886) е най-известната и обичана американска поетеса. Напълно непозната приживе, поезията ѝ успява да спечели сърцата на читателите и признанието на критиката. Сбъдват се думите ѝ: "Ако славата ми принадлежи, няма да ѝ убягна". Причината за това се крие в умението ѝ да изрази по неподражаем начин драмата на битието, очарованието на природата, възторга на любовта, покрусата от смъртта и да развълнува дълбоко читателя. Настоящият сборник съдържа 230 стихотворения, повечето от които се издават за първи път на български език."Поезията ѝ е великолепна ... |
|
|
Книгата съдържа избрани творби на Евгения Марс (1877 - 1945), писателка, преводачка и общественичка, чието творчество не е издавано след 9 септември 1944 г. Подбрани са разкази, театрални пиеси, пътеписи, есета, спомени и интервюта, поместени в периодичния печат. В продължение на десетилетия името на Евгения Марс незаслужено остава в сянката на Иван Вазов . Народният поет я среща 17 години преди смъртта си, възприема я като близка приятелка и я издига в култ, като ѝ пише развълнувани писма и ѝ посвещава стихове. Сам по себе си този факт е достатъчно красноречив за творческото и човешкото обаяние на Евгения ... |
|
|
"Може ли да има нещо общо между Алиса в Страната на чудесата и Престъпление и наказание ? Публикувани са почти по едно и също време - в 1865 и 1866 година, съответно в две далечни една от друга земи: кралство Великобритания и царска Русия. Но докато четях Clair de lune, усещах как думите завихрят познати картини и споделени събития от моя живот (без оглед на национална принадлежност), а синкопираният слог на разказвачката ме тегли през тунела на времето към преживяното от поне три поколения на съдбовния XX век. Който успее да стигне до дъното - в каменоломната, - не го посрещат с чаено парти, а го налагат за ... |
|
|
"Преподавател, филолог, поетеса и журналист на свободна практика, която днес живее и работи в Германия - Хамбург. Нейни стихове са отличени на национални литературни конкурси, превеждани са на френски, турски и езици. През 2018 г. клубът на българските жени и българските семейства в Хамбург, заедно с Държавната агенция на българите в чужбина (ДАБЧ) към Министерски съвет на Република България, присъждат на Христина Въчева голямата награда за високо художествено авторско майсторство в раздел Поезия, любовна лирика - Светлината на любовта и за поезия с обществено значение Българийо и Моите Родопи. През 2018 - 2019 г. ... |
|
|
Армагедон и пророчествата за завръщането. В Краят на дните Зекария Сичин (автор на Дванадесетата планета) разбулва древни загадки, разкодира първоначалния смисъл на религиозни символи, анализира астрономически наблюдения и изчисления, тълкува месиански очаквания и открива липсващото звено между история и пророчество - между XXI в. пр. Хр. и XXI в. сл. Хр., за да нарисува изумителната картина на това, което ни очаква... Седма и последна книга от поредицата Хрониките на Земята от Зекария Сичин. ... |
|
|
Това е историята на Клое и Размус - те живеят в хармония, ала са женени от двайсет години, тъгата се е натрупала, редом с разочарованията. В леглото той е кръгла нула, въпреки старанието ѝ да го научи как да ѝ доставя удоволствие. Затова - изморена от мечти, които никога не се сбъдват, тя си намира мъж. Така започва епичната битка на любовта и секса, в която няма победители, но няма и победени. Може би, освен един. С много хумор и ирония авторката представя на читателя няколко болезнено пълнокръвни образа - безсрамно откровени в признанията си, а в същото време коварно прикрити; интелигентни, но постъпват ... |
|
|
Тъжна песен "Велика е смъртта..."Рилке Велика си смърт, но самотна. Аз имам дом и любов - ти нямаш, нямаш. Нежна е сянката на чучулигата, дето лети над полето. Зелени са ябълките, по които пълзят охлювите на звездите През мен минава една тъжна песен, точно сега, в този миг. Аз имам къде да умра - ти нямаш, нямаш... Григоре Виеру "Прелестни в своята ясност и простота, стиховете на Григоре Виеру (1935 - 2009) неизменно събуждат чувството за красота и хармония у всеки, докоснал се до тях. "Поредица от вълшебни мигове" ги нарече един румънски критик и може би това е най-краткото и точното им ... |
|
|
От памтивека човекът е разбирал силата на небесните светила, подчинявал е живота си на природните цикли, съобразявал е трудовата си дейност с промяната на Слънцето и на Луната. Древните са отброявали хода на времето с нарастването или намаляването на Луната, засявали са растенията си според нейната фаза, използвали са светлината ѝ, за да намерят пътя в мрака, обожествявали са я, разчитали са бъдещето си по нейната мъдрост. Днес, увлечени от свръхтехнологиите, сме забравили как да си говорим с нея, откъснали сме се от обаянието ѝ и сякаш сме изгубили хармонията с природата. Тази книга събира всичко за ... |
