Запознайте се с момчето, което винаги успява да се забърка в неприятности... Том Сойер и приятелите му търсят приключения на всяка крачка по брега на река Мисисипи. Авторът забавлява с увлекателните си истории малките момчета и момичета, като същевременно напомня по забавен начин на порасналите вече мъже и жени за отминалото време, в което самите те са се захващали с шантави начинания. Книгата е част от поредицата Лятно четене на издателство Ерове . ... |
|
|
Панчо Панчев завършва театрознание, но скоро след това излиза от ролята на квалифициран зрител и се гмурва вътре в сценичното изкуство като автор на пиеси. За няколко десетилетия светлините на рампата са огрели около 50 негови драматургични творби, най-успешно от които се играят комедиите му и заглавията, адресирани до детската публика. Освен в драматичните театри сюжетите и диалозите му често са намирали място в радиото и телевизията, над куклените паравани, като либрета на музикално-сценични произведения... Зрителите с чувство за хумор помнят "Има ли смисъл да утрепваме мечка?", "Вълци нема", " ... |
|
|
Отечествената поезия е немислима без имената на безкористните и самоотвержени свещенослужители в храма на родната поетическа традиция. Техният талант и постоянни усилия не само тласкат напред развитието на българското слово, но и определят спасително високото ниво на естетико-художествения хемоглобин на нацията. Найден Вълчев е едно от тези имена. ... |
|
|
"Неговите спомени доказват, че политкоректният прочит на соца е скучен." Петко Тодоров Валентин Караманчев е роден на 06.02.1932 г. в гр.Гоце Делчев. Автор е на книгите: "Мървашки песнивец" - 1981 г., "Черешова задушница" - 1986 г., "Елен от Велика гора" - 1996 г., "Въздаяние" - 2004 г. През 1990 година се установява в село Хърсово, Санданско. Премества се в подножието на Пирин и Алиботуш, по негово твърдение, "за да не гладува душата му". ... |
|
|
В новата си книга Карлос Руис Сафон , който приживе си извоюва признание на утвърден романист, се разкрива пред публиката в неочаквано амплоа - като майстор на разказа. Настоящият сборник допълва литературната вселена на "Гробището на забравените книги", като развива неизвестни черти на някои от познатите герои, разкрива историята на изграждането на митичната библиотека или се впуска в тематика и мотиви, вече известни на читателите на сагата. Прокълнати писатели, архитекти мечтатели, призрачни сгради, демонични персонажи, въображаеми епизоди от живота на исторически личности и митарства на герои, изгубени в ... |
|
|
"...Преходен период, ще се помъчим малко, ще потърпим лишения." Откак съм се родил, периодът е все "преходен" и все трудности преодоляваме. В началото, от буржоазен строй към социализъм, след това от социализъм към комунизъм - хай, да му се не видят преходните периоди макар, кога се не свършиха! Аз съм вече в "преходния период" между живота и смъртта и няма да се оправят работите." 4 януари 1953 г. (Димитър Чорбаджийски - Чудомир ) ... |
|
|
Три деца, два свята, едно пророчество... Кейт отговаря за всичко. Тя е най-голямата. Единствената, която помни родителите си. Обещала е, че ще се грижи за брат си и сестра си до завръщането им. Майкъл обича да чете. Често е обект на присмех и подигравки, а очилата му винаги се оказват в тоалетната чиния. Обича истории за магии и най-вече за джуджета. Ема е мъничето. Обожава брат си и сестра си. Мисли, че Майкъл е малко странен, но е готова да се бие с всеки, който го каже. Тайно хвърли очилата на Майкъл в тоалетната – два пъти. Тримата заедно ще научат, че: Магията е истинска Старите книги носят неприятности Само ... |
|
|
Повечето приключения, описани в тази книга, са се случили в действителност... Той е винаги готов за забавления, често се забърква в неприятности и е достатъчно умен да се измъкне от всяко наказание. Том Сойер може и да не е пример за добро поведение, но със сигурност е пример за всички свои приятели, начело с Хък Фин. Защото фантазията му работи толкова бързо, колкото тичат краката му. И превръща в приключение дори най-обикновения ден! "Приключенията на Том Сойер" е една от най-обичаните книги в световната литература. История, която и до днес се чете с еднакво удоволствие от възрастни и от деца. Както пише ... |
|
|
Настоящата „Книга на мъртвите“ е за древните египтяни онова, което за християните е Старият завет. Тя е наследник на хилядолетна традиция, която за първи път е документирана в епохата на строителството на пирамидите. Някои от заклинанията на книгата са част от „Текстове на пирамидите“, записани в средата на третото хилядолетие преди Христа. В основата си обаче тези заклинания принадлежат на епохата на Средното царство и са част от корпуса на „Текстове на саркофазите“. В епохата на Новото царство заклинанията се появяват върху папирус като част от погребалния инвентар. Заклинанията от книгата са с множество варианти, ... |
|
|
Том 3-ри от шесттомното издание "Събрани съчинения от Фридрих Ницше" ... Фридрих Ницше е един от световните мислители, без които не можем да си представем модерната цивилизация. Неговият дух владее не само XIX и XX век, но очевидно ще оплодотворява интелектуалните търсения и на XXI век. Фундаменталното шесттомно събрание на съчиненията на великия философ е под общата редакция и съставителство на Исак Паси , който твърди, че "от самото начало на XX век името на Фридрих Ницше започва да се превръща в идол, в кумир за рационалисти и ирационалисти, за моралисти и аморалисти, за националсоциалисти и анархисти, ... |
|
|
Мидълмарч е въображаемо градче с истински герои, които всеки среща. Доротея Брук има благородно сърце и то постоянно я подтиква към саможертви. Така тя попада в брак, който се оказва капан. Д-р Лидгейт пристига в Мидълмарч с мечти за открития в медицината, а намира... съпруга. Какви тайни крие Уил Ладисло и ще се впише ли в града? Колко струва дадената дума? Романът Мидълмарч e панорама на бурна епоха, свидетелство за живота в английската провинция през XIX век и битките за парламентарни реформи в страната на кралица Виктория. Джордж Елиът е литературният псевдоним на английската писателка, поетеса, журналистка и ... |
|
|
Статии, краеведски изследвания, кореспонденция."Учителствувах малко време, след това станах директор на местния музей, влязох в управата на читалището, редактирах вестник, рисувах декори, дегизирах артистите-самодейци, завеждах литкръжок, бях експерт в съда по фалшиви документи и станах не само общественик, а въобщественик. Сега на стари години съм пенсионер, но еднакво ме интересува история, археология, белетристика и живопис, а една наша пословица казва: „Който гони два заека, не улавя ни един.“ Аз обаче гоня не два, а четири, затова не можах да уловя нито един досега, но живея с надеждата, че през следващите ... |
