От майка на дъщеря. Сборник стихове

• Тотка Панайотова и Анастас Самоковлиев;
• Пенка Самоковлиева и Никола Николов;
• Антоанета Николова и Йордан Георгиев;
• Звездомира Георгиева и Христо Стефанов.

Луната

Луната - призрак бледен...
от векове залутан, тревожно бди в нощта.
И в блянове унесен, във мрака непрогледен
на сините цветенца излива си скръбта.
Тя нежно ги целува с лъчи си сребробели.
Те мило се усмихват, запели тихо в хор.
И кротко ѝ разправят: На запад загори ли
във пурпур небосвода, ний чакаме твой взор.
Творецът ни създаде, за радост сътвори ни
на волност да цъфтиме под слънчеви лъчи.
Зефирът лекокрили, по тебе замечтани,
любовно ни поглежда във сините очи…“
Луната - призрак бледен... За миг при тях се
спира,
целува ги със горест по чистите чела.
И пак отново тръгва по пътя на всемира,
понесена на бляна от леките крила.
Родопите, 10. IV. 1922 г.
Из книгата