Основан от мистериозен гений, архипелагът Проспера е защитен от ужасите на външния свят. На този райски остров щастливите гражданите се радват на дълъг и пълноценен живот, докато жизнените показатели от вградените в ръцете им монитори, измерващи физическото и психологическото им здраве, не паднат под десет процента. Тогава те се оттеглят и се отправят с ферибот към Детския остров, където телата им се обновяват, паметта им се изтрива и те са готови да започнат живота си отначало. Проктър Бенет има успешна кариера като лодкар. Негова задача е да осигурява достойно и спокойно преминаване на жителите на Проспера към новия им ... |
|
|
Съставители: д-р Лилия Старева и Лили Спасова. Изданието е на български, английски, испански, италиански, немски, руски и френски езици. ... Изданието представя светците и празниците, закрилящи ни и описващи най-важните дни в празничния календар през втората половина на годината. От Гергьовден, когато, смятали предците ни, завършва първото полугодие и започват нов период и нова празничност. Продължава чудната приказка за български светци - юнаци, прелитащи през границите на световете, спасяващи поробени царства от черния мрак на долната земя, прелитащи до небесни висини, носещи светлина и добро за хората. Ще прочетем ... |
|
|
Роденият във Вишеград босненец Станишич (1978) разказва весело-тъжно и сладко-горчиво многовековната история на едно германско село. Преживяло средновековни епидемии и войни, то гледа право в очите на глобализацията и духовния смут на обединена Германия. В него епохите сякаш са пресовани, случките се редуват свободно, смесват се и преминават неусетно през пластовете на времето и материята. Една пленителна смесица от поезия, магия и мит, която отвежда читателя на невъзможно място - в един роман със заразителен балкански хумор и жизнерадост. Станишич, чието семейство емигрира в Германия заради войната, се превръща в ... |
|
|
Думата сидхарта се състои от две думи в санскритския - сидха (постигам) и арта (това, което е търсено). Заедно те означават онзи, който откри смисъла на съществуването или онзи, който постигна целите си.Това е историята на принц Сидхарта Гаутама, неговия път към прераждането. Историята на Буда преди Буда изпод перото на Херман Хесе."Всички обичаха Сидхарта. Всекиму създаваше той радост, всекиго изпълваше с доволство. Ала той самият, Сидхарта не създаваше радост на себе си, не изпълваше с доволство себе си. Когато вървеше по посипаните с розов пясък алеи на смокиновата градина, когато седеше, потънал в съзерцание, ... |
|
|
Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... "Светът, приятелю Говинда, не е несъвършен, не се стреми и прекалено бавно към съвършенството: не, той е съвършен във всеки миг, самият грях носи със себе си и милостта, във всяко невръстно дете вече е стаен старецът, в кърмачетата е смълчана смъртта, а във всички смъртни - вечният живот. Никой не може да види докъде е стигнал другият по своя път, в разбойника и в зароиграча се намира Буда, а в брамина - разбойникът." Херман Хесе ... |
|
|
Стихосбирката Духовно пробуждане съдържа философска и езотерична поезия, в която авторът Александър Миланов изразява своите възгледи по въпроси като: обединение на човечеството, научно разбиране на душата, живота след смъртта, процеса на прераждане и настоящата трансформация на Земята. Това е поезия, която апелира към душата на читателя и в която се разкрива гледна точка за живота и смъртта, която е по-висока от ежедневната. Александър Миланов е автор и на книгите Завръщането на свещеното познание на Катара: Тайните на звездните портали и Холистично общество. ... |
|
|
"Всяка следваща книга на Едвин Сугарев успокоява всемира все повече. Поезията в Блудни синове нежно притваря последните останали човешки рани и приспива мрака в сън, равен на временната материя. Спокоен пред бездните, непоклатим пред неизбежното, Едвин Сугарев ни показва, че ужасът съществува, само ако ние така изберем. И ако нищо не е останало от дома при завръщането на блудния син, това не е апокалипсис, а възможност за света, роден от себе си, да се уедини в общо пулсиращо тяло-дух. И ако на сърцето старец няма кой да отвори, когато почука, то е преодоляло смъртта, а ангелът, Буда и светулката, тревата, повеят и ... |
|
|
Вълшебният свят на феите включва 24 приказки и стихотворения. Тези нежни истории съдържат простички поуки и послания за приятелство, а вълшебните рисунки ни пренасят в света на фантазията. Самите приказки са като истински картини от думи, чийто герои заживяват по страниците на книгата. Илюстрованите книги на Шърли Барбър радват децата по целия свят. Всяка вълшебна рисунка ги пренася в света на фантазията, а нежните истории съдържат простички поуки и послания за мир и приятелство. Тези приказки са истински картини от думи, чиито герои заживяват по страниците на книгата. Илюстрации: Шърли Барбър. В книгата е използван ... |
|
|
Историите и словата на Руми са пълни с мъдрост, която ще озари душите на всички, ще вдигне завесата пред очите им и ще обогати духа им. Напътствията му са пътеводител и лековит извор за онези, които желаят да се избавят от самолюбието, яростта, лошите мисли, страха и тревогите си. В днешния материален свят нараства нуждата от съприкосновение с вдъхновяващите притчи и наставления, подбрани от богатата съкровищница от творби на Руми."Това, че птичката в кафеза не иска да се избави, е поради нейното невежество." Хубавите дни няма да дойдат при теб, ти трябва да вървиш към тях. Остави сухата молитва - онзи, който ... |
|
|
Последният роман на Жул Верн - "Хубавият жълт Дунав" - е публикуван през 1908 г., три години след смъртта на автора, от неговия син Мишел, който не само променя заглавието му на "Дунавският лодкар", но и буквално пренаписва творбата, без никъде да оповести този факт. Оригиналният ръкопис е намерен десетилетия по-късно и е издаден от Обществото на Жул Верн едва през 1988 г., а сега излиза за пръв път и на български език. Унгарският въдичар Илия Круш решава да се спусне с лодка по река Дунав от извора до Черно море, като лови риба по цялото течение и продава улова си в крайбрежните градове. Той обаче ... |
|
|
"Лодката плуваше по средата на лунната пътечка. Около нея кръжаха светулки и показваха пътя на лодкаря - млад мъж с коса, сплетена на плитки и тежък златен медальон на шията. В лодката седеше малко момченце, което кокореше блеснали очички и сякаш попиваше всичко наоколо. Мъжът насочи лодката към брега. Между тръстиките имаше дървен пристан, а на брега - малка къща, така гъсто обвита в зелени листа, че отдалеч приличаше на храст. На пристана стоеше млада жена с дълги кестеняви коси. Тя се смееше и вятърът довяваше вика ѝ до лодката: - Попътечо, любими попътечо! - Попътечо! - повтори след нея Иво и... се събуди.& ... |
|
|
"В книга си Съзерцание на безкрая, Иван Гранитски съзерцава света и хората от издигнатата гледна точка на поет-мислител. Естествено е, като човек с кауза и ерудиция, той да се обърне към древната философия от етапа, когато тя е още неотделима от митопоетичното, когато използва фигури и начин на мислене, свойствени за архаичния човек. В много от поемите душата търси своя Път - друг изключително важен архетип в архаичното мислене. Пътят е предначертан, но не детерминиран. Неговата посока и неговият край зависят от личния избор, въплътен в земното поведение: дали сред звездите или при лодкаря, който вече чака. ... |
