Сънищата на нощта

Сънищата на нощта Лида Пантелеева Времетраене: 0:48 мин. Мили бате!... Писма на един дакел Станка Пенчева Времетраене: 1:41 мин. Лозинка Йорданова Времетраене: 1:03 мин. Българска народна митология Лозинка Йорданова Времетраене: 1:10 мин. Джани Родари Писател Времетраене: 3:06 мин. Роалд Дал Времетраене: 0:47 мин. Матилда Роалд Дал Времетраене: 1:09 мин. Йордан Радичков Времетраене: 1:39 мин. Ние, врабчетата Йордан Радичков Времетраене: 1:53 мин. Луната на костенурките Хана Голд Времетраене: 0:55 мин. Гръцките острови. Пътеводител Времетраене: 0:56 мин. Българските светини, пред които всеки се прекланя Времетраене: 1:00 мин. Интелект Мария Пеева Времетраене: 1:08 мин. Дневник на Смотлий Максим Тим Колинс Времетраене: 1:18 мин. Червено като кралска кръв Елизабет Харт Времетраене: 1:17 мин. Пеницилин и други случайни открития и грешки, за които не сте чували Натали Лабар Времетраене: 0:59 мин. Sapiens: История в картинки - том 3: Господарите на историята Ювал Ноа Харари Времетраене: 1:05 мин. Днес ще говорим за анакондата Биби Дюмон Так Времетраене: 1:02 мин. Радослав Младенов Времетраене: 1:42 мин.

Фентъзи за малки читатели.

"...Началото ще бъде краят, а краят ще е новото начало. Дали пътищата се пресичат отново и отново, съдбата винаги тайна е опасна..."

С уменията си да съвместява реално и нереално Лида ви пренася в една друга вселена, в която дори нощта сънува. Книгата "Сънищата на нощта" е прекрасен подарък от авторката за малки, големи и още по-големи деца или всъщност за всеки, който е съхранил най-ценното в себе си - детето! Тази книга е четиво, което развива въображението и ни кара да се замислим за всичко онова, което (не) правим!

"...Там, където аз съм, там бъди и ти. Ако те повикам, чуй ме, стъпка направи!"

Лида Пантелеева е носител на наградата за детска литература на Тракийското дружество "Георги Сапунаров" - Хасково, на 46-ия Национален конкурс за дебютна литература "Южна пролет" - 2018 г. за книгата си "Изгубената мелодия на духчето Йойо". Член е на СБП.

Една забравена легенда

Име старо, име вечно,
спиш тъй дълго, безконечно.
Събуди се, прогледни с духа си,
съживи мечти забравени с дъха си.

В лабиринта на нощта търсиш ярка светлина.
В сенките на омагьосана гора, виждаш ли всред призрачна мъгла,
фигури пламтящи, чеда на мрак
и тъмнина?

Дали царица с огнено лице ще изгрее,
за да изгори;
ще излезе от палата, там където
световете свършват?
Ще върви по пътища, пътеки и градини,
чиито тайни пътника не връщат?
Чуй ме! Там ще падне огън. Светът
ще изгори.
Миналото бъдещето неизвестно, в миг безкраен ще опожари.

Някога ще бликне река небесна
и безбрежна,
звездна ще е, но дълбока, безнадеждна.
Там където тя ще преминава,
всичко ще потъне в огън и забрава.

Някой ще държи в ръце огромно каменно сърце.
Само ако то се върне, там където
мястото му е и дръзне
да се съживи за да бъде светлина;
затупти и поиска любовта,
то тогава гората нашепвайки
магически слова,
ще се събуди за да чуе, за да зърне,
силата магическа,
съдбата си да преобърне и древна сила ще отключи,
с думи изтъкани от лъчи
и от кристални звуци.

Търсиш светлината там, където няма как да бъде.
Прегръщаш я, оставяш я магията ти да възвърне.
Следваш я, летиш, усещаш силата,
звездата.
Връзка забравена, предопределена
от съдбата.
Събудените спомени те викат
и шептят.
Необратими пътища ти предстоят.
Там, накъдето светлината те
отвежда.
Сърце едно очаква погубената
си надежда.

Самотница шепти, плаче, стене
в тъмнина.
Броди, търси и оплаква погубената, омагьосана гора.
Ще повика, името ти ще мълви
и в тишината на смъртта,
чуваш и замлъкваш, ти намираш стъпките ù във пръстта.
Те се губят, потънали в безмълвната нега,
невидими, бледнеещи и чезнещи
във самота.

Как се ражда мракът? Дали от
липсата на светлина?
Или светлината тъй те заслепява, че потъваш в непрогледна тъмнина?
И ако си с отворени очи широко, дали ще видиш твоето сърце?
Или ще трябва да копаеш в душата си дълбоко, за да черпиш светлина оттам с ръце?

Решението идва в миг, миг кратък или миг безкраен.
Всичко преобръща се и с вик съдбата тръгва, води те по път случаен.
Чутовни удари, камбанни, разтърсват каменно сърце.
Погубени души, изгнанни, скрити зад зловещото лице.

Горящите очи - очи добри,
разпръскват пламенни искри.
Скрито зад кристали черни, сърцето каменно гори.
Проклина и разкъсва с очи различни - сребърни и зли.

Там където аз съм, там бъди и ти.
Ако те повикам, чуй ме, стъпка направи.
Себе си ли ще намеря? Виждам през
очите ти.
Къде си? Аз търся теб. Усещам вкуса на сълзите ти.

Тези, които не могат да бъдат
разделени
Забравят минало, сега и бъдеще,
защото заедно са във вечността.

Там, където другите не стигат,
чакам теб. Ще дойдеш ти!
Там, където другите не виждат,
ще ме срещнеш, ще ме върнеш ти!...
Лида Пантелеева

Лексикон ООД
София, 1142
бул. Васил Левски 50
office@lexicon.bg